Всеки четвърти българин никога не е използвал интернет

75,1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Това показват резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии, съобщава Националният статистически институт.

За десетгодишен период се отчита ръст от 42%.

За достъп до интернет домакинствата използват мобилна връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори (64%) и фиксирана кабелна връзка – 57,8%.

През тази година с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет е Югозападният район (77,8%), а с най-нисък е Северозападният район – 70,8%.

Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 90,5% от тях имат достъп до интернет спрямо 69,9% за домакинствата без деца.

През 2019 г. 24,8% от домакинствата нямат достъп до интернет в домовете си. Половината от тях (50,3%) смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), 41,9% посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, а според 24.3% разходите за достъп са твърде високи.

66,8% от сънародниците ни на възраст между 16 и 74 години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. 53,9% пък се възползват от ресурсите на глобалната мрежа по няколко пъти на ден. Най-активни потребители на интернет са лицата с висше образование (91,7%), както и младите хора на възраст между 16 и 24 години – 90,3%.

През тази година една четвърт от българите (24,5%) никога не са използвали интернет, като за десетгодишен период относителният им дял е намалял повече от два пъти.

От НСИ отчитат, че потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 57,5% посочват, че извършват телефонни или видеоразговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger), а 52,9% участват в социални мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.). Най-малко използват интернет за участие в онлайн консултации, анкети или гласувания по обществени или политически въпроси – 3,5%.

Мъжете слушат музика онлайн повече от жените - съответно 31,9 и 27,6%. Жените от своя страна са по-активни в търсенето на информация, свързана със здравето – 37,8% при 22,7% за мъжете.

Относителният дял на лицата, които използват складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове, е 17,6%, като потребители на облачни услуги са 18,6% от мъжете и 16,7% от жените. В сравнение с 2014 г. най-голям ръст в използването на този вид услуга се наблюдава при лицата на възраст от 25 до 34 години – 13,5%.

25,4% от сънародниците ни са използвали глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната и местната власт, като:

- 19,8% са получавали информация от уебсайт или приложение на публична институция;

- 12,5% са изтегляли официални документи, формуляри, декларации, отчети и др.;

- 10,2% са подавали онлайн попълнени формуляри, декларации или отчети.

При използването на предлаганите онлайн услуги от публични институции жените са по-активни от мъжете - съответно 26,4 и 24,5%.

21,7% от българите са пазарували онлайн за лични цели през последните 12 месеца. Най-активни при купуването на стоки и услуги онлайн са хората във възрастовата група 25 - 34 години с относителен дял 40,4%, докато само 2,1% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 22,7 и 20,6%.

Никога не са пазарували по интернет 35,7% от българите, като основните причини са: предпочитание към пазаруването на място, лоялност към магазините или просто навик (31,4%); липса на знания и умения (5,4%); опасения относно връщане на стоките и възможностите за рекламация (4,3%).

Всеки четвърти българин (26,2%) прави резервни копия на своите файлове на външен носител или в складово пространство в интернет, за да предотврати евентуална загуба на информация, пише news.bg.