Всеки трети в Червен брег е икономически имигрант
В дупнишкото село Червен брег живеят около 1300 души, но всеки трети млад човек е в чужбина като икономически имигрант. Кметът Славчо Димкин, който също е бил над 10 г. гурбетчия, се опитва да върне младите хора в селото, предаде „Струма”.
Млади жени, които пиеха кафе в центъра, се оплакаха: “От три дни нямаме вода в селото. В тези горещини не можем да се изкъпем. Перем в легени, като едно време… Почти всички в селото имаме бунари, но те не са свързани с водопровод и гребем с кофи. От ВиК казаха, че има тежка авария, но без вода как се издържа при тази епидемия от коронавирус.
Затова младите избягаха в чужбина, да изкарат по някой лев, но и защото там условията на живот са по-добри. Кметът на селото се опитва да помогне, но от него не зависи да има вода в селото. Иначе центърът на селото, а и улиците навсякъде са почистени от бурени, площадът е приведен в приличен вид, но това лято голяма част от гурбетчиите не си дойдоха дори в отпуск от чужбина, страх ги е от вируса”.
В друго кафене в центъра на селото пиеха кафе 30-г. Любослав Владимиров и 37-г. му съселянин Васил Кирилов, двамата мъже заявиха, че до дни тръгват на работа в чужбина. Васил Кирилов е баща на две деца, на 10 и 7 г., отива в Германия да работи в завод за автомобили. Л. Владимиров е стегнал багажа си за Дания. Преди години е бил на работа там, но се върнал. Сега съжалява и тръгва отново.
Пред “Струма” Любослав Владимиров заяви: “Тръгвам, тука няма живот. Народът протестира пред парламента, но знае ли се кой ще дойде на власт… Всички горе са навързани като черва. Трябва да се изметат всички стари муцуни от Народното събрание, да дойдат млади хора и дано нещо се оправи в тази държава. Естествено, че нещата няма да се променят с магическа пръчка, но поне да се върви към по-добро бъдеще.
Като бях в Дания, работих какво ли не, продавах вестници, работих като строител. Когато отидох в Дания, бях само на 20 г. Носталгията ме върна в родното ми село. Тук са приятелите ми, близките ми хора. Сега съжалявам, че се върнах тогава, и затова тръгвам отново. Кметът на селото Сл. Димкин се старае да направи нещо добро за хората, почисти гробищния парк, парка в центъра на селото, какво ли не направи от началото на мандата, но не разполага с никакъв бюджет. Виждал съм го как плаща от джоба си. За един чувал цимент трябва да ходи да търси от общината. Трябва тотална промяна в държавата – от най-високите етажи на властта, та до селските кметове, но това едва ли ще се случи скоро”, заключи Любослав Владимиров.
Васил Кирилов разказа: “В неделя тръгвам за Германия. Ще работя в завода за автомобили на БМВ. Тук работя във фармацевтично предприятие, но заплатата ми не може да осигури спокоен живот на семейството ми. Двете ми деца растат и разходите нарастват. Трябва да се справим и единственият вариант е да замина в чужбина, за да си осигуря финансово семейството. Кметът колкото и да облагородява селото, за да задържи младите хора, без пари не се живее. Като него кмет не сме имали от много години. Хвърля много сили и енергия, но и той е работил дълги години в чужбина, видял е как живеят хората там, а тук това не може да се получи за съжаление”, заяви Васил Кирилов.
