Яловият Вилдсхут: Никога не съм пропилявал толкова много положения
Яник-Сони Вилдсхут е един от най-коментираните футболисти на ЦСКА през този сезон. Националът на Суринам сподели мнението си по много теми, свързани с червения отбор.
"Очаквам много труден мач срещу Локомотив (Пд). Чух, че последните две години играем трудно и губим там. Но ги победихме за Купата и затова излизаме с увереност в силите си, а и трите точки са много важни за нас и се надявам да ги вземем.
Мачовете срещу Славия ще са коренно различни от тези за първенство. Осъзнавам колко близо сме до финала и знам, че всеки от нас ще даде 100, дори 120% процента от себе си в срещите с тях. Видяхме в пролетния двубой колко силен опонент са, беше тежко да спечели. Решаващо ще бъде да се борим заедно, като колектив, всеки да си изпълни задачата и си мисля, че нашата класа е малко по-висока от тяхната, и се надявам да го покажем на терена. Като носители на трофея, всеки ни дебне и иска да ни открадне Купата.
За София като град и футбола като цяло, би било по-добре Левски да бъде наш съперник на финала, най-вече заради атмосферата по трибуните.
Ох, това е труден сезон. Откъм голове - не съм отбелязал нито един в първенството, а имах доста шансове. Нещо, което никога не ми се е случвало да пропускам толкова много положения. Онзи гол срещу Рома беше прекрасно нещо, защото дойде срещу голям съперник. Чувството да реализираш винаги е хубаво. Исках да го пренеса и в шампионата, но се надявам последните мачове да съм по-полезен на отбора с голове или дори асистенции. Дори и да не вкарвам, по-важното за мен е да побеждаваме.
Щастлив съм в ЦСКА, чувствам се оценен и добре приет от момчетата, треньорския щаб, от ръководството, също и от феновете, макар че не успявам да им се отблагодаря с голове. Имах някои силни мачове, но въпреки, че успявам да правия успешни пробиви един на един, накрая желая да бележа голове и да вдигам трибуните. Това липсва единствено в играта ми - правя добре трудните неща, но финалната част с асистенциите или гола, отсъства.
Стойчо Младенов говори много и с Кайседо, и с мен. Опитва се да ни помогне, защото и той е бил нападател. Помня как след пропуска ми срещу Левски той ме издърпа и започна да ми обяснява къде да шутирам от различни ъгли, как да реагирам следващия път. Той е много важен за отбора, но и за клуба. Когато влезе, просто усещаш присъствието му и колко голямо име е той. Означава много за всички нас в ЦСКА, защото знае как се става шампион. И той, и асистентите му, и щабът работят усърдно, за да ни подготвят и понякога ние като отбор се чувстваме малко виновни, когато не им се отплащаме за усилията.
