Йешич: ЦСКА губи титлата, не се възползва от грешките на Лудогорец

Миодраг Йешич е един от любимите треньори на феновете на ЦСКА. Под негово ръководство отборът спечели една от трите си шампионски титли през този век. 62-годишният сърбин коментира ситуацията в ЦСКА, европейското първенство и своето бъдеще.

"Време е да сложа край на тази непланирана почивка в треньорската ми кариера. Имам добри предложения от Азия и Африка, възможно е да поема клуб и от Европа. Скоро ще взема решение, никога не съм бил толкова дълго извън борда. За последно бях треньор на Ел Исмаили от Египет, но заради пандемията от коронавирус се разделихме.

Аз съм в добри отношения със сегашните шефове на ЦСКА, разбирам се отлично с Гриша Ганчев. Имам добри спомени от клуба. Нормално е да има хора, които да искат Йешич да е треньор и такива, които са против. Сега Любо Пенев стабилизира отбора, спечели купата на България и не е редно да коментирам неща отпреди година.

Основната причина ЦСКА да не е толкова години шампион, е липсата на постоянство. Почти всяка година тимът разполага с добър отбор и качествени играчи, но лъкатуши в представянето си. Не само през последния сезон, а и в предишните. Има големи спадове в играта, а като не държиш форма през целия сезон, няма как да станеш шампион. Отборът не използва грешките на Лудогорец – имаше няколко случаи след загуби на разградчани, ЦСКА се провали в леки на пръв поглед мачове. Не може да спечелиш титлата с такива колебания.

Определено вярвам, че този сезон ЦСКА най-сетне ще вдигне титлата отново. Отборът е във възход още от миналия сезон и аз виждам надграждане под ръководството на Любо Пенев. Мисля, че дойде време за титлата и наистина вярвам, че Любо ще направи ЦСКА шампион още този сезон.

Бях треньор на Милош Крушчич в Раднички и впечатленията ми от него са само като футболист. Не беше лош играч, макар и не от екстра класа. Бруно Акрапович е добър треньор, имаше много силен период в Локомотив Пд, но в ЦСКА не успя да направи нищо голямо. Стабилизира отбора, но не вдигна нивото – нещо, което Любо Пенев направи със същите играчи и то за кратко време. Затова съм оптимист за предстоящия сезон.

Колкото до това защо Крушчич и Акрапович не оставиха следа в ЦСКА, ми е трудно да кажа, защото не съм в кухнята. По принцип за успеха на един треньор е важна цялостната картина – освен тренировъчния процес, от съществено значение са отношенията с играчите, ръководството и феновете. Според мен при Бруно нещо се късаше в тази верига.

Аз като бях в ЦСКА, имах проблем с някои хора от ръководството и това не беше добре за отбора, но не искам да се връщам към тях. С феновете и футболистите имах страхотни отношения. Атмосферата беше отлична и работех с лекота.

Хамза Чатакович беше юноша, когато го взех в първия отбор на Сараево. Във всеки отбор се опитвам да наложа млади играчи. В ЦСКА например взех Иван Иванов и Герасим Заков. Хамза е много добър футболист и ще се убедите това. Очаквам да се развива още, защото е млад. Има силен ляв крак, хубав удар, разбира играта, владее завършващия пас. Комплексен футболист е, а има и манталитет на победител. Освен това е добро момче, не създава проблеми.

Нивото на Европейското първенство е страхотно, има и много голове. Интересни мачове, доста качествени. Определено отпадането на Франция е голямата изненада на това европейско първенство. Отборът беше фаворит за титлата, включително и на мен. Но срещу Швейцария показа едно отпускане, което беше наказано. При 3:1 французите заиграха така, сякаш мачът е свършил.

Сензацията до момента е Чехия, най-вече с победата си над Нидерландия. Англия и Италия са моите фаворити. Мисля, че един от двата отбора ще стане шампион. Италия показва колектив и дух, който може да им донесе титлата. Белгия също има шансове, но отборът е много зависим от Азар и Де Бройне. Ако двамата не играят, шансовете им са нищожни.

България и Сърбия от години не се радват на силни национални отбори, въпреки че и в двете страни има много добри играчи. Но за силен национален отбор най-важните неща са организация, колектив и треньор. Като пример в това отношение бих посочил Хърватия, където има един особен дух, а футболистите играят в големи отбори. Треньор не се сменя на всеки 1-2 години. Ръководството на федерацията е върха на пирамидата, който определя посоката. Приоритет не трябва да бъдат само треньорските смени. Един селекционер трябва да работи минимум 4 години, което е един цикъл. А при нас един започва, друг продължава, а трети завършва този цикъл. Така никога няма да се получи. Ще дам за пример селекционера на Швейцария Владимир Петкович, който води отбора от 2014 година. За седем години виждате какъв отбор е изградил".