Бившият шеф на СРС в атака: Мeтоди Лалов разби на пух и прах съда в Русе по казуса "Кожухаров"

Адвокат Методи Лалов, който пое защитата на 15-годишното момче,  обвинено по случая с полицейския шеф от Русе Николай Кожухаров, разби на пух и прах определението на съда в Русе, с което е взето мярка за неотклонение „задържане под стража” на непълнолетния. Бившият председател на СРС атакува незаконния състав на съда и описа редица процесуални нарушения и незачитане на правото, както и неправилно приложение на материалния закон.

Защитникът настоява да се отмени определението на съдия Милена Русева  и да не се определя мярка за неотклонение на обвиняемия.

Съдия Милена Русева е разгледала дело, което й е разпределено в нарушение на принципа на случайния подбор, пише защитникът в жалбата си.

Според него е елиминиран напълно принципът на задължителния случаен подбор, който може да се реализира поне между двама съдии. В случая такъв изобщо не е имало. Лалов се позова на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и на ХОПЕС. Оказва се, че въпросната съдийка е разпределена „по дежурство”.

Но никъде няма разпоредба, която да сочи, че при подобно разпределение се извършва само между един съдия, критикува нарушението юристът.

Тук става дума за императивна правна норма и всякакви „вътрешни правила” са социално абсурдни, аргументира се той.

Затова Лалов дори призова апелативните съдии да санкционират „недопустимото поведение на съдия Милена Русева, в съучастие с Николинка Чокоева”. Оправданието, че тази практика се върши от години, защото е по-удобно и по-евтино води до деморализация и превръща правосъдна институция в правонарушител, обяснява адвокатът.

Лалов подробно описва, позовавайки се на разпоредби от НПК, че процедурата е извършена по съществени процесуални нарушения.

Според членове на кодекса, съдът предоставя на обвиняемия и неговия защитник възможност да се запознаят с всички събрани доказателства по делото. Лалов обаче разкрива, че не са предоставени електронните носители със записите от видеонаблюдението от мястото на произшествието. Въпросните видеозаписи не са възпроизведени в съдебната зала на монитор, атакува пропуска Лалов.

А това е единственият начин съдебният състав да изгради собствени фактически изводи и да ги съпостави с тези на наблюдаващия прокурор, пише той.

Лалов задава и поредица остри въпроси - Защо тези записи не са възпроизведени в съдебното заседание? За да не се види случая в неговата цялост ли? За да не се възприеме поведението на т.нар. пострадали и в частност на Кожухаров? За да не си види как е започнал конфликтът и от кого е бил провокиран?

Адвокатът прави заключение, че съдът има неясни мотиви, което според правото се приравнява на липса на мотиви.

Като капак на всичко - доказателствата са предоставени като „други” А мотивите трябва да са ясни, конкретни, основани на фактите и закона, за да има справедливост при решението, припомня основни положения в правото, отсъжда Лалов.

Ексшефът на СРС пита и защо съдът е приел, че са налице доказателства, които доказват тежка телесна повреда. Според него тук няма никаква конкретика, а съдията просто е преписала обвинението на прокуратурата.

„Което е непрецизно и негодно да доведе до каквато и да е мярка за процесуална принуда.”, обяснява адвокатът.

Относно мярката за неотклонение на момчето, Лалов припомня, че тази мярка се взима, за да не се укрие лицето или да извърши ново престъплене. Но за целта съдът трябва да открие обоснована висока вероятност това да се случи, а според защитника такава няма, защото момчето е неосъждано, няма противообществени прояви, живее на определен адрес в Русе с родителите и по-малкия си брат.

Няма данни обвиняемият да се е укривал до сега, да е напускал жилището или да е отсъствал от училище, дава своите контраааргументи юристът.

Лалов оборва и справката на инспектора, в която е отбелязано, че момчето дружи с по-големи от него, както и че тренира Самбо.  Общунването с по-големи не е забранено, а спортуването може да е само положителна дейност, контраатакува Лалов.

В обобщение, адвокатът заключава, че не е налице изключителност на случая, която да налага мярка за неотклонение. Налагането на тази мялка на младеж, доскоро молелетен, който не е имал противообществени прояви, трайно свързан е със семейството и социалната среда, и трябва да тръгне на училище на 15 септември е израз на съдебен произвол и жестокост, които ще нанесат тежки вреди на психиката на непълнолетния обвиняем, пише в заключение Лалов.