Юлиан Вергов, Иван Радоев и Моню Монев пият "Кафе с претенция"

Трима популярни и талантиви актьори – Юлиан Вергов, Иван Радоев и Моню Монев е събрал режисьорът Иван Урумов в спектакъла „Кафе с претенция“, който тази вечер ще има премиера на камерна сцена „Миракъл“ в Театър „Българска армия“. 

Това не е първоначалното заглавие на пиесата на автора на "Задочни репортажи" Георги Марков. За първи път комедията е отпечатана през 1965 г. в издание на Комитета за култура като "Ние, котараците" - заглавие, с което е и първата постановка на пиесата в театър "Трудов фронт", с актьора Юрий Яковлев. Но същата година театърът затваря и до премиера така и не се стига. През 1966 г. в сп. "Театрална библиотека" пиесата на Георги Марков е публикувана вече със заглавието "Кафе с претенция". 

Интересно е, че дори тази безобидна комедия, разказваща за една провалена „свалка” на трима типични представители на градската бохема от периода на 60-те години в София, предизвиква много коментари и противоречиви оценки. Някои съвременници на епохата виждат себе си в образите на героите, за които култовите по онова време заведения – „Прага”, „Астория”, „Бамбука“ са не само места за срещи, а и сцена за лична изява пред дамите от столичния елит. Други се припознават в обсъжданите от тях персонажи.

Въпреки някои неласкави оценки спектакълът се играе в Габрово, както и в Хасковския театър, където режисьор е Еди Шварц, а ролите изпълняват Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.

Комичният сюжет ни пренася в София през 1966 г. в апартамента на Милчо (Юлиан Вергов) - 43-годишен, началник на рекламно бюро. Намираме го там заедно с "авера му" - 43-годишния Милко (Иван Радоев). Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени случайно през деня, на кафе по "Раковска"... Напътствията на доста по-опитния в свалките Милчо почти вдъхват кураж на Милко, който, макар и архитект, е довел кариерата си до заветната длъжност завеждащ техническата документация на службата, а по отношение на жените е крайно неопитен.

В кулминацията на подготовката в апартамента пристига, неканен, и третият им приятел - 43-годишният Минко (Моню Монев), научен сътрудник по старобългарски. Неговото съкровено желание е да избяга от "семейния уют", в чиито окови скоро е попаднал, и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната неочаквана развръзка пораждат куп нелепи и смешни ситуации. Една, на пръв поглед, непретенциозна среща, напомпана с много претенция.

Художничка е Нина Пашова, автор на музиката е Добрин Векилов-Дони. Следващите представления са на 26 и 27 януари, както и на 8, 16 и 20 февруари.