Юлиян Табаков нареди 70 фотографии в "Топлоцентрала"

Между 28 септември и 23 октомври в галерията на столичния Център за съвременни изкуства "Топлоцентрала" “Бял куб” ще се състои изложбата на Юлиян Табаков “Реално/Привиднореално” с над 70 произведения - фотографии, видео инсталация и обекти, които ще видим за първи път.

Изложбата включва фотографската серия “Вакуум”, създадена основно в годините на Covid-19 - “най-тежкият период в моя живот” по думите на автора, видео инсталация по произведението Ad Infinitum (“Към безкрая”) на баща му, диригентът Емил Табаков, писано в Япония през 80-те години и вдъхновено от пътуване срещу изгряващото слънце, и 4 обекта, за направата на които Юлиян Табаков използва слонска опашка, птиче гнездо, палто от естествена леопардова кожа, пеперуди и овъглено дърво, детска играчка от 19 в.

“Тази изложба е много лична и силно емоционална като заряд. Повечето фотографии и 4-те обекта са създадени през 2020 и 2021 - може би най-тежкият период в моя живот. Време, в което минах през 9-те кръга на Ада. Приемам “Реално/Привиднореално” за наблюдение на моето вътрешно състояние, без да съм сигурен, че все още мога да го обема изцяло", споделя Юлиян Табаков, един от големите български сценографи и визуални артисти, познати в Европа и извън нейните граници.

Фотографски изображения, придружени с кратки текстове от нахвърляни мисли и наблюдения върху безвремието. Първоначалната серия, направена през 2021 г., се ражда от “извънредната” ситуация Covid-19 и наброява 60 всекидневни поста в социалните мрежи, съдържащи по една фотография и кратък текст за изобразеното. Едно положение, в което рутинните цели изчезват дотолкова, че остава въпросът за смисъла на това, което си правил и значимостта на отношенията, които си имал с хората около теб. “Вакуум” е създаден с подкрепата на Национален фонд Култура - сесия Творчески инициативи.

Музикалното произведение Ad Infinitum (“Към безкрая”) е с продължителност 17 мин. и се ражда, докато Eмил Табаков лети към Япония и наблюдава изгрева от прозореца на самолета. “Движил се е към изгряващото слънце, а може би изгревът се е движил към него или и двамата са се движили един към друг. В края на произведението се срещат. Би ли бил безкраен безкраят, ако го срещнеш?”, споделя Юлиян Табаков.

Mother and Child United, 2022 г. (слонска опашка и синтетично въже) - Понякога малките слончета хващат с хобот опашката на майката и тя ги води. Един процес на приемственост и развитие, на движение, а движението е живот. Произведението е малка препратка към MOTHER AND CHILD DIVIDED на Деймиън Хърст и коментар върху еволюцията на материята и плавното заменяне на одухотвореното с инертното и следващото го одухотворяване на инертната маса в съзнанието ни. 

Черти, 2022 г. (останки от палто от естествена леопардова кожа, детска играчка от 19 в.) - Подлъгващ е външният вид/формата. Понякога придава несъществуващо съдържание, а друг път скрива същността напълно. Кое ни кара да изпитваме по-голяма болка? Това, което изглежда болезнено, или това, което е родено от болка. Ако формата придаде смисъл, то не става ли той реален, или си остава привиднореален?

Подслон, 2022 г. - Обектът - птиче гнездо, яйце и поцинкована тел, е намерен в складово помещение. В яйцето се вижда почти напълно развито птиче в “собствения си дом”. Така историите се настаняват една в друга: телта се е подслонила в склада, гнездото в телта, яйцето в гнездото и птичето в яйцето. Макар да са заедно и неразделни,  всеки е съвсем сам и не може да се свърже с другите.

Без име за спасителите и спасените, 2022 г. (пеперуди и овъглено дърво) - Породено от “спасение” едно от определенията на руската ИНВАЗИЯ в Украйна. На старогръцки думата за душа и пеперуда е една и съща: Ψυχή (психе). Пеперудата в Древна Гърция е символ на душата, понякога свързвана и с мъртвите заради легендата за богинята на душата Психея, която се завръща от царството на мъртвите с крила на пеперуда. Освободител ли е завователят? Спасител ли е унищожителят?

Юлиян Табаков е визуален артист. Образованието му включва сценография в Национална художествена академия, София, изящни искуства в ENS des Beaux-Arts, Париж и Central Saint Martins College of Art and Design, Лондон. След 2002 г. се установява в Швеция и България, където осъществява сценографски и костюмографски проекти за над 60 театрални и оперни постановки, игрални и документални филми.

Илюстрира детски книги и стихосбирки, режисира художествено-документални филми. Има самостоятелни изложби и участия в колективни представяния в България, Швеция, Чехия, САЩ. Някои от най-популярните му проекти са “Три сестри” – авторски спектакъл по А. П. Чехов, пространствените инсталации “Мигновения” и “Портрет на умиращ титан” – серии фотографии и триизмерни обекти, документалния филм “Цветанка”.

Сред наградите му е призът "Стивън Доханос", за рисунка "За по зелена планета" Society of Illustration NYC и награда "Аскеер" за костюмография на спектакъла “Идиот 2012” по Достоевски. Отличен e със "Златен век" за принос в развитието на българската култура.