Юмрукът на третата звезда!

Е, и той си отиде... Без време, без да има причина за това. Почина Миодраг Йешич. Наричаха го Генерала. Не само, защото го снимаха с генералска униформа за едно родно списание, а и за начина, по който водеше отбора. Той остави сърцето си на "Армията", остави и трайна следа, записвайки името си със златни букви в историята на най-славния български клуб.

Той донесе юбилейната 30-та титла на ЦСКА през сезон 2004/2005 и беше избран за треньор на годината в България за 2005-а.

Сърбинът, оставил и трайна следа в белградския Партизан, където израсна и настоящият наставник на армейците Саша Илич, беше един от обичаните хора. Беше мъжкар, не позволяваше да му се бъркат в работата, в трансферите... Казваше всичко, казваше го в очите, без недомлъвки.

На 30-и ноември отпразнува своя 64-ти рожден ден и не успя да се порадва още повече на живота.

Когато говореше за ЦСКА, той го правеше искрено и с плам в очите, все едно е проплакал на Българска армия", все едно е юноша на клуба.

Дори не произнасяше името на Левски, когато даваше интервюта и пресконференции, винаги наричаше сините "нашият съперник". Но не се заяждаше, правеше го с финес и уважение, все едно е завършил Сорбоната. Затова и повечето привърженици на Левски пишат под постовете в социалната мрежа: "достоен противник", което не е маловажно.

Йешич превзе "Анфийлд Роуд", победи Байер Леверкузен с Димитър Бербатов, даде още много емоции на феновете на ЦСКА. И затова го обичаха, затова засвидетелстваха обичта си към него, затова и сега всички скърбят за него, а Фейсбук е пълен с негови снимки и спомени.

Раздаваше настроение и усмивки, съблекалнята на ЦСКА беше задружна, а на терена се действаше като юмрук, удряше се здраво и безкомпромисно! Да, той въведе и поздрава с юмрука, олицетворение на единството, за което винаги твърдеше, че трябва да го има. И всички да действат като юмрук - ръководство, фенове и играчи! Е, той успя, въпреки че му подливаха вода, че на моменти играха срещу него, но той не се предаде!

Не се предаде и продължи да води сурова битка с живота, когато загина и дъщеря му... отново в автомобилна катастрофа. Е, сега съдбата ги събра! Нито един родител не трябва да изживява това!!! Йешич намери сили да живее и да се бори, и рядко да говори за тъгата, за празнотата, останала в сърцето му. Плачеше пред свои, прикриваше сълзите и раната в сърцето си. Сега мнозина плачат за него...

Тези сълзи са за теб, Генерале! Остави голяма празнота в сърцата на феновете на ЦСКА и никога не предаде отбора! За разлика от други.

Е, сега повече отвсякога ЦСКА е длъжен за вземе титлата! По генералски.

Сбогом, Майсторе!