За чие бъдеще протестираме? За уродката от Перник дето налага 3-годишно?
Да си върнем държавата, ама дали я заслужаваме?
Дядо Славейков беше казал, че не сме народ, а мърша. Симеон Сакскобургготски искаше да ни сменя чипа. Бойко Борисов ни обяви за лош човешки материал. Как да им се сърдиш, като само 20 секунди от клипчето с пернишката пача, която налага като милиционер – студент от Хага невръстната си дъщеричка те карат да искаш вместо чрез промяна в системата да искаш да решиш проблемите на България с водородна бомба?
Една такава изродка умножава по нула хиляда, десет хиляди млади и интелигентни физиономии с национални трибагреници на жълтите павета. Защото доказва, че генезисът на политическата ни криза не е в олигархиччните кръгове и външните сфери на влияние, не е в бандюгите от прехода и белите якички. Не е у Бойко, нито у Радев, у Vladi или Корнелия, не са виновни Доган и Пеевски дори.
Никое общество не може да съществува без набор от ценности, които са признати и спазвани от неговите членове. Проблемът тук не е да знаем дали тези ценности са правилни или грешни – достатъчно е да са общоприети. Елементарни неща – да не акаш в гащите, да не взимаш пенсията на баба си, за да я изиграеш на комар и, разбира се, ако е възможно да не налагаш като чобанин 3-годишни деца.
Тези правила са компасът, който постоянно ориентира действията и мотивите на хората и ги обединява в едно социално цяло. Не спонтанното събиране на площада, не желанието за изкореняване на корупцията, не битката срещу държавния октопод, колкото и да са очарователни, създават гражданското общество. Единствено общите морални ценности могат да осигурят неговата кохезия.
Спазването на правилата не може да бъде гарантирано само чрез насилие и принуда, нито дори само чрез наказателен закон или биеща полиция. В крайна сметка законът само посочва кое е забранено. Не може да осигури позитивни мотиви, морална ориентация, с която хората да могат да запълнят съдържанието на социалния живот.
Докато в съседния вход пиян урод налага всяка вечер оперираната си от рак жена, докато изперкали получовеци бият шамари на децата си и ги карат след това да им целуват ръка, протестът на жълтите павета е обречен. Оздравяването трябва да започне не от „Дондуков“, защото знаем, че рибата може да се вмирисва от главата, но се чисти откъм опашката.
Естествено, лесно можем да оправдаем пернишката гнусарка с деградацията в глобален под въздействието на технологиите и ерозирането на идеологиите и религиите, създава едно ново общество в което се отдава значение само на плътските удоволствия и ценности. Тази насоченост често предизвиква сериозни катастрофи и трагедии тъй като тя лишава напълно хората от всякакво чувство за ценност и от всички ценностни системи. Но у нас дори тази деградация се изявява в особено долнопробен, побългарен, ганьовски вариант. С нея трябва да се преборим, брутално и на личностна основа. И тогава можем да си „искаме държавата отбратно“. Защото в момента не я заслужаваме.
