За еднополовите семейства - от практиката и без истерия

През юли 2019 година следственият комитет в Русия образува наказателно дело срещу социални работници, допуснали осиновяване на деца от еднополова двойка. По информация на медиите мъжете са в официален брак и са регистрирали отношенията си в европейска държава.

Това се е случило, след като единият от тях е осиновил две момчета-сирачета през 2010 година, пише Actualno.com. По този начин двамата не нарушават закона, приет през 2013 година, който забранява осиновяването на деца от еднополови двойки. Според следствието, обаче социалните работници не са направили нищо, за да защитят децата от вредна за тях информация.

Всичко започнало след посещение при лекар, когато едно от момчетата се оплакало от болка в корема и по време на прегледа разказал, че неговите татковци спят в едно легло. Лекарят, заподозрял педофилия и съобщил, "където трябва." След обиска не било открито нищо нередно. 

Съседите се изказват изключително положително за осиновителите - казват, че и двамата са интелигентни, един от тях е преподавател в московски университет. Самите деца са имали множество неврологични проблеми, които вече значително са се подобрили след осиновяването.

От съвета за правата на човека в Русия излязоха със становище, че в страната има много семейства, в които децата се възпитават от три жени - майка, баба и леля, както и че повод за образуване на дело може да бъде насилието в семейството, но не и ориентацията на родителите и техните лични отношения.

Колко еднополови двойки има в Русия - не е известно. Някои от тях имат проблеми, заплашвани са и се е наложило да емигрират.

Детски психолог от Центъра за медицинска профилактика в Челябинск привежда данни, според които 60% от осиновителите на всички деца в Русия са хора с хомосексуални контакти 

ЛГБТИ и осиновяване

Детският психолог от Центъра за медицинска профилактика в Челябинск Дмитрий Лазарев привежда данни, според които 60% от осиновителите на всички деца в Русия са хора с хомосексуални контакти. Това са мъже и жени, за които социалните служби и психолозите знаят. Но тази статистика не е официална и данните не присъстват в никакви отчети, а се появяват при анонимни анкети. Затова еднополовите двойки, които възпитават деца са повече, отколкото изглежда. 

Според Лазарев психолозите се интересуват от медицински отклонения при осиновителите, като склонност към ексхибиционизъм, воайорство, а не сексуалната им ориентация. Психологът смята, че детето, възпитавано в еднополово семейство може да усеща дисбаланс.

"Какво е семейството от гледна точка на детската психология? Това е мъжкото и женското поведение, дадени роли. Това е особено важно за детето в периода преди пубертета. В никакъв случай не смятам, че семейството може да е само хетеросексуално. Майката - това е топлината, грижата. Бащата - силата и защитата. В едно еднополово семейство може да възникнат проблеми с предаването на тези роли, както и в семейство, в което майката отглежда сама детето си. Важното е тези роли да се предават".

Един от директорите на детски дом споделя анонимно, че не вижда нищо лошо в еднополовите семейства. "Нито веднъж не съм видяла и не зная за случаи, в които гей-осиновители да насилват децата си или да им навредят по някакъв начин. А именно от това се плашат хомофобите и онези, които предлагат да се взимат децата от такива семейства. Повярвайте ми, всеки осиновител минава през сериозни тестове - съгласувания, анализи, събеседвания, проверки. Тези хора наистина мечтаят за деца."

По думите ѝ тя вече се е научила от пръв поглед да преценява с каква ориентация е човекът. Хомосексуалните са по-малко взискателни към потенциалния син или дъщеря. Докато някои семейства търсят дете, което да прилича на тях, да е здраво или дори русокоса красавица с талант. 

Според 25-годишно изследвания най-важната потребност на детето е привързаността към предани, въвлечени и компетентни родителите

Какво казва науката 

Има различни изследвания за еднополовите семейства. Най-много от тях са проведени в САЩ. През 2006 година там е публикуван подробен анализ за ЛГБТИ семейсвата с деца по поръчка на американсата академия по педиатрия. Над 25 години изследвания показват, че няма никаква връзка между сексуалната ориентация на родителите и степента на емоционалната, психосоциалната и поведенческата адаптация на детето, гласи основният извод на анализа. Според него най-важната потребност на детето е привързаността към предани, въвлечени и компетентни родителите. Оценката на личността или двойката по тези родителски качества трябва да се провежда без връзка със сексуалната ориентация.

В анализа се допълва още, че в семействата, където двамата родители са жени децата нямат проблем с половата си идентичност - момчетата се смятат за момчета, а момичетата за момичета. Те по-добре се отнасят към идеята да имаш партньор от същия пол, в сравнение с децата от хетеросексуални семейства, но процентът хомосексуални сред тях е съпоставим с този в другите изследвани групи.

Данните за децата, възпитавани от двама мъже не са много, но според едно изследване 9% от момчетата, израснали с двама бащи се смятат за хомо- и бисексуални. Мащабно изследване сред еднополови двойки, публикувано през 2009 година в Германия твърди, че децата от тези семейства не отстъпват на връстниците си в своето полово развитие, не се различават в междуличностните и интимни отношения, социалната адаптация и независимост от родителите.

До подобни изводи са стигнали и учени от Холандия и Австралия, като става въпрос за дългосрочни изследвания. 

Проучване от 2012 година на университета в Остин представя данни за това, че деца от хомосексуални семейства значително по-често се обръщат към психотерапевти, по-податливи са на суицидни мисли, страдат повече от полово предавани болести и им е присъщо разстройство на половата идентификация.

Това проучване е критикувано, макар ръководителят му Марк Регнерус да признава, че то не е дългосрочно и не може да бъде използвано за установяването на причинно-следствени връзки.

Според психолога Алина Степнова еднополовите бракове са легализирани сравнително скоро и еднозначно мнение по въпроса няма.

"Трудно ми е до повярвам, че полът на родителите е несъществен фактор, защото той води след себе си много различия: в нетрадиционните семейства децата са или осиновени, или имат родство само с единия родител; пред тях няма ролеви модел за междуполово общуване; често са подложени на насмешки от страна на връстниците си. Всичко това не може да не повлияе върху психиката по един или друг начин. И макар любящото семейство да е за предпочитане от детския дом, тези деца имат нужда от психологическа подкрепа, която да предотврати възможни нарушения в тяхната психика", смята Степнова.