За шафрантиите от Малдивите по 5 бона, за бачкаторите – целувка от Деница Сач.

Не ме разбирайте погрешно, не съм се стиснал за някакви си четири и половина милиона лева. Толкова краде един кмет на среден окръжен град за половин мандат, така че ще преживеем бюджетната помощ за „свободните музиканти“. Даже като човек на словото би трябвало да съм доволен, че у нас на творците се гледа толкова благосклонно – демек държава, която се грижи за културата си, ще оцелее във всякаква глобализация, интеграция и евровизация. Само дето оставам с чувството, че просто от Страната на Златките неусетно се превърнахме в Страната на Рутките.

Трудно е да се каже що е то култура и кои са нейните дейци. Да речем, че понятието включва всичко духовно и мисловно и неговата взаимовръзка с образованието, науката, езика, книжнината, наследството, изкуството, медиите, новите технологии. Както и да въртя определението, все не успявам да го пришия към Емануела, Галин, Рут Колева, или Спенс. Съжалявам, че турям в една тенджера толкова жанрове, категории, сегменти и сюжетни вариации, но в същността си те принадлежат заедно – евтин и претенциозен балкански посткомунистически бъркоч.

Че солиден процент от фолкаджийките са момичета на повикване, дето чекнат междукрачията, на които дължат кариерите си, в Дубай и по Малдивите, знаем всички. Че рапърите ни са отчаяни имитатори и вулгарни представители на абортирана субкултура също е ясно. Естрададжиите пък са паянтовият мост между марксистко-ленинските послания на „Ален мак“ и некадърното синтетично евродиско, което слушат шепа хомосексуалисти в Германия и Холандия.

Приносът на тези т. нар. „свободни артисти“ към българската култура е съизмерим с приноса на Владко Живков към научното наследство на БАН, където е горд пенсионер. Или към приноса на Гриша Ганчев и Георги Мамалев към повишаването на средния ръст на населението.

Не съм се огледал в мизерните 4 300 лева на калпак за Рутките (колко жалко, че това иначе талантливо и интелигентно момиче се превърна във флагман на естрададжийската просия). Повече ме притеснява това, което обществото ни получава в замяна на грижата си за тези апологети на изкуството и стожери на артистичния талант на нацията.

Няма как да не се съглася с бившия финансов министър Влади Горанов, който слагаше артистите в графата „маргинали“. Той, разбира се, говореше във фискален план заради липсата на осигуровки и методи за отчитане пред хазната. Аз говоря в обществено отношение – като пример за морална деградация и евтино чуждопоклонничество, показен лукс и нулева социална ангажираност.

Тези, които трябва да дават морални сили и надежда на българите, особено в този тежък момент на здравна и икономическа катастрофа, предпочетоха да се оттеглят на почивка в топлите страни, заплатена от щедрите им тъпкачи, и да ни „подкрепят“ със снимки на заголените си цици и задници. За това ще получат по 5000 лева.

За сметка на това разни бачкатори, готвачи, секретарки, продавачки и подобни представители на демократичния пролетариат, още си чакат Деница Сачева да им преведе 24-те лева на ден за ноември. Не, че и те са особено добър материал, ама поне имат сдържаността да не си завират дупетата в лицата ни. И по тази причина заслужават правителствена помощ доста повече от гласовитите старлетки. Поне не пречат.