За закрила на семейството се обявиха от БРОД и „Системата ни убива”

Законът за социалните услуги, който влиза в сила от 2020 г. и Законът за закрила на детето, са стройна система за финансово подпомагане на определени институции и НПО-та. Представили сме промени чрез независимия депутат Ангел Исаев. В предложенията си сме изместили фокуса от търговската част и така Законът за социалните услуги придобива вида на закон за социалната подкрепа.

Това заяви Марчева - една от участничките в съвместната пресконференция на част от гражданското движение "Системата ни убива" и "Българският род обединен за децата" (БРОД). 

От двете организации изтъкнаха някои от слабостите на двата закона, с които се улеснява извеждането на детето от семейството и шока, който оставя в психиката на децата и на родителите подобна раздяла.

Представителите на двете организации разказаха за опасностите, които крият и двата закона - недостатъчния контрол от страна на държавата към чуждестранните неправителствени организации, които предоставят социални услуги, опасността от монополизиране на социалните услуги, както и финансиране от неясни източници. Доставчиците на социални услуги добиват правото на социален орган. 

Един доставчик да не може да извършва всички видове социални услуги, защото всички граждани и родители ще бъдат обект на голям натиск, заявиха от БРОД.

Със Закона за социалните услуги се въвеждат такси, които не са регламентирани никъде, предупредиха организаторите на пресконференцията. Има първостепенни и второстепенни разпоредители, къде остават те. Защо доставчиците на социални услуги могат да ползват нещата на общината, а самата община се отказва от активите си, запита председателят на БРОД Милко Божанков.

Според него децата с увреждания ще станат залог на този закон. Децата с увреждания трябва да са цел, а не залог. Семействата стават заложници, които да изпълняват всякакъв вид предписания на социалните работници, коментираха философията на Закона за социалните услуги представителите на гражданското сдружение.

Те изтъкнаха, че при отнемане на деца от семействата, съдът вярва безрезервно на докладите на социалния работник. Като слабост на сегашната система на работа изтъкнаха липсата на копия от досиетата, които социалните работници водят, за да могат родителите да докажат, че са търсили децата си, преди да бъдат включени в списъка за осиновяване.

"Да бъде създаден критерии, който да е всеобщ за приемните семейства. Те да са нефинансово ориентирани - да имат постоянни доходи, образование, грамотност, знания, психическо, емоционално и социално присъствие в обществото и възрастова граница", поиска Божанков.

Децата и семейството да са обект на национална сигурност. Намесата в личния живот, която дава право на НПО да ползват личните данни на всички семейства, е в разрез с Конституцията, изтъкна Марчева.

Марчева каза, че Законът за закрила на детето в сегашния си вид противоречи на чл. 8 ал.1 Хартата на правата на човека. Законът съдържа неясни дефиниции, които ще поставят в риск всяко дете в България. Има части от закона, които нарушават изконните права на родителите.

Представителите на майките от "Системата ни убива" заявиха, че България има нужда от демографска стратегия, да бъдат защитени децата и семействата - те да са едно. Събрали сме се, за да не допуснем отнемането на нито едно дете.

По думите на Вера Иванова от "Системата ни убива" над 2000 деца годишно се извеждат от семействата си. Тя поиска да има контрол върху социалните работници, защото те не носят отговорност за действията си и така отварят голяма врата за сделки с човешки съдби.

Нямаме нужда от медиатори, които да се грижат за душевния ни комфорт, да мерят температурата на чувствата ни- не е измислен термометър, който да мери температурата на обичта. Всяко българско дете е наше дете, не може да ги делим по здравословен, етнически, религиозен или какъвто и да е признак, каза Божанков.

Лилия Божкова от БРОД, майка на 3 деца заяви, че е смутена от липсата на ясни дефиниции в терминологията в двата закона.

"Трябва да има ясна и еднозначна терминология - дете в риск може и от семейство на разделени, на разведени родители и на такива, които сега се развеждат. Може да е и това, в което родителите получават детски надбавки, защото нямат средства за отглеждане. Бедността не би трябвало да бъде повод за извеждане на дете от семейната среда", призова Божкова.

Тя настоява семействата да бъдат подкрепяни, за да осигурят на децата си нормален стандарт на живот.

Вера Иванова припомни и проблема "деца раждат деца". По думите й това са деца в риск, но социалните не ги извеждат от семействата им. Ако едно 14-годишно дете не се прибере след купон, ще бъде отнето от социалните, но ако роди, ще бъде подкрепено от социалните, каза Иванова.

Не е предвидена закрила на родителите - осигуряване на обществен защитник, когато се стигне до дело за връщане на детето в семейството. Ако детето е отнето по признак "бедност", родителите няма да имат финансовата възможност да върнат детето в семейството. Къде управляващите оставят тези деца и тези родители - буквално в нищото, заяви тя.

По време на пресконференцията стана ясно, че за децата, отглеждани от приемни родители, държавата дава по 300 лева, а за децата, за които се грижат роднини - парите са до 300 лева. Към приемните родители има ли изискване за грамотност, запита Божкова.

За извеждането на деца от семействата тя попита дали социалните са наясно със синдрома на родителското отчуждение. Сигурно има нужда от приемна грижа, но да се дава възможност това да се превърне в бизнес и баба на 76 г. да отглежда дете на годинка и след 3 години социалните да видят, че то не може да ходи, е непростимо, каза представителката на БРОД.

Милко Божанков даде още един пример за недомислие на нормативната уредба - ако майката е жертва на домашно насилие, но знае, че при подаване на сигнал ще отнемат детето й, дали тя няма да понася мълчаливо насилието от мъжа си. Извеждането на детето причинява необратими травми в психиката на детето. Майката чувства с цялото си същество.

Предписваните услуги може да създадат машина за страх, обобщи Божанков.