Задава се гигантска криза с пенсиите

Пенсионните системи по света са изправени пред сериозно демографско предизвикателство. Хората живеят по-дълго, раждат се по-малко деца, а това поставя под въпрос способността на пенсионните фондове да осигуряват устойчиви плащания за бъдещите поколения.

Пенсионните схеми обикновено се разделят на две основни категории. При схемите с дефинирани доходи пенсионерите получават предварително определен размер на пенсията. При схемите с дефинирани вноски бъдещите плащания зависят от натрупаните спестявания и доходността от инвестициите.

Застаряването на населението създава различни проблеми за двата модела.

При първия нарастват финансовите задължения, тъй като пенсионерите получават плащания за по-дълъг период. При втория съществува риск спестяванията на хората да не са достатъчни за целия им живот след пенсиониране, което увеличава значението на инвестиционната доходност.

„Проблемът е огромен и с времето става все по-изразен“, коментира Себастиен Бетермие, изпълнителен директор на Международния център за пенсионен мениджмънт. Той отбелязва, че някои пенсионни фондове имат членове, които са пенсионери от близо половин век и са на възраст 107 или 108 години.

„Колкото по-дълго живеят хората, толкова повече години пенсионните фондове трябва да покриват. Това незабавно се превръща в допълнително финансово задължение. Помислете за разходите, които това налага на следващото поколение. Това е бомба със закъснител“,

заявява Бетермие пред CNBC, пише dbr.bg. Мащабът на проблема е очертан в доклада Marsh CFA Institute Global Pension Index (MCGPI) за 2026 г., публикуван през миналата седмица. От общо 55 пенсионни системи, включени в индекса, 43 имат коефициент на раждаемост под необходимото за заместване на населението равнище от 2,1 деца на жена. При 23 от тях показателят е под 1,5 деца на жена.

Междувременно очакваната продължителност на живота на 65-годишните в по-развитите региони се е увеличила с 50,9% спрямо 1950 г. и вече предполага приблизително още 20 години живот след тази възраст.

Това означава, че пенсионните плащания трябва да покриват значително по-дълъг период. В същото време броят на потенциалните работещи, които издържат възрастното население, се очаква рязко да намалее. „Финансирането на бъдещите пенсии и грижите за възрастните хора става все по-критично, тъй като съотношението между работещи и пенсионери продължава да се понижава. Много малко пенсионни системи са сигурни в сегашния си вид“, се посочва в доклада MCGPI.

Проблемът е особено сериозен при разходопокривните пенсионни системи, при които вноските на работещите днес финансират основно пенсиите на настоящите пенсионери. Този модел е особено уязвим при свиване на работната сила.

Натискът вече се усеща и в САЩ. Според последния доклад на попечителите на фонда Old-Age and Survivors Insurance Trust Fund, който финансира пенсионни плащания и обезщетения за преживели членове на семействата на десетки милиони американци, резервите му се очаква да бъдат изчерпани през четвъртото тримесечие на 2032 г. Дори пенсионните схеми с пълно финансиране, при които вноските на работниците и работодателите се инвестират за покриване на бъдещите пенсионни плащания, не са защитени от демографските промени.