Запомнете: Науру вече е Наоеро

С твърд и горд глас той се изправи пред най-голямото събрание на лидери в света от името на своята нация и обяви, че има нещо важно да каже. Малката островна държава Науру в Южния Тихи океан, каза нейният президент, е променила името си — и по този начин е възвърнала своето наследство.

„Пътувал съм надалеч“, заяви Дейвид Адеанг пред Общото събрание на Организацията на обединените нации.

Това, което в продължение на много години беше известно на света като Науру, каза Адеанг, се връща към името и произношението от миналото си: Наоеро.

„Има моменти в живота на една нация, когато нейният народ е призован да си припомни кой е бил винаги. За нас това е точно такъв момент“, заяви Адеанг в речта си в Ню Йорк, цитиран от Асошиейтед прес.

Въпреки че имената са сходни и по същество представляват една и съща дума, промяната в правописа и произношението символизира усилията на нацията да се преосмисли — дори да се преобрази — както за собствения си народ, така и за външния свят. Той го нарече не промяна, а усилие да се „потвърди една истина“.

„В продължение на много години светът познаваше страната ни като Науру. Науру е начинът, по който името ни звучеше за онези, на които им беше трудно да го произнесат, и светът го запази. Но това не е името, което нашият народ използваше помежду си“, изтъкна Адеанг.

Островната държава с площ от едва осем квадратни мили (около 21 кв. км) и население от 12 000 души стана независима през 1968 г. след дългогодишно колониално управление от Великобритания, Нова Зеландия, Австралия и Германия.

Международният код на страната се променя от NRU на NRO, а нейните жители ще бъдат наричани „дей-Наоеро". През изминалия век и други държави са променили имената си или са ги адаптирали по различни причини – от модернизация до отхвърляне на колониализма.

Африканската държава Есватини промени името си от Свазиленд през 2018 г. В Африка Дахомей стана Бенин след преврата от 1975 г., а Родезия стана Зимбабве през 1980 г., след като се освободи от колониалното владичество. Сиам стана Тайланд през 1939 г., за да насърчи етническото единство и да се отърве от чуждестранното наименование. Турция официално се нарича „Туркие“ от 1920 г., но през 2022 г. поиска от ООН да използва същото изписване и произношение и на английски език — отчасти за да се избегне объркване, като се подчертае, че думата не е свързана с птицата (пуйка на български).

Персия стана Иран. Бирма стана Мианмар. Горна Волта сега е Буркина Фасо, Златното крайбрежие е Гана, а Цейлон е Шри Ланка.

Името, разбира се, е ключово и дълбоко отражение на националната идентичност на всяка сцена – както на вътрешно, така и на международно ниво. Изказването на Адеанг показа точно това, тъй като той внимателно произнесе името, за да го разграничи от предишното му произношение.

„Не правим този избор, за да изтрием миналото си. Правим го, защото го почитаме“, каза той. „Това име носи спомена за нашите предци, нашия език и нашата идентичност. То е било там през цялото време. Никога не е било губено, никога не е липсвало. Днес възстановяваме „Наоеро“.“

И след като приключи речта си за проблемите, пред които е изправен неговият народ – повишаването на нивото на моретата, икономиката, уважението на световната сцена – той завърши речта си с три думи: „Кажете името ни.“