Заради жегите: Сушата на Антарктида ще достигне размерите на България

Антарктида крие огромни залежи на злато, сребро, мед и желязо. С топенето на ледовете обаче тези ресурси могат да станат достъпни, което да предизвика надпревара между държавите за тяхното добиване.

Нов анализ показва, че заради затоплянето на климата до 2300 г. може да се разкрие територия без лед с размерите на България, което би променило както географията, така и геополитиката на Антарктида.

Изследването, публикувано в списание Nature Climate Change, за първи път обръща внимание на процеса, при който земната повърхност се издига заради намалената тежест на ледниците.

Според водещия автор на изследването, геофизикът Ерика Лукас от Калифорнийския университет в Санта Круз, под ледената покривка на континента се крие разнообразен релеф – планини, каньони, долини и дори вулкани.

С покачването на температурите ледът постепенно се отдръпва и разкрива част от тази територия, богати на природни ресурси.

Досега проучванията за топене на ледниците са обръщали внимание основно върху промяната на границите на континента. Новото изследване обаче включва и фактори като покачването на морското равнище, дебелината на земната кора и влиянието на изчезващото гравитационно притегляне на ледниците върху издигането на сушата.

Според изчисленията до 2300 г. могат да се разкрият между 149 и над 120 000 квадратни километра земя в зависимост от темпа на топене на ледовете, или площ сравнима с тази на България (110 994 km).

В тези райони се намират известни или предполагаеми находища на мед, злато, сребро, желязо и платина – ключови ресурси за индустрията. 

Според изследването само Антарктическият полуостров може да разкрие между 12 и 25 милиона метрични тона мед, при положение че световното търсене в момента е около 28 милиона метрични тона годишно и се очаква да нараства.

В момента добивът на полезни изкопаеми в Антарктида е забранен, но Договорът за Антарктика допуска дейности, свързани с ресурси, ако са с научна цел.

Ако обаче добивът стане по-лесен, държавите с териториални претенции могат да поискат преразглеждане на правилата. Първата възможност за това е през 2048 г., когато може да бъде поискан преглед на екологичния протокол към договора.

Проф. Христо Пимпирев, председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт и виден български полярен изследовател, подчертава, че след около 20 години (към 2048 г.) България ще участва наравно с още 28 държави в решенията за минералните ресурси на Антарктида, след изтичането на мораториума. 

„На Антарктида са стократно по-богати и само след 20 години България ще решава с още 28 държави какво ще се прави с тези минерални ресурси. Така че как става това без пари и без финансиране? Ако искаме, нека си стоим една забутана държава в югоизточния край на Европа и да не отговаряме за нищо, а тук ние отговаряме с равни права за цял един континент", посочва той пред БГНЕС през март тази година.

Пимпирев акцентира върху екологичните предизвикателства и необходимостта от устойчиви изследвания, определяйки Антарктида като „най-голямата природонаучна лаборатория".

Според експерти тези промени могат да окажат натиск върху правната рамка за дейности с минерални ресурси. Въпреки това, специалисти по международно право смятат, че само по себе си разкриването на нови територии едва ли ще доведе до рязка промяна в управлението на континента.

В LinkedIn професорът по международно право от Университета в Сидни Тим Стефанс коментира, че топенето и излагането на ресурси „е малко вероятно да предизвика само по себе си голяма промяна в управлението на Антарктида", поради екстремните условия за добив и потенциални екологични рискове. Той вижда по-скоро стимул за по-голяма международна сътрудничество в защита на континента.

Антарктида ще остане изключително трудна среда за добив на ресурси, но промените могат да доведат както до нови конфликти, така и до засилено международно сътрудничество и по-строги мерки за опазване на околната среда.