Защо арабските държави не приемат бежанци от Палестина?

В момент, когато палестинците от поставената под пълна блокада ивица Газа се опитват да намерят спасение от непрестанните израелски бомбардировки, извършвани в отговор на жестоката атака на "Хамас" на 7 октомври, някои се питат защо съседните държави Египет и Йордания не ги приемат. Двете съседки на Израел, които граничат съответно с Газа и окупирания Западен бряг, отговориха с категоричен отказ. В Йордания вече има голяма палестинска общност.

Египетският президент Абдел Фатах ас Сиси посочи вчера в най-острото си изказване досега, че сегашната война не цели просто борба с групировката "Хамас", която управлява ивицата Газа, "но също е и опит да се изтласкат цивилните от анклава ... да имигрират в Египет". Египетският лидер предупреди, че това може да наруши мира в региона.

Йорданският крал Абдула Втори отправи подобно послание ден по-рано, като каза: "Никакви бежанци в Йордания, никакви бежанци в Египет".

Техният отказ е обусловен от опасения, че Израел иска да накара палестинците да се изселят за постоянно в техните страни и да обезсмисли палестинските искания за собствена държава. Ас Сиси каза също, че едно масово изселване ще породи риск от проникване на екстремисти на египетския Синайски полуостров, откъдето те могат да предприемат атаки срещу Израел, застрашавайки мирния договор между двете държави, подписан преди близо 40 години.

Нека видим какво мотивира позициите на Египет и Йордания.

Изселването е основен проблем в историята на палестинците. По време на войната през 1948 г., свързана със създаването на Държавата Израел, близо 700 000 палестинци са прогонени от домовете си или бягат извън границите на днешната еврейска държава. Палестинците наричат тези събития "Ан Накба", което в превод от арабски означава "Катастрофа".

По време на Шестдневната война през 1967 г., в която Израел завладява Западния бряг и ивицата Газа, още 300 000 палестинци се изселват, основно в Йордания.

Бежанците и техните наследници в момента наброяват почти 6 милиона души, повечето от които живеят в бежански лагери и населени места на Западния бряг, в Газа, Ливан, Сирия и Йордания. Палестинската диаспора се разпръсна още по-надалеч, като много бежанци се установиха в страните от Залива и на Запад.

След спирането на боевете през 1948 г. Израел отказа да допусне бежанците да се върнат по родните си места. Оттогава Израел отхвърля палестинските искания за връщане на бежанците като част от мирно споразумение, като твърди, че това би застрашило еврейското мнозинство в страната.

Египет се опасява, че историята ще се повтори и голям брой палестински бежанци от Газа ще се установят за постоянно в арабската държава. Тези опасения са обусловени от липсата на ясен сценарий за това как ще завърши войната.

Израел казва, че възнамерява да унищожи "Хамас" заради кървавата му атака срещу южните израелски градове. Засега обаче не е ясно какво може да се случи след това и кой ще управлява Газа. Това породи безпокойство, че еврейската държава отново ще окупира анклава за известен период, което допълнително ще разпали конфликта.

Израелската армия каза, че палестинците, които се подчинят на заповедта й да се евакуират от северната част на Газа в южната част, ще могат да се върнат по домовете си след края на войната. Египет не е убеден в това.

Ас Сиси каза, че боевете могат да продължат с години, ако Израел сметне, че не е нанесъл достатъчно силен удар по екстремистите. Египетският президент предложи, докато траят военните операции, Израел да приеме бежанците в своята пустиня Негев, която граничи с ивицата Газа.

"Липсата на яснота от страна на Израел за намеренията му в Газа и евакуацията на населението са сами по себе си проблематични", каза Рикардо Фабиани - директор на програмата за Северна Африка на базираната в Белгия независима неправителствена организация "Международна кризисна група". "Това объркване поражда опасения в съседните държави", допълни анализаторът.

Египет настоява Израел да допусне хуманитарна помощ в Газа, а еврейската държава каза вчера, че ще го направи, макар да не уточни кога. По данни на ООН Египет, който и без това е изправен пред задълбочаваща се икономическа криза, вече приютява близо 9 милиона бежанци и мигранти, включително около 300 000 суданци, които пристигнаха тази година, бягайки от гражданската война в страната си.

Арабски държави и много палестинци обаче също подозират, че Израел може да използва създалата се ситуация, за да предизвика трайна демографска промяна и да провали палестинските искания за собствена държава, която да включва Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим, който също беше завладян от еврейската държава през 1967 г.

Ас Сиси повтори вчера опасенията си, че изселването от Газа "е начин да се сложи край на палестинската кауза ..., която е най-важната от всички каузи за нашия регион". Той посочи, че сега нямаше да има война, ако много преди това чрез преговори беше създадена демитаризирана палестинска държава.

"Всички исторически прецеденти сочат, че когато палестинците са били принуждавани да напуснат палестински територии, не им е било позволявано да се завърнат", каза старшият сътрудник на Фондация "Карнеги за международен мир" Хишам Хелиър. "Египет не иска да става съучастник на етническо прочистване в Газа", допълни анализаторът.

Опасенията на арабските държави само се разпалват от възхода на дясноконсервативни партии при управлението на израелския премиер Бенямин Нетаняху, които говорят с позитивен тон за изселването на палестинци. След атаката на "Хамас" риториката им стана по-невъздържана, а някои десни политици и медийни коментатори призоваха армията да срине със земята Газа и да прогони жителите ѝ. Израелски депутат каза, че Израел трябва предприеме "нова Накба" в Газа.

В същото време Египет казва, че масово изселване от Газа би довело "Хамас" или други палестински екстремисти на негова земя. Това може да бъде дестабилизиращо на Синайския полуостров, където египетската армия от години се бори с ислямистки екстремисти и дори в определен момент обвини "Хамас", че ги подкрепя.

Египет подкрепя блокадата на Газа от Израел, откакто "Хамас" пое контрол над анклава през 2007 г., като строго контролира преминаването на стоки и цивилни през границата. Кайро също така унищожи трансграничната мрежа от тунели, която "Хамас" и други палестинци използваха за контрабанда на стоки към Газа.

След като Египет до голяма степен се е справил с бунтовниците в Синай, "Кайро не иска да има нов проблем със сигурността за решаване в този размирен регион", каза Фабиани.

Ас Сиси предупреди за един дори още по-дестабилизиращ сценарий: проваляне на мирния договор между Египет и Израел от 1979 г. Той каза, че в случай на присъствие на палестински екстремисти, Синай "ще се превърне в база за атаки срещу Израел. Еврейската държава ще има правото да се защитава ... и ще започне да нанася удари по египетска територия".

"Мирът, който постигнахме, ще ни се изплъзне", каза Ас Сиси и добави: "И всичко това в името на идеята да се унищожи палестинската кауза".