Защо никой не заши шамар на дебелото говно Джей Ди Ванс?

Държавни глави, генерали с по 5 звезди, дипломати с 40-годишен стаж, политически философи с десетки хиляди изписани страници стоят в потрес и слушат. Слушат как едно тлъсто бивше сержантче от село Мидълтън, дето го няма даже на картата на Охайо, плод на любов между братовчеди, им обяснява принципите на демокрацията и свободата на словото. Това дебело момче на име Джей Ди Ванс, което е взел от третия мъж на четвъртата си майка, е не само вицепрезиент на САЩ, но и единодушно сочен за бъдещето на Републиканската партия в САЩ.

Да, на мястото на Линкълн и Грант, Теодор Рузвелт и Рейгън, идиотокрацията инсталира фъфлещ провинциал с интелектуалния капацитет на почасов работник в автомивка. Републиканците ли се разлагат от собствената си дисфункционалност? Популизмът, тръмпизмът, нихилизмът и неофашизмът ли превзеха демократичните институции? Или партията така и не чу съвета на Бари Голдуотър, даден преди повече от 60 години: „Братя консерватори, време е да пораснем!“

Истината е, че в момента чрез имбецила Тръмп и дружинката му полуидиоти, дребни мошеници, празнодрънкащи екстрасенси, долни педофили и бивши стриптийзьорки Републиканската партия има мандат да управлява, но няма зрелостта да си забърше собствения кафяв задник. Защото истинският проблем на обикновения, работещ американец не са ядящите кученца венецуелски емигранти или помощта за болните от СПИН в Африка. А конспиративните теории, плитката демагогия, и уклонът към политическо насилие.

Така че говното Ванс, преди да ни размахва пръст за това, че не даваме достатъчно трибуна на Льо Пен и Мангъров, Орбан и Дърева, Алис Вайдел и Диляна Гайтанджиева, трябва да си почисти собствената кочинка. Защото същите тези уморени и отвратени от политкоректността и травестията на демократите американски бачкатори с работни комбинезони, които го избраха, скоро ще го изметат от Капитолия като купа кокаин от кенефа на Пи Диди. А с розовите му бузки, и двата чифта, не ми се мисли какво ще се случи.

Тъжно ми е, че сред т. нар. европейски лидери нямаше един, който да скочи и да зашие един шамар на Джей Ди в стила на Уил Смит. Или поне да му каже в очите, че с евтиния си, рашистки популизъм, изграден на полуистини и примитивни емоции, може да върже на някоя сервитьорка-курветина от крайпътно заведение в Айова. Но ние в Европа с такива елементарни лозунги и първобитни стискания на юмрук ставаме и си лягаме повече от век.

Иначе много се радвам, че поне Макрон реши да поеме някаква инициатива и да събере старите демокрации на разговор в Париж, докато Марко Рубио и Лавров взаимно си масажират потните топки в жегата на Саудитска Арабия. Защото Европа не е слаба, тя е просто добре наяла се и заспала. В това отношение трябва да благодарим на дрисльото Джей Ди за събуждането. Ясно е, че се готвим за война. Първо – информационна, а скоро – каквото сабя покаже.