Защо владиката Николай анатемоса спектакъл на проф. Иван Добчев?

Преди 14 години Пловдивският митрополит Николай, известен с крайните си възгледи по определени обществени проблеми и теми, не позволи на известния театрален режисьор проф. Иван Добчев да постави в Пловдивския театър апокрифа на Емилиян Станев „Лазар и Иисус“. Случаят разбуни силно обществените духове и провокира арт съсловието. Поставянето на пиесата на пловдивска сцена бе свързано с честването на 100-годишнината от рождението на знаменития писател, но ръководството на театъра реши да не дразни владиката и се отказа от проекта.

„Емилиян Станев е обсебен от Сатаната, неговите текстове са като отрова в чаша вода”, изригна тогава митрополитът с ролекса и луксозните автомобили. Според дядо Николай пиесата е „безцеремонно поругаване на евангелския текст, свързан с праведния Лазар и сестрите му Марта и Мария”. Някои миряни тогава приветстваха позицията на скандалния владика срещу „кощунствената пиеса по кощунственото произведение на Емилиян Станев.”

Интелектуалци се опълчиха на църквата и защитиха правото на твореца Иван Добчев да поставя пиеси, които са в разрез с канона на Църквата. Въпреки анатемата режисьорът постави пиесата на сцената на авангардната Театрална работилница „Сфумато”. За ролите Добчев покани актьорите Албена Георгиева, Анастасия Ингилизова, Елена Димитрова, Димитър Марков, Христо Петков, Веселин Мезеклиев, Иван Петрушинов, Таньо Маринов, Цветелина Стоименова, Георги Ружичка, Борче Гяковски, Петър Генков и Йовко Кънев. 

Иван Добчев получава награда „Аскеер” за най-добър режисьор през 2008 г. за спектакъла си „Лазар и Иисус”

В анонса към спектакъла проф. Добчев тогава сподели „Проектът „Лазар и Иисус” има амбицията да възбуди интереса към „проклетите въпроси”, които ни задават писатели като Емилиян Станев и същевременно да отмахне предубеждението, че нашата литература е „котловинна”, занимаваща се предимно с регионалното, непреводимо българското. За всеки, който познава Великият инквизитор на Достоевски е видим този паралел, тази сходност на темите.

Същинската цел, разбира се, е да се провокира размисъл за ценностите на нашата европейска, християнска цивилизация, която и след знаменитото огласяване на Смъртта на Бога, продължава да се взира „със страх и трепет” в Онова Там. Гностиците твърдят, че Бог се е разтворил в Творението си. Образът му е във всичко сътворено - можеш да го откриеш под камъка, в разцепеното дърво. За хората са видими образите, но Светлината в тях е скрита в образа на светлината... дори да се открие, Неговият образ е скрит от Неговата светлина.

Нашият Лазар, обсебен от своите паднали ангели, се домогва до това прозрение - в неговата молитва текстът на Давидовия псалм „Докога, Господи, ще се криеш...” се превръща в непосредствена молба на прозрелия тайната и жадуващ да види и влезе в Царството небесно.“

Емилиян Станев е обсебен от Сатаната, неговите текстове са като отрова в чаша вода”, анатемоса Пловдивският владика Николай творбите на известния писател

В писмо, разпространено през 2007 г. чрез в. „Култура” режисьорът написа: „Българската православна църква, която години наред пребивава в някакъв непонятен „непукизъм” за спасението на душите от съблазните на глобалната пустота, на „кока-кола” културата, най-сетне откри своя Враг, провидя Сатаната в текстовете на Емилиян Станев. Пловдивският владика го изрече: Бог да го прости Емилиян Станев, нека да си стоят книжките му там, но няма нужда да ги вадите на сцената... Под там Негово Високопреосвещенство разбира вероятно Небитието, забравата, праха на библиотечния рафт. И с невежеството, присъщо в нашата културна традиция на селския поп, зачерква писателя, на когото дължим образите на монаха Теофил, неговия старец Лука, Светия Евтимий...”

Иван Добчев сподели, че е от онези режисьори, които имат интерес към писатели и техни персонажи, които питат за Бога, искат Бога, търсят Го не е от вчера. За „Лазар и Иисус“ Иван Добчев получава „Аскеер“ 2008 за най-добър режисьор.

14 години по-късно, в светлата седмица преди Възкресение Христово, проф. Добчев отново дръзна да постави „Лазар и Иисус“, но не с професионални актьори, а със студентите си от НАТФИЗ. И с това свое решение отново доказа, че е интелектуалец със собствена позиция, който не се страхува от догмите.

Проектът този път е копродукция с Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – Пазарджик, а премиерата бе на 19 април. На 11 май е софийската премиера на спектакъла, като постановката ще се играе на сцената на Театър НАТФИЗ. Представлението се посвещава на 75-годишнините на изтъкнатите режисьори проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев.

В новата версия на „Лазар и Иисус” участват само студенти на проф. Добчев от НАТФИЗ

„Пътят към това Царство е изпълнен с големи изпитания, изкушения, пропадания, които заедно с Лазар ще преминем, за да стигнем до неговата нирвана: „Ако направите онова, което е отдясно, като онова, което е отляво и онова което е отляво, като онова, което е отдясно, онова, което е отгоре, като онова, което е отдолу, онова, което е подир, като онова, което е преди, когато направите двете едно, когато сторите вътрешното външно, а външното вътрешно, когато направите мъжа и жената едно, така че мъжът да не бъде мъж, нито жената жена, когато направите очи наместо око, крак – наместо крак, образ – наместо образ, тогава ще влезете... ще видите.”

Вярвам, че това пътуване ще ви помогне да откриете или поне да усетите блаженството на озарените от Светлината“, казва проф. Иван Добчев по повод новата си постановка върху апокрифа на Емилиян Станев.

Действащи лица и изпълнители:

Лазар – Кристиян Стоичков, Марта – Валерия Върбанова

Мария – Дениза Павлова, Ангела Канева,

Равин – Николай Ганчев, I садукей – Борис Върбанов, II садукей – Илиян Нонов

Иуда Искариот – Боян Фераджиев, Рафаел Бижев

Арма – Карина Илиева, Елена Траянова

Паднали ангели – Димитър Василев, Марин Джишев, Късин Ванг, Алекс Иванов, Благовест Мицев, Яна Зайкова, Мануела Минкова, Ангела Канева, Елена Траянова, Боян Фераджиев, Рафаел Бижев, Илиян Нонов, Борис Върбанов, Николай Ганчев