Здравната каса не бачка, всеки втори доплаща за преглед

Всеки втори българин доплаща за здраве, като делът на хората, които плащат различни медицински услуги от джоба си нараства и недоволството към пакета, който покрива Здравната каса вече надхвърля 60%. Това показва проучване на агенция “Тренд“ по поръчка на Лекарския съюз, данните от което бяха представени на форум “Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения“.

Данните сочат, че българите правят ясно разграничение между доверието към медицинските специалисти и доверието към институциите, които управляват системата. В същото време се открояват няколко основни проблема – усещане за недостатъчно покритие на здравните услуги, значителна финансова тежест за домакинствата и съмнения относно ефективността на управлението и контрола в системата.

81 на сто от анкетираните заявяват, че имат доверие към общопрактикуващите лекари, като сходна е и оценката за лекарите специалисти – 79 на сто.

Доверието към лечебните заведения също е относително стабилно – приблизително шест от всеки десет респонденти заявяват, че имат доверие както на държавните и общинските болници, така и на частните.

Според анкетираните по-добре покрити от НЗОК трябва да бъдат образни изследвания 47%, профилактични прегледи 37%, скъпи терапии и специализирани лечения – 37%, дентални услуги – 35%, лекарства, които в момента не се покриват – 30%. Прави впечатление обаче, че сред дадените възможности за отговор в проучването липсват различни услуги в болниците, за които пациентите доплащат, което не кореспондира с предходно изразени нагласи от пацинети.

Същевременно картината се променя значително, когато вниманието се насочи към институциите, които управляват системата. Доверието към Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването е значително по-ниско.

Данните показват ясно разделение между отношението към медицинската професия и отношението към институционалната организация на здравеопазването.
Почти всички граждани заявяват, че са здравно осигурени, но-малко от половината здравноосигурени са наясно върху каква сума се осигуряват.

Здравните разходи представляват значително финансово натоварване за много български домакинства. Димитър Ганев от "Тренд" съобщи, че за около 800 хиляди души, основно възрастни граждани, разходите за здравеопазване са много сериозна тежест.

Комбинацията от усещане за висока финансова тежест и недостатъчно покритие на услугите формира очакване гражданите да получават по-широк пакет медицинска помощ от публичната система.

Най-често посочваният проблем са корупционните практики в здравеопазването. Следват недостигът на медицински специалисти и слабостите в управлението на лечебните заведения. Значителен дял от хората посочват и недостатъчния контрол върху качеството на медицинските услуги, както и неравномерния достъп до здравеопазване в различните региони на страната.

Изследването показва и силна обществена подкрепа за мерки, насочени към подобряване на контрола и професионалните стандарти в здравеопазването. Широко мнозинство от гражданите - 80 %  подкрепя въвеждането на задължително продължаващо обучение за лекарите. Според повечето анкетирани тази мярка би допринесла както за повишаване на качеството на медицинската помощ, така и за увеличаване на доверието в здравната система.

Общата картина, която се очертава от изследването, е на система, към която гражданите имат противоречиво отношение. От една страна, доверието към медицинските специалисти остава сравнително високо. От друга страна, институционалната организация на здравеопазването се възприема значително по-критично.

Зам. –председателят на БЛС д-р Иван Маджаров направи сравнителен анализ на представените днес данни и последното проучване по темата от 2018 година. Делът на неосигурените намалява от 9% през 2018 г. до 5% през 2026 г. Това обаче не е съпроводено с по-висока информираност – и в двете изследвания около 55% от гражданите не знаят върху какъв доход се осигуряват.

Най-съществената промяна се наблюдава в оценката на пакета услуги на НЗОК. Докато през 2018 г. има относителен баланс между положителни и отрицателни оценки, през 2026 г. негативните нагласи доминират ясно – близо две трети смятат, че пакетът не отговаря на нуждите им. Това показва нарастващо разминаване между очакванията на пациентите и реалното покритие на системата.

Паралелно с това се наблюдава значително увеличение на финансовата тежест върху гражданите. Делът на хората, които са доплащали за здравни услуги през последната година, нараства от 23% до 50%.

Делът на хората, които посочват липсата на апаратура, намалява значително, докато недостигът на специалисти остава висок и дори леко се увеличава. Това подсказва, че технологичният дефицит постепенно се компенсира, но кадровият проблем се превръща във водещ структурен риск.

Д-р Маджаров обобщи, че формално системата е стабилна , но за сметка на нарастващо доплащане и засилено усещане, че пакетът не отговаря на реалните нужди.