Жените си мислят, че остаряват по-късно от мъжете

Представата за началото на старостта се измества към все по-късна възраст, а жените обикновено поставят тази граница около две години и половина след мъжете. Това показва мащабно германско изследване, проследило нагласите на повече от 14 000 души в продължение на 25 години.

Анализът е базиран на Германското проучване на остаряването и включва 14 056 участници, родени между 1911 и 1974 г. Те са били на възраст между 40 и 85 години при включването си и са отговаряли до осем пъти на въпроса: „На каква възраст бихте определили някого като стар?“. Резултатите са публикувани в научното списание Psychology and Aging.

Данните показват, че днешните хора в средна и по-напреднала възраст възприемат началото на старостта като по-късно събитие в сравнение с предишните поколения.

Участниците на 65 години например са поставяли границата около 75-годишна възраст. При по-рано родените поколения тя е била с няколко години по-ниска.

Разликата се наблюдава и в рамките на индивидуалния живот. С напредването на възрастта хората постепенно отдалечават представата си за старостта. Казано по друг начин, 60-годишният човек може да смята, че старостта започва на 74 години, но няколко години по-късно да премести границата още напред.

Средно жените посочват началото на старостта с около 2,4 години по-късно от мъжете, като разликата се увеличава при по-младите поколения.

Едно от възможните обяснения е по-високата средна продължителност на живота при жените. Когато очакваният жизнен хоризонт е по-дълъг, границата между средната и напредналата възраст също може да бъде поставяна по-късно. Учените обаче не доказват, че това е единствената причина.

Отношението към възрастта е повлияно и от различните обществени очаквания към двата пола. Жените често са подложени на по-силен натиск да запазват младежки външен вид, докато видимите признаци на остаряване при мъжете понякога се възприемат по-благосклонно. Тази двойна норма може едновременно да кара жените да отлагат психологическата граница на старостта и обществото да ги определя като възрастни по-рано. Ново европейско изследване действително показва подобен парадокс: жените като наблюдатели поставят старостта по-късно, но жените като обект на оценка биват определяни като стари по-рано от мъжете.

Не само полът и годината на раждане влияят върху отговора. Хората с по-добра оценка за здравето си и по-ниски нива на самота обикновено поставят началото на старостта по-късно.

Участниците с повече хронични заболявания, по-лошо здраве или усещане, че са по-възрастни от действителната си възраст, виждат тази граница по-близо.