Жест на папата: Софийската апостолическа екзархия вече с ранг на епархия

Папа Франциск издигна апостолическата екзархия в София за католиците от източен обред в България в ранг на епархия с името „Софийска епархия св. Йоан XXIII за католиците от византийско-славянски обред в България“. Това съобщи в бюлетина си днес пресцентърът на Ватикана. За първи епархиен епископ е издигнат  монсиньор Христо Пройков, който бе досегашен екзарх. Според изданието „Ватикан нюз” папа Франциск въздига новата епархия на 11 октомври, защото това е денят, на който Католическата църква чества литургичния празник на св.Йоан XXIII. Изданието припомня за посещението на Светия отец в България на 5 и 6 май т.г. под мотото “Pacem in Terris” (“Мир на земята”).

То припомня енцикликата на св. Йоан XXIII, първия апостолически визитатор и папски и делегат в България. По време на молитвата Царице Небесна на площад „Александър Невски” в София, папа Франциск нарече Анджело Ронкали, бъдещия папа Йоан XXIII като „един свят пастир, когото вие наричате „българският светец“, чийто спомен е особено жив в тази земя, където той живя от 1925 до 1934-та година.

Монсеньор Христо Пройков 

Папа Франциск увери, че в България се е научил да цени традицията на Източната църква, установявайки приятелски отношения с останалите религиозни вероизповедания. „Неговият дипломатически и пастирски опит в България остави толкова силен белег в сърцето му, че го подтикна да спомогне за икуменическия диалог в Църквата, който получи значителен импулс през Втория Ватикански събор, свикан именно от папа Ронкали. В известен смисъл, трябва да благодарим на тази земя за мъдрата и вдъхновяваща интуиция на „добрия папа“, написа изданието.

„Ватикан нюз” припомня накратко биографията на епископ Христо Пройков. Той е роден на 11 март 1946 г. в София. Поради политическия режим духовното си образование и подготовка получава в България. На 6 септември 1970 г. е ръкоположен за дякон от епископ Кирил Куртев. На 23 май 1971 г. е ръкоположен за свещеник от епископ Методий Стратиев. През 1980 - 1982 г. специализира каноническо право в Григорианския университет в Рим. От 1982 г. е енорийски свещеник в катедрален храм „Успение Богородично” – София. През декември 1991 г. възобновява издаването на вестник „Истина - Veritas” – продължител на вестник „Истина”.

На 18 декември 1993 г. е номиниран за помощник-епископ на Католическа апостолическа екзархия и титулярен епископ на Бриула. На 6 януари 1994 г. е ръкоположен за епископ в патриаршеската базилика „Свети Петър” в Рим от папа Йоан Павел ІІ. Ръководи Католическата апостолическа екзархия от 5 септември 1995 г., заемайки поста от монс. Методи Стратиев. Понастоящем е председател на Епископската конференция на Католическата църква в България. В Епископската конференция е председател на комисиите: за духовенството; за католическото възпитание и званията; за пастирската грижа над емигрантите и пътуващите; за пастирската служба над здравната служба.

През 1925 г., папа Пий XI решава да назначи апостолически визитатор на Светия престол в България и изпраша монс. Анджело Ронкали.

Бъдещият папа Йоан ХХIII от 1925 г. до 1934 г. е апостолически делегат в България с мисията, поверена му от папата, да организира живота на Католическата църква от източен обред. С негово съдействие, през 1926 г., Рим създава Католическата апостолическа екзархия със седалище София. На 31 юли същата година, за първи апостолически екзарх е назначен епископ Кирил Куртев.

За един период от време тази длъжност е изпълнявана от епископ Йоан Гаруфалов, а след неговата смърт отново е назначен епископ Кирил Куртев. Същият период е белязан с преследването на Католическата църква в България от комунистическия режим и почти всички свещеници преминават през затворите. След смъртта на Кирил Куртев е назначен архиепископ Методий Cтpaтиев.

В момента Католическата апоcтoлическа екзархия има около 20 енории в цялата страна обслужвани от 18 свещеници. В нея работят монашеските общества на отците Успенци, Възкресенци, Салезиани, Кармилити и монахините-сестри Кармилитки, Евхаристинки, Облатки. Работят и съвременни общности на богопосветен живот – като Фоколарини от Марииното дело, терциари на стари ордени като Доминиканския, пише още „Ватикан нюз”.