Живеем с близо 6 години по-малко от средното за ЕС

Българите живеят средно 75,9 години, докато средната продължителност на живота в Европейския съюз е 81,5 години. Това означава разлика от 5,6 години при сравнение на последните налични данни за България и ЕС.

Страната ни остава на последно място в съюза по този показател, показват данните на Националния статистически институт и Евростат.

Данните на НСИ са изчислени за периода 2023–2025 г. и показват увеличение с 0,3 години спрямо предходния период. Средната продължителност на живота при мъжете е 72,2 години, а при жените – 79,6 години. Разликата между двата пола достига 7,4 години.

Има съществено различие и според мястото на живеене. В градовете очакваната продължителност на живота е 76,7 години, а в селата – 73,8 години. По области най-висока стойност е отчетена в София – 78,2 години, а най-ниска във Видин – 72,7 години.

За хората, навършили 65 години, очакваната продължителност на живота е още 17 години.

При мъжете показателят е 14,7 години, а при жените – 18,8 години. Тези стойности са статистическа оценка, основана на смъртността, наблюдавана през съответния период, а не индивидуална прогноза за конкретен човек.

Демографската картина се променя и заради нарастващия дял на възрастните хора. Според НСИ хората на 65 и повече години са 24,3% от населението на България през 2025 г. Очакванията са делът им да достигне 26,5% през 2050 г. и 30,2% през 2070 г.

Повече години в добро здраве, но и сериозни различия

По друг показател България се представя по-добре – очакваните години живот без ограничения в ежедневните дейности. По данни на Евростат през 2023 г. българските жени са имали средно 71 години живот в добро здраве, а мъжете – 66,3 години. Средните стойности за ЕС са съответно 63,3 и 62,8 години.

Този показател се основава на самооценка за наличие на ограничения в обичайните дейности заради здравословен проблем. Затова той измерва различен аспект от общата продължителност на живота и не означава, че България има по-висока обща продължителност от останалите страни в ЕС.

Темата беше обсъдена на национална медицинска конференция по дълголетие с международно участие. Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов заяви: „Трябва да правим ясна разлика между действителните иновации и нерегламентирани продукти и съмнителни терапии, които експлоатират естествения стремеж на човека към по-дълъг и здравословен живот.“

През 2024 г. най-висока продължителност на живота в ЕС е отчетена в Испания – 84 години, следвана от Швеция с 83,8 и Италия с 83,7 години. В България показателят е 75,8 години по методологията и референтната година на Евростат, докато последните национални данни на НСИ за периода 2023–2025 г. сочат 75,9 години.