Животът на Марс се е самоунищожил
Според френски учени в древността Червената планета е имала среда за съществуване
Ако е имало живот на Марс, значи той се е самоунищожил, твърдят френски учени, като посочват, че в древността на Червената планета може да е имало среда, способна да приеме подземен свят, гъмжащ от микроскопични организми.
Но ако наистина съществуваха, тези прости форми на живот биха променили атмосферата толкова дълбоко, че биха предизвикали марсианска ледникова епоха и биха се унищожили, заключават изследователите. Резултатите дават мрачна картина на живота в космоса. Дори простият живот като микробите „всъщност може да доведе до собствената си гибел“, казва водещият автор на изследването Борис Сотерей от Сорбоната.
В проучване, публикувано в списанието Nature Astronomy, Сотерей и неговият екип пишат, че са използвали климатични и теренни модели, за да оценят обитаемостта на марсианската кора преди около 4 милиарда години, когато се смята, че Червената планета е била покрита с вода и много по-гостоприемна отколкото е днес.
Те предполагат, че микробите, които абсорбират водород и отделят метан, може да са живели тогава точно под повърхността. Това е повече от достатъчно, за да ги предпази от радиация.
Всяко място без лед може да е приютило тези организми на Марс, казва Сотери, точно както са направили на ранната Земя. Въпреки това предполагаемият влажен топъл климат на ранния Марс би бил компрометиран от големи количества водород, изсмукани от тънката, богата на въглероден диоксид атмосфера, допълва ученият.
Тъй като температурите падат до почти минус 200 градуса, всички организми на или близо до повърхността вероятно се заравят по-дълбоко в опит да оцелеят. Въпреки това микробите на Земята може да са помогнали за поддържането на умерени условия, като се има предвид атмосферата, доминирана от азот, казват изследователите.
Каве Пахлаван от института SETI прави свое собствено изследване, което предполага, че Марс е влажен с топли океани. Атмосферата му е плътна и се състои главно от водород, който служи за улавяне на топлината от парниковите газове. В крайна сметка той стига до големи височини и изчезва в космоса, заключава екипът.
Френското проучване разглежда климатичното въздействие на възможни микроби, когато атмосферата на Марс е била доминирана от въглероден диоксид, казва Пахлаван, и следователно не се отнася за по-ранни времена.
„Въпреки това, тяхното проучване ясно показва, че ако живот е присъствал на Марс през този по-ранен период, „тези микроорганизми биха имали голямо влияние върху преобладаващия климат“, добави Пахлаван.
