Защо ПП–ДБ приветстваха побоя над полицейския шеф?

ТОМА БИКОВ

„Младежи пребиха зверски нисш полицай, мутра на русенското ОДМВР – Ново начало, докато отивал на фитнес. Да са живи и здрави, щастливи и добротворни младежите! Нека всичките им дела бъдат увенчани с успех, носейки удовлетворение, гордост и радост на всички българи, милеещи за България!“

Това написаха в профила си във Фейсбук от близката до ПП-ДБ онлайн платформа „Български елфи“ веднага след като беше разпространена информацията за побоя срещу директора на ОДМВР – Русе старши комисар Николай Кожухаров. Той беше пребит пред очите на съпругата и детето си от четирима младежи. Вследствие на побоя в продължение на часове лекари се бореха за живота му, като лечението му ще продължи около два месеца.

В сайта си „българските елфи“ се самопредставят по следния начин: „Български елфи е онлайн общност от експерти по киберсигурност и борба с дезинформацията. Всички публикации в страницата са проверени фактологично и имат за цел да разкрият данни за извършени злоупотреби, които са от обществен и политически интерес. Общността активно се бори срещу хибридните атаки и провеждането на пропаганда“.

Организацията нашумя през последните години с активното си сътрудничество с ПП-ДБ, като по време на управлението на правителството на Кирил Петков учредителите й Петко Петков и Карина Карагаева получиха 300 000 евро от държавния Фонд на фондовете. Спечелилият проект е за стартъп, който предлага да разработи „ментално приложение за тенис треньори“. В резултат на държавната инвестиция приложението е изтеглено от 1 човек.

"БГ елфите" Петко Петков и Карина Карагаева не крият близостта си с ПП-ДБ

Че „елфите“ са близки до ПП-ДБ, не крият и самите те. В интернет пространството могат да бъдат проследени редица публични взаимодействия между Петко Петков и съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев, които показват, че става въпрос много повече за радикални партийни активисти, отколкото за независими експерти по киберсигурност и борба с хибридната война и пропагандата, за каквито се представят. Тук изобщо не оспорвам възможността определени хора да имат своите партийни пристрастия, както и определени партии да се възползват от способностите на свои симпатизанти. Проблемът е, че подобни субекти често биват представяни като „граждански активисти“, „независими разследващи журналисти“, „експерти“ и всякакъв вид етикети, които скриват истинската същност на този тип проявления на партийната политика.

Отвъд всички тези уточнения стои посланието на „елфите“, което е диаметрално противоположно на призивите за правова държава, върховенство на правото и законност, които са характерни за партийните им началници от ПП-ДБ. Според възгледа на „елфите“ (а защо не и на част от твърдото партийно ядро на ПП-ДБ) всеки, който не принадлежи към партийната им структура, може да бъде физически малтретиран, а нападателите му да бъдат поздравени за действията си.

Написаното буквално минути след като информацията за побоя беше оповестена, говори за неговия емоционален характер. Именно този тип емоция е водещ при най-шумната част от партийното ядро на ПП-ДБ. Тя може да бъде видяна на всеки протест, организиран от формацията и присъдружните й организации. В последно време радикализацията протича не само сред феновете, но и сред лидерството. Това личи най-вече в публичния език, който се употребява особено по време на протест. През последните седмици Асен Василев например редовно нарича политическите си опоненти „мутри“ и „прасета“, което не се различава чак толкова много от стила на „елфите“.

В дълбочината си този тип поведение води до маргиналност и отблъскване на всеки по-умерен избирател. То обаче е и опасно, защото дехуманизира политическия опонент и го извежда от образа му на човек. Подобен подход винаги е стоял в основата на най-големите опасности за демокрацията, чийто основен принцип е, че отношенията в демократичната политическа система са преди всичко хуманни и изключват политическото насилие дори и между най-големите опоненти.

Тук изниква много съществен въпрос, защото както ПП-ДБ, така и „елфите“ са изява на т.нар. либерална общност, която пропусна да осъди този тип коментари. Това не е изява на радикализирани антисистемни субекти, които изповядват крайнодясна или крайнолява идеология, а е изява на онези, които би трябвало да стоят в центъра на ядрото на либералната демокрация.

Защо никой от тези хора не осъди откровения призив към насилие от страна на „елфите“? Отговорът е – защото се страхуват.

Лидерството на ПП-ДБ изпада в панически страх от това какво ще напишат в социалните мрежи по негов адрес радикализираните им ядра. Това е и основната причина за поредицата от изборни загуби, които се дължат най-вече на отблъскване на умерени избиратели, които не са част от ядрото, но са част от периферията на формацията. Ако българските стожери на либералната демокрация ползват подобен радикализиран подход както по отношение на опонентите си, така и по отношение на институциите, то няма смисъл да обвиняват опонентите на либералната демокрация за каквото и да било.

И още нещо – в самопредставянето си „елфите“ твърдят, че са борци срещу руската пропаганда. Аз твърдя точно обратното – няма нужда от никаква руска пропаганда, докато „елфите“ и ПП-ДБ са основните борци с нея.

През последните 3 години тези хора, без да съзнават, стоят в основата на възхода на „Възраждане“, генерират трайна антипатия към Запада и либерализма като цяло и формират масова обществена нагласа на непоносимост към всичко, което произведат. Същината на този парадокс се крие преди всичко в радикализацията и непоправимата липса на разсъдък от страна на лидерството на либералната общност. Няма да е крайно, ако кажем, че заради политическата неефективност на лидерството си и радикализацията на твърдото си ядро това е най-слабото звено на съвременната българска демокрация. То е толкова немощно, че не е необходимо да бъде атакувано нито от руска, нито от каквато и да било пропаганда. Без да иска, то е готово да обслужва идеи, които са коренно противоположни на целите му, и постига цели, които са противоположни на идеите му.

В своето подскачане по повърхността на политическата действителност това звено се състои от заложници. Лидерството му е заложник на радикалите заради хроничните си провали.

Във фазата си на тотално изчерпване лидерите на либералната общност могат да разчитат на подкрепата само на твърдите ядра и по презумпция са длъжни да ги обслужват. От своя страна общността, която надхвърля по количество радикализираните ултраси, е заложник на лидерството, което е в непрестанен режим на оцеляване и съответно на радикализация и поради това не е в състояние да донесе дори частичен успех на общността.

В този порочен кръг радикализираните елементи изяждат потенциала на лидерството, а лидерството изяжда потенциала на общността. Тази тенденция се вижда и разбира от немалко хора, които са част от либералната общност, но никой от тях не го артикулира публично, защото усеща, че това звено на българската политическа система е толкова слабо, че всяко вътрешно сътресение може да го разпадне на съставните му части.

Видимото вцепенение, в което се намира либералната общност, показва, че разпадът на настоящата й политическа форма е единствената възможност да се започне начисто и всички заложници да бъдат освободени от терора на радикалите – и лидерите, и общността. Дотогава хора като „елфите“ ще са тези, които ще определят не само политическия курс на ПП-ДБ, но и на либералната общност като цяло.

Коментарът на депутата от ГЕРБ-СДС Тома Биков е публикуван във в. "Филтър". Заглавието е на Lupa.bg