Животновъди масово се отказват от овцете и козите

Тревожна тенденция се отчита у нас, свързана с традиционния български поминък – овцевъдство и козевъдство.

Броят на отглежданите животни намалява, а основните причини стопаните да се отказват са ниските изкупни цени на качественото мляко и непосилната административна тежест.

Красимир Кирилов от Арбанаси вече няма овце и кози, въпреки че ги е отглеждал в продължение на 20 години. „Първо козите, а след това и овцете. По никакъв начин, колкото и някои да се заблуждават, няма да изкарат пари от овцете и козите. Аз за 20 години не съм научил как се изкарват пари от тях“, споделя животновъдът в ефира на "Събуди се" по Нова тв. В момента той отглежда крави, но признава, че е на път да приключи и с тяхното отглеждане.

Сходна е ситуацията и при Пламен Пенев – ветеринарен лекар и животновъд, който повече от четвърт век отглежда овце в семейната си ферма край Севлиево. Постепенно обаче е принуден да намали стадото си. „В един момент се установи, че от 800 животни просто не можем да реализираме продукцията, не си заслужава да се гледат толкова. В момента сме стигнали до 600“, разказва той.

И Красимир, и Пламен посочват една основна причина, която ги обезверява и ги кара да мислят за приключване с този поминък – административната тежест.

„Има толкова документация по отношение на ветеринарни и европейски изисквания. Аз имам четири класьора с по пет-шест дневника, които трябва ежедневно да се попълват. Според мен поне 40% от тях са тотално безсмислени“, възмущава се Пламен Пенев. Той обяснява, че се налага да отделя един човек, който да се занимава само с документацията. „А кой да се качи на трактора да коси, да прибира фуражи, кой да ходи да жъне, кой да храни, да дои и да лекува? Кому са нужни тези дневници?“, пита риторично овцевъдът.

От Националната овцевъдна и козевъдна асоциация също отчитат този факт и постоянно правят постъпки към ресорното министерство за облекчаване на режима. Съпредседателят на асоциацията Симеон Караколев обяснява, че само изискванията на земеделското министерство към един животновъд са девет страници, независимо дали той отглежда 50 или 500 животни.

„Ако прибавим изискванията на Министерството на финансите, на околната среда и водите, на вътрешните работи, на труда и социалната политика, плюс общинските наредби – този животновъд от 20 страници изисквания няма да падне. Принуждаването на голяма част от малките и средните стопанства да ликвидират и да сменят попрището, за да отидат като берачи на ягоди в Англия, вече е тенденция“, категоричен е Караколев.

Има обаче и още една причина официалната статистика да отчита спад на овцете и козите в България – изчистването на системата от злоупотреби. Според НОКА реално отглежданите животни у нас са около 800 000, докато по статистика са с около 20% повече. Периодичните проверки през последните години водят до премахването на т.нар. „виртуални животни“, които са фигурирали в общото поголовие на страната.

А хора като Пламен Пенев, които са увлекли цялото си семейство в отглеждането на овце, искат само едно, за да продължат да работят. „За нас подкрепата е да намерим пазар за нашата продукция на нормална цена – за нашето мляко и агнешко месо“, обяснява той.

В момента обаче изкупната цена на един литър качествено овче мляко е едва 80 цента – стойност, по-ниска от тази на литър дизелово гориво.