Живях на небето , а после в твоя корем

Ако един ден детето ви каже: „Мамо, много те харесах и затова избрах да ме родиш”, не се изненадвайте. Повече от една трета от децата помнят времето, прекарано в майчината утроба. В това е убеден японският лекар Акира Икегава, който посвещава две книги на предродилните спомени на децата.

Икегава изследва малчугани в 36 детски градини и две яслени групи. За 4 години той задава въпроси и записва отговорите на 1620 деца. Така установява, че 33 процента от тях помнят пребиваването си в корема на майките си, а 21 процента имат спомени за раждането си, което описват ярко и убедително.

2-годишно момиченце казва на доктор Икегава: „Когато чух силен шум, пред очите ми започна да свети”. 4-годишно момиченце разказва: „Първо ми се искаше поне малко да поспя, но не успях”. В книгата „Аз помня! Времето, прекарано в майчината утроба” доцентът от университета във Фукушима Акита Иида представя статистика, според която 53 процента от децата имат вътреутробни спомени, 41 процента помнят раждането, съобщава Lapis Lazuli Light Magazine.

В книгите на доктор Икегава и Акита Иида са фиксирани интересни описания на рая или други невидими пространства. Много деца описват как преди раждането се намирали в облаците и живеели с ангели и други небесни същества. Децата разказали, че търсели най-добрите жени, които да станат техни майки. Когато ги намирали, напускали облаците и влизали в корема на майките, пише Акира Икегава. Той разказва за дете, което си спомня как то и много небесни същества се преместили да живеят в корема на майка му. Пет от съществата се върнали на небето, останалите формирали неговото човешко тяло. След като били готови носът, очите, ушите и другите черти на лицето, бебето било готово за раждане.

10-годишно момиченце си спомня как гледала от облаците и видяла жена, която е много мила. Така решила да влезе в корема й. Доктор Икегава представя диалог между 5-годишното японско момче Масахиро и неговата майка. Майка му го пита: „Масахиро, преди да дойдеш в корема на мама, къде живееше”. Масахиро отговаря: „В облаците. А наоколо имаше равнина”. „Ти сам ли ни избра нас с баща ти”, продължава с въпросите майката, на което детето отговаря: „Не, един чичко, който прилича на онзи в магазина. Той реши вие да станете мои родители”. „Значи и възрастни живеят в облаците”, пита майката. „Да, там има и баби, и дядовци, и такива като вас – разни хора. И понеже там облаците са като памук, всички тези хора понякога се превръщат във вкусна храна”, дава странния си отговор Масахиро.

Друго момче разказва за „чистенето”, заради което се родило: „Докато бях в корема на мама, тя често кашляше и смяташе, че това няма да се отрази добре на плода. Затова в корема й правех всичко възможно, за да я пречистя. Затова и сега обичам да чистя. Родил съм се, за да науча мама да е по-спретната”. Майката потвърждава, че докато била бременна, много кашляла и се притеснявала за бебето.

Заслужава си да се преосмислят абортите

Експерти установяват, че колкото и да не е напълно жизнеспособен, човешкият ембрион притежава неочаквана памет и е способен да се учи. Това поставя въпроса дали абортът не е равносилен  на убийство. Според данните, събрани от физика Уилям Робърт Джонстън, в САЩ от 1926 до 2008 г. лекарите са направили 52 милиона аборта, а в периода от 1978 до 2009 г. в Япония е имало 37,8 милиона операции по прекратяване на бременността. Още по-тревожно е количеството на абортите в Китай, където от 1963 до 2009 г. са направени 326,54 милиона аборта. Данните показват, че за последните няколко десетилетия над 400 милиона деца са лишени от раждане, от поява на бял свят.

4-годишен разказва за живота си преди раждането

Неотдавна Лаура Мазза от Австралия споделя покъртителна история в социалните мрежи. 4-годишният й син Лука разказал спомените си за времето преди да се роди. Пред Daily Mail Лаура казва, че Лука винаги е „мъдър и говори забавни неща”, което го прави да изглежда като малък старец. Майката не сдържа сълзите си, когато Лука си спомня как умрял в корема й. „Да, мамо, аз живях в корема ти. Бях там, но после умрях. Започнах да те търся, но не те намерих. Отидох в дома ти, обикалях навсякъде, но ти не ме чуваше, когато те виках. Тогава станах ангел”.

Ридаещата Лаура разказва, че преди да забременее с Лука, имала спонтанен аборт. Но тя никога не била споменавала за това на Лука. Двамата никога преди не говорели и за ангели. Разказът на Лука я убедил, че ангели съществуват, а децата сами избират родителите си. „Мъчно ми беше за теб, затова поисках да се върна при теб, да стана отново дете в утробата ти и после да се родя”, казва Лука. „Гледах го и плачех. Нашите деца знаят от какви майка и баща се нуждаят. Това е доказателство, че те ни избират и душите им са винаги с нас в този или следващ живот”, убедена е Лаура.