Златко Янков: Стоичков ме прати да му купувам цигари, защото Кройф ги следеше по стаите

Златко Янков е част от онова златно футболно поколение, което радваше цяла България с успехите си. Легендарният полузащитник бе скромен и на терена, и извън него – рядко говори и дава интервюта. На 17 ноември се навършиха 27 години от Епопеята в Париж, а Фара, както наричат халфа, сподели своите спомени пред "Букмейкър Рейтинги".

"Времето си минава, годинките се нижат една след друга и спомените избледняват. Но няма как, това е паметна дата и завинаги остава в спомените ни.

По наше време Стоичков, когато застанеше зад бялата точка, ние отивахме на центъра. Знаехме, че ще бъде гол. Това е една от големите разлики с настоящата селекция, която не успя да вкара дузпа преди дни на Финландия и отново загубихме.

Ние не сме бяхме убедени, че ще бием Франция 93-та година, но знаехме какъв ще бъде залогът, ако спечелим този мач. Нас не ни устройваше и равен, само победа! Тогава бяхме концентрирани само във футбола. При нас имаше сериозна дисциплина. Всеки преследваше не само отборната цел, но и своите лични цели. Един иска да се докаже и да направи трансфер в по-силен отбор в България, друг – да излезе в чужбина. Аз, Кременлиев, Цанко Цветанов и Хубчев тогава играехме в Левски. Същото ядро бяхме и в САЩ. Представяте ли си колко силно беше вътрешното ни първенство тогава.

Спомням си, че Димитър Пенев ми беше казал, че ако има центрирания от статични положения, да се връщам и да скачам заедно с Ерик Кантона. Да помагам на защитниците. Това обаче не важеше при игрови ситуации, аз имах други задачи по-напред – към центъра на терена, имах други хора, които да пазя. Ако си спомняте, попадението на Кантона стана точно след центриране от игрова ситуация и свалена топка към него в наказателното поле. Тоест, аз нямаше как да съм в наказателното поле и да играя с него. Боби вече ми беше казал: „Прави това, което си правил досега“. Знаете изказа на Стратега.

Последните 30 минути от мача постоянно гледах времето. Минутите минаваха, аз само си повтарях: „Нямаме време, няма да ни стигне времето.“ Като влезе Давид Жинола си казах: „Този ще ни побърка.“

Аз познавах Жинола от един юношески турнир в Тулон. На нас треньор ни беше Боре Ангелов. Жинола ги минаваше по няколко противника. Оказа се, че ни помогна на „Парк де Пренс“. При гола на Костадинов бях зад центъра няколко метра, но видях топката как влезе под гредата.

Французите нямаха кръв по лицата, бяха избледнели. Огромна тишина! Спомняте си, че преди мача пуснаха един петел на игрището. Вероятно уж да им е на късмет, а нас да ни сплашат. На нас обаче ни дойде настроение.

За първи път в чужбина играх във Валядолид. Бяхме в един отбор с Каминеро, с Амависка. През пролетта на 1993 година бяхме в Сегунда дивисион. Спечелихме промоция и се върнахме в елита за следващия сезон 93/94. Някъде през март месец 1993 година играхме с Барселона четвъртфинал за Купата на Краля. Отборът на Барселона беше настанен в нашия хотел преди мача. Малко преди 22:30 часа Стоичков ми звънна по телефона: „Ще отидеш ли да ми купиш цигари?“

Йохан Кройф ги следеше, в 22:30 часа всички трябваше да са по стаите – никакво излизане. Как няма да отида (смее се). Тогава Барса ни поведе с 2:0 рано-рано, Гуардиола вкара единия от головете. Победиха ни с 3:1".