Златната книга – едно от чудесата на НИМ

В Националния исторически музей (НИМ) през 2003 г. е показана миниатюрна златна книга на цели 2500 години. И до днес обаче науката не се е произнесла категорично какъв точно е този експонат и дали е истински, или фалшив. Покойният академик Александър Фол казва, че книгата чудо е етруска.

Ертруските живеят през първото хилядолетие преди новата ера на Апенинския полуостров и никога не създават своя държава, но оказват сериозно влияние за възникването на по-късната Римска империя. Много историци твърдят, че етруските са потомци на траките, с които Еней стига на Апенините след падането на Троя.

Това предполага, че златната книга е тракийска. Тя се състои от 6 страници, изработени от 23,82-каратово злато с размери 5 сантиметра на 4,5 сантиметра, свързани със златни пръстени. След като е показана в НИМ през 2003 г., за нея пише „Франс прес“, дори Би Би Си й посвещава репортаж. В него се казва, че златната книга е на повече от две и половина хилядолетия. Тя е открита преди седем десетилетия в стар гроб по време на изкопни работи за канал по поречието на река Струма в Югозападна България.

Човекът, дарил я на НИМ, твърдял, че я открил като войник и цял живот я пазел, но на 87-годишна възраст решил да я даде на музея. Помолил да остане анонимен. Автентичността на книгата е потвърдена от двама експерти в София и Лондон, казва през 2003 г. тогавашният директор на музея, покойният Божидар Димитров. Смята се, че 6-те златни листа са създадени около 600 години преди Христос. Историците казват, че златната книга е погребален атрибут, поставян върху корема на покойника при погребение. Дали обаче това е истината за книгата? И дали Златната книга е само на 2500 години – това са все въпроси без категорични отговори засега.

Текстовете върху златните пластини-листове съдържат формули за мистерийни обреди, както и рисунки на свещен ритуален тракийски котел, кон, конник, сирена, лира и войници. Това подсказва, че златната книга е направена във връзка с погребението на аристократ, изповядващ култа на Орфей. А най-добрият певец и лечител на траките е живял някъде през 13-и век преди новата ера. През 6-и век пр.н.е. гръцкият философ и математик Питагор популяризира в Южна Италия и сред съседните племена култа и мистериите на Орфей от Тракия. Досега са открити около 30 отделни страници от етруски/тракийски книги, но само в България е намерена цяла книга, чиито страници са съединени със златни пръстени.

Ернст Мулдашев вижда Лемурия зад мистерията

В една от книгите си, издадени след поредната експедиция в Хималаите и Тибет, руският професор по очна хирургия Ернст Мулдашев пише за мистериозните златни плочи и разказът му много наподобява на златната книга от нашия Национален исторически музей. Мулдашев разказва, че изчезналият огромен континент Лемурия, който бил истинският земен рай и от който днес са останали само Великденските острови с огромните си статуи, е имал силно развита култура и образование.

Хората, живели на него, са владеели психическата енергия и са можели да материализират мисълта си – точно така, както например момчето в приказката „Момче и вятър“ казва на кърпичката „Дай ми да ям“ и тя се отрупва с храна. Знанието на отдавна изчезналите лемурийци, които при това били огромни на ръст, било съхранено върху златни плочи и те не са се загубили за човечеството, а са грижливо скрити и когато дойде времето, ще се покажат. В „Златните плочи на Харати“ Мулдашев пише: „Източна легенда гласи, че под Статуята на четящия човек, вечно забулена в облаците на Кайлас (връх в Хималаите, висок 6638 метра и смятан за свещен, за дом на боговете – б.р.), се пазят златните плочи на лемурийците, съхранили великите знания от древността. Недалеч от Катманду, под храма на Харати, в преддверието към сомати-пещерата легендата се превръща в реалност. Кои са хората, способни да преминават в паралелните светове? Къде са машините, с които древните построили планината Кайлас? Къде е тибетският Вавилон? И златната книга, която се чете с ръце, положени върху нея?“.