Златното момче на Италия, чието име беше опетнено с черно тото

2020 година все още не е приключила, а какво ли ще ни сервира до края? След като големият Диего Армандо Марадона издъхна наскоро, смъртта посече и още една от легендите на световния футбол - Златното момче на Италия Паоло Роси, който възкачи Адзурите на световния трон през 1982 година.

Има спортисти, които са икони и са недостижими. Паоло Роси беше не само герой от Световното първенство в Испания, но и най-достъпният и непринуден човек, познаван някога, брат на всички и синът, които всички родители биха искали да имат.

Един незабравим отбор на Италия, който спечели Световното първенство през 1982 година. Някогашните съотборници се събудиха с тъга и новина за смърт в сърцата си - отиде си брат им Паоло Роси.

На 64 почина нападателят, който на Мондиал`82 посече Бразилия на Зико и Сократес, Аржентина на Марадона, Полша на Бониек и на финала Германия на Кале Румениге. Роси е починал след дълго боледуване от нелечимо заболяване, пише днес вестник "Република".

За здравословния му проблем не се знаеше много, но в последните две години легендата оказа публична подкрепа на няколко каузи в борбата с рака, включително за други големи във футбола - Джанлука Виали и Синиша Михайлович.

"Моите съотборници продължават да ми пишат в чата... Част от нас я няма. Част от живота ми си отива", сподели съкрушеният Фулвио Коловати.

Антонио Кабрини също беше буквално унищожен. Той беше част от онзи отбор: "Преди шест месеца загубих брат, днес оплаквам друг. Не искам да казвам нищо друго, не е моментът да говоря".

Легендарният вратар на Скуадрата - Дино Дзоф, също изплака душата си. "Много съжалявам. Не знам какво да кажа, дойде ми като гръм от небето. Винаги сме имали страхотни отношения с Паоло - мили, интелигентни, не сме се чували от известно време, те ни казаха нещо, но аз не мислех, че е толкова сериозно. Отношенията с него бяха прекрасни, той беше много приятен. Умен, имаше всичко. Трудно е да го асимилирам".

"Отива си още една част от историята на любимия ми футбол. Страхотен Паоло, с теб изживях най-добрите години в националния отбор. Обичам те. ПОЧИВАЙ В МИР!", сподели Джанкарло Антоньони - сега мениджър на Фиорентина и част от отбора на Италия на Световното първенство през 1982-ра.

Паоло Роси, който е роден на 23 септември 1956 г. в град Прато, играе в отборите на Комо, Виченца, Перуджа, Ювентус, Милан и Верона. Със състава на Ювентус печели Купата на носителите на купи през 1984, Суперкупата (1984), и Купата на европейските шампиони през 1985 година. За националния футболен отбор на Италия има 49 мача и 20 отбелязани гола - кой от кой по-важни.

През сезон 1979/80 Паоло Роси вкарва 13 гола в Серия "А" за Перуджа и помага на Грифоните да стигнат до осминафиналите за Купата на УЕФА. По време на сезона е замесен в скандал със залагания през 1980 г., известен като Тотонеро (Черно тото). В резултат на разследванията Милан и Лацио са изхвърлени в Серия "Б". Замесени лица са изхвърлени от футбола за обща продължителност от 50 години. Най-известното име е това на Паоло Роси.

Паоло Роси и Диего Марадона

В резултат на това Роси бе дисквалифициран за три години, въпреки че след това наказанието му бе намалено на две години. В резултат на това Роси пропусна Европейското първенство през 1980 година, където отборът на Италия завърши на четвърто място. Въпреки забраната Роси винаги е твърдял, че е невинен и е бил жертва на несправедливост.

Въпреки забраната, Роси е купен от Ювентус през 1981 година и се завръща в стартовия състав на бианконерите точно навреме за края на сезон 1981/82, за да допринесе за титлата в Серия "А", а също така и да участва на Световното първенство в Испания, където прави фурор.

Италианските журналисти първоначално критикуват решението за неговото включване в състава, защото Паоло Роси се намира в лоша форма и изглежда, че това мнение се потвърждава от ужасяващото представяне на Скуадра адзура в груповата фаза.

Роси е описан като „призрак, безцелно скитащ се по терена“.

Националният селекционер на Италия Енцо Беардзот потвърждава доверието си в Роси за решаващите мачове.

Италия на Дзоф и Беардзот. Главният герой беше Паблито, който излезе от затвора след обвинения за футболни залагания и след лош старт на Мондиала, излетя, а заедно с него и Италия на Коловати и младия Бергоми, на Тардели, и на Джентиле, прикрепен към шортите на Диего, Антоньони и фантастичният Бруно Конти.

През това лято на 1982 г. цяла Италия излиза на улицата, за да празнува, докато президентът Пертини отлетя за Мадрид за финала, ликувайки на трибуните редом с краля на Испания. Паоло Роси беше централен нападател, който живееше за целта.

"Няма друго събитие като Световното първенство - да видиш цяла Италия по улиците при посрещането ни... Да видиш Рим, изпълнен с хора, които плачат от радост. Няма да забравя как още при слизането от самолета ни дадоха по един вестник "Гадзета дело спорт", а на цялата му първа страница имаше само една снимка на отбора с купата от Мадрид, както и изречението: Истина е!

Да... Истина беше. Беардзот бе отговорен за победата ни, не аз. Той успокои отбора, построи стратегия, създаде атмосфера. Говореше с мен за музика и изкуство, защото знаеше, че обожавам тези неща. Така изгони напрежението от мен, а аз отидох на първенството изключително напрегнат да се представя добре.

Преди мача с Бразилия приятел ми донесе в хотела една огърлица, някакво герданче, което бе купил за дребни песети в Барселона същия ден. Червено и бяло... Сложих го за мача, не знам защо - търсих някаква помощ свише, не бях вкарал гол до този момент. После не го свалих до финала. И до днес го пазя у дома", разказва своите спомени Роси.

В историята на играта остава с незабравимия хеттрик, елиминирал супер отбора на Бразилия по пътя към финала на Мондиал 1982 при победата с 3:2. Мачът е една от класиките на световните първенства, а Роси е в залата на славата на футбола с него.

През 1982-ра в Испания Скуадрата играе ужасно в групата с Камерун, Полша и Перу - три равенства, измъкване през иглени уши с равни точки и един вкаран гол повече от африканците...

После идва втората групова фаза, където Италия "няма шанс" - съперници са световният шампион Аржентина с Марадона и фантастичната Бразилия на Зико и Сократес.

Роси се събужда, въпреки че не вкарва на аржентинците - 2:1, а срещу селесао на отбора му трябва само победа. При реми напред отиват бразилците. Мачът в Барселона, на стария стадион на Еспаньол - "Сария", е легендарен и вечен в световния футбол. За мнозина - най-добрият в цялата история на Мондиали.

3:2 за Италия с хеттрик на Роси! Зико и Сократес плачат, естетите по света - също. Паолито възкръсва, а страната има своя нов герой. До вчера незабележим, белязан от скандала и едва не влязъл в затвора, а днес - любимото момче на италианците.

Паоло Роси в компанията на две други легенди - пилотът във Формула 1 Михаел Шумахер и в музиката - Ерос Рамацоти, 2007 година

В полуфинала с Полша слабичкият нападател няма спиране - още два гола, 2:0 и финал. На "Сантяго Бернабеу" пак той нанася първия удар срещу ФРГ, а след него Скуадрата печели с 3:1 и вдига световната купа.

Роси е обожествен в страната си, а след това идват и няколко много силни години с Ювентус, макар никога да не стига висините от 1982-ра.

В националния отбор той беше символът на Италия на Беардзот и в края на това магическо изживяване спечели “Златната топка”. Три гола срещу Бразилия, два срещу Полша, един срещу Германия на финала и така Скуадрата спечели третата си световна титла.

"Това беше моят личен реванш за всичко, което ми се случи покрай Тотонеро", казва тогава Роси.

Суперзвездата на италианския футбол през 1982 г. изведе Италия до спечелването на Световна купа, като вкара шест гола, с което спечели "Златната обувка" за голмайстор и "Златната топка" за най-добър играч на първенството. Същата година е награден със "Златната топка" на списание "Франс футбол" за най-добър футболист в Европа.

Роси е пряко отговорен за 58% от головете на Италия на Мондиал 1982.

През 2004 г. той бе избран от ФИФА за един от 125-те най-добри живи футболисти.

Златното момче на италианския футбол ни напусна завинаги, но остави незаличима следа след себе си. И вече е част от Небесния Дрийм тийм, в който го очакват Кройф, Диего и останалите ни любими футболни гении...