1 милион волта убиват! Невежеството също

Статистиката сочи, че 24 000 души по света са убити от мълнии всяка година, а около 240 000 са ранени. Снощи трима сирийци в София влязоха в тази тъжна статистика. Въпреки, че според данните 90% от ударените от мълнии хора оцеляват.

Всъщност ударите на мълния се срещат по-често в планините, отколкото в низините и равнините. Това ги нарежда сред най-големите опасности, които могат да сполетят планинари и алпинисти. Една от характеристиките им е поразяването на самотни предмети на високо място. Статистиката изчислява още, че вероятността мълния да удари човек през живота му е 1:15 300.

На ден падат около 8 милиона мълнии по света

Мълнията е природен феномен, който представлява рязко и спонтанно освобождаване на статичен електричен искров заряд в атмосферата и се появява обикновено по време на буря. По-конкретно, това се случва когато се натрупа електричество между облаците, или между облак и земята и се създаде потенциална разлика между тези две точки. Визуално феноменът се представя със светкавица – красив спектакъл, от който обаче трябва да страним!

Според статистиката около 90% от ударените от мълния оцеляват

Изобщо изгарянето от електрически ток е силно непредвидимо и зависи от много съпътстващи фактори. Познати са случаи на починали при токов удар с напрежение от 50 волта, както и такива на оцелели при поражение със 100 000 волта.

А пък електрическият потенциал между небето и Земята при мълния може да надвиши 100 000 000 волта!

Светкавиците могат да разредят до 1 милион волта със скорост до 150 метра в секунда. Тези числа са невероятно потресаващи, което ги прави изключително опасни – особено когато ударят нещо или някого.

Силата на една мълния е от 100 000 волта до 1 милион волта. Ударът може да се сравни с удар от влакова композиция с 50 вагона. Мълнията е явление, което се движи в определен въздушен канал и пада на случаен принцип. Тя е с размер 1-2 см.

Колко волта е светкавицата?  

Електрическия потенциал между облака и земята може да надвиши 100 000 000 V.  Дължината на една мълния достига от 2,5 км до 20 км. Тя е широка около 2-3 см, скоростта ѝ на разпространение може да достигне до 220 000 км/ч. 

Въпреки че мълнията има тенденция да удря най-високите изпъкналости и върхове, не винаги е така.

Електрическите заряди се насочват към най-близкия по вертикала обект на земята – включително някой в средата на гора или поле.

И не е вярно, че мълнията никога не удря едно и също място два пъти. Може и често го прави – и затова е необходимо да вземете всички възможни предпазни мерки по време на буря.

Каква е разликата между мълния, светкавица и гръмотевица?

• Мълнията е мощно електрическо разтоварване, което може да достигне Земята със скорост до 220 000 км/ч. Образува се в купесто-дъждовни облаци. Те се струпват, когато топлият въздух се изкачи нагоре и се сблъска с по-студения въздух над него.
• Светкавицата е осветяването, което виждаме по време на бурята. Светкавиците не стигат до земята.
• Гръмотевицата е звукът, който чуваме, когато мълнията загрее въздуха, чрез който се движи.

Мълнията може да достигне температура от около 30 000 °C, което ще рече, че е значително по-гореща от повърхността на Слънцето. Обикновено гръмотевичните бури не траят повече от 30 минути.

Как се образуват светкавиците?

Гръмотевичните бури се образуват, когато топлият въздух се издига бързо от Земята към небето. При издигането той се охлажда и образува дъждовни облаци, наречени купесто-дъждовни облаци или буреносни облаци. Това охлаждане на топлия въздух предизвиква кондензация в облака, която пада под формата на дъжд или град.

Образуването на лед в облака е важен елемент за развитието на мълния.

Буреносните облаци, в които не се формират достатъчно голям брой и с определена големина ледени кристали могат да не доведат до образуване на мълния.

Малките водни частици в облака, които не са паднали като дъжд, се издигат от въздушните течения в горните студени части на облака и там се превръщат в ледени кристали. Положително заредените ледени кристали се издигнат до върха на буреносния облак. След като достигнат определена големина те започват да падат под формата на град. От своя страна по-малките частици продължават да се изкачват към върха на облака и там се срещат с падащите по-големи ледени частици. Сблъсъкът между тях отнема електрони от издигащите се ледени кристалчета, което им придава положителен заряд, а падащите по-големи ледени частици приемат отрицателен заряд. По този начин облаците са с положителен заряд в най-горната си част и с отрицателен заряд в най-долната си част.

Мълнията се образува от електричеството между два облака с различен заряд (единият е зареден с положителен заряд а другият с отрицателен заряд) или между облаците и Земята. Когато привличането между различните заряди стане достатъчно силно,

започва да протича ток от облака-низходящ лидер към земята, а от земята, сгради или обекти се издига възходящ лидер. Този поток от електричество поражда мълнии. 

Как се получават гръмотевиците?

Типичната мълния трае само една малка част от секундата, обикновено се състои от няколко къси разряди за по 30-50 микросекунди, но тя е пълна с енергия и е с висока температура - 30 000 градуса. Когато горещият електрически заряд преминава през въздуха, той се нагрява.

Горещият въздух се разширява бързо (по-бързо от скоростта на звука) и предизвиква оглушителен шум, който наричаме гръм.

Как мълнията избира къде да падне?

Интензитетът на електрическо поле на земята, при нормално време е приблизително 120 V/m. Когато се появи електрически зареден облак, то може да нарасне до 15 kV/m. Интензитетът на електрическото поле се увеличава от изпъкналости на географския релеф (хълмове, дървета, сгради и др.). Те създават пиков ефект, който усилва интензитетът на електрическото поле до 300 пъти неговата обичайна стойност на даденото място.

Това явление се нарича ефект Корона, то кара мълниеносния удар да се появява на такива места.

Разпространението на мълнии не е пропорционално по земното кълбо. Повече от 70% от попаденията се наблюдават в тропичните райони. Тяхната мощност също е значително по-голяма там. В северният и южният полюси съответно почти не се наблюдават мълнии, поради това, че повърхността е бяла – покрита със сняг и лед и не се нагряват ефективно от слънцето. А и влажността на въздуха в тези райони е значително по-ниска.                                                                                

Как да разберем на какво разстояние е паднала мълния?

Най-простият начин да разберем на какво разстояние е паднала мълнията, е да преброим секундите между нейната видима и звукова част. Когато видите мълнията, не я чувате веднага, защото скоростта на звука във въздуха е много по-бавна от тази на светлината. Пребройте секундите, докато чуете гръм, разделете на три и ще получите приблизителното разстоянието в километри.

Как да се предпазим?

Преди да излезете навън, помислете как да се защитите от бурите и мълниите. Ако прогнозата за времето е неблагоприятна, преди да излезете, добре помислете къде бихте могли да се подслоните, ако гръмотевиците се засилят.

• Докато сте навън по време на буря, потърсете място, където да се скриете.
• Когато чуете гръмотевици, веднага потърсете близка сграда, а ако не можете да влезете някъде и да се подслоните, тогава, докато чувате гръмотевиците, не се движете покрай дървета или до някой друг висок обект, който би могъл да увеличи риска от опасност от падане на мълния.
• Стойте далече от всички метални предмети – мълнията се привлича от метала, а и вие също я привличате. Ако стоите до метални предмети, ставате двойна мишена за стихията.
• Излезте веднага от водата, ако плувате – водата е проводник. 
• Не стойте до високи сгради, отдалечете се от кули, високи дървета, паметници и т.н.
• Колата е безопасно място по време на буря и гръмотевици. Въпреки че е от метал, ако удари гръм върху нея, електричеството ще обтече около автомобила и ще отиде в земята. Така ще сте защитени.
• Ако сте на открито, намерете някой ров или дупка и легнете в нея. Ако няма ров, седнете свити с глава между раменете и се опитайте да бъдете колкото се може по-малки като площ. Не лягайте с цялата си дължина на тялото.
• Ако сте някъде вътре по време на мълнии, стойте далече  от прозорците и вратите. Не влизайте в контакт с нещо, което е включено в контакти в стената, като домакински уреди, компютър и др.
• Останете в сградата и не излизайте навън още 30 минути след последната гръмотевица.
• При мълнии избягвайте контакт с мобилни телефони, независимо колко красиви снимки можете да направите. 

Какво се случва с човешкото тяло при удар от мълния?

Хората са много чувствителни към електричния ток, защото имат силно развита нервна система. Токът е движеща сила в тялото ни, що се отнася до мислене и движение – всички нервни и мускулни клетки притежават мембранен електричен потенциал и промените в него се използват за предаване на информация или съкращение на мускулите.

Всяко електрическо вмешателство извежда от строя тази фина система.

Самите структурни елементи на клетките – протеините и други големи молекули – често имат свой заряд, но преминаването на тока променя това и те се превръщат в гел или се коагулират и утаяват. При белтъците това често е необратимо и фатално, а без белтъци няма живот.

Ефектът от всичко това за нервната система е евентуална загуба на съзнание до изпадане в кома.

Засягането на продълговатия мозък има тежки последици – смущават се дихателният и сърдечният център. Тежки поражения има и върху зрението и слуха. При очите е възможно усложненията да се проявят от няколко седмици до 2-3 години след инцидента. Възможни е и увреждане на зрителния нерв.

Сърцето може да отговори на удара с фибрилации, мъждене и пълно спиране. Дишането се затруднява от спазмите на дихателните пътища и мускулатура.

Пътят на тока в тялото е много важен за ефектите, които ще има върху него. Най-опасен е този през главата и гръдния кош. За съжаление именно оттам минава мълнията при почти всички случаи. Минавайки от там, той поразява електрическата верига на мозъка и сърцето.

Вторият основен механизъм, по който токът уврежда тялото, е чрез образуване на топлина.

При протичане на електрически ток през тъканите се стига до повишаване на температурата, предизвикано от триенето на преминаващите електрони. Образуваната топлина причинява изгаряния по пътя си. Те се развиват бавно, в рамките на няколко дни, и в дълбочина – при видимо почти ненаранена кожа.

Първа помощ при инцидент

Леки удари

Въпреки че директните удари на мълния причиняват поражение по тялото, те не са фатални – поне в повечето случаи. Независимо от това, ако сте ударени, се нуждаете от спешна медицинска помощ. Позвъняването на тел. 112 е задължително.

Симптомите на лек удар от мълния включват припадък, нервен шок, виене на свят, слабост, изгаряния.

Трите най-важни стъпки, които трябва да предприемем при оказване на помощ на пострадал в този случай, са осигуряване на пълен покой, затопляне с одеяла и при компетентност – даване на болкоуспокояващи и успокоителни лекарства.

Силни удари

Силните удари са много по-опасни и с фатални последствия. Симптомите тук включват припадък, шок, глухота, нарушение на сърдечната дейност. Необходимо е спешното повикване на специалисти за първа помощ чрез тел. 112. Ако има няколко засегнати, нужно е да им се помогне според спешността на тяхната нужда. Този, който не може да диша, е с приоритет, но се опитайте по възможност да помогнете на всички.

На фона на всичко това остава неясно защо главите на децата в училище се пълнят с всевъзможна ненужна информация като синуси, косинуси, извличане на квадратни корени и натурални логаритми, но никой не ги учи как да оцеляват в критичните ситуации от ежедневието. Все тая дали са български или сирийски деца.