Как ало измамникът Володя изклати дъртата мумия Тръмп

Тъжна, тъжна гледка представляваше Белият дом в понеделник по обяд тамошно време. Уж половин дузина европейски лидери бяха отишли на среща с Доналд Тръмп, а посещението повече приличаше траурна процесия. Или поне на семейно събиране за визита в провинциален хоспис, където сенилният патриарх на фамилията бере душа от Алцхаймер и заплашва да завещае всичко на дребното комшийско бандитче Владко, вместо на законните си наследници.

Спаружената, оранжева мумия само фъфлеше и кимаше с глава, а речникът му, бездруго съдържащ около 150 думи, беше сведен до три изречения. А роднините го галеха по кухата, проскубана главица и кимаха с разбиране – нещастникът не е виновен за умствената си деградация, нека го изпратим в небитието спокойно, тихо и с относително достойнство, докато още му е останало.

Всъщност, ситуацията е колкото международна, толкова и типично българска. Президентът на САЩ, Предводителя на свободния свят, е в ролята на дементирал търговищки дядка, а Владимир Путин е дребното, хитро цигане – ало измамник, което се опитва да му измъкне през балкона някоя хилядарка. В случая залогът обаче е малко по-голям – вместо за някакви пършиви левчета, става въпрос за сигурността на Европа в следващия половин век, но принципът е същият.

Всъщност динамиката на отношенията между Доналд и Володя е твърде сложна, за да може да бъде обяснена просто с категории като слуга и господар, самодържец и марионетка, стратег и олигофрен. Докато на повърхността двете старчета говорят и демонстрират взаимен респект и възхищение, на втори план руският диктатор напълно контролира тази извратена, хомоеротична политическа връзка.

Тук изобщо не става въпрос за геополитическо сътрудничество, а за дълбока, тежка психологическа зависимост на един мъж от друг. Единият е обучено ченге, а другият – евтин опортюнист, въздух под налягане, празнодумец с интелекта на недобре възпитан примат. Въпреки това Тръмп продължава да смята, че има срещу себе си партньор, докато Путин играе сложна игра на контрол и зависимост.

Дядо Доналд вижда с примитивното си мозъче света изцяло в черно и бяло. За него противопоставянето е между силни и слаби, победители и губещи, могъщи и безправни. В неговите очи Путин е върхът на сладоледа – лидер, който е унищожил всякаква опозиция, елиминирал вътрешната съпротива, живеещ в балон на самодостатъчност и недосегаемост. Всичко, за което клетият Тръмп е мечтал цял живот.

И когато този негов идол от Москва му се подмазва и го ласкае, прегръща го и му идва на крака, миниатюрното пишле на оранжевата маймуна щръква като на донаборник пред стриптийз клуб. Той се чувства признат и достоен, значим и уважаван.

А Путин внимава много да не разруши илюзията за респект – работи го на дребно, час по час, телефонно обаждане след телефонно обаждане, среща след среща. Той няма да поиска да му хвърли всичките си спестявания накуп. О, не. Днес ще вземе хилядарка, другата седмица – още една. Първо ще пожелае Крим, после Донбас, накрая – Берлин. А сенилният егоцентрик ще си плаща. Защото наистина е толкова тъп. Даже повече.