12-членно жури решава съдбата на трима българи, обвинени в шпионаж
Сънародниците ни отричат да са виновни

Съдебно жури от 12 членове на обществеността трябва да реши дали тримата от обвинените в шпионаж в Англия българи наистина са виновни. Позицията им се очаква да бъде съобщена днес в Централния наказателен съд в Лондон.
Катрин Иванова, Ваня Габерова и Тихомир Иванчев отричат да са шпионирали в полза на Русия, въпреки че Кралската прокуратура представи доказателства за тяхно участие в шест операции за проследяване на хора и обекти, от които Москва се интересува.
И тримата обаче прехвърлиха вината на Бисер Джамбазов, който вече се призна за виновен по повдигнатите му обвинения в шпионаж, както и соченият за ръководител на шпионската клетка Орлин Русев. По думите им Джамбазов ги убедил, че е служител на Интерпол и преследва хора, които са свързани с корупция. Затова се съгласили да му помагат.
Освен това Джамбазов бил в любовен триъгълник с двете жени, а пък Иванчев бил бивш приятел на Габерова.
Според Кралската прокуратура обаче версията, че помагат на Интерпол, е несъстоятелна, тъй като съществуват стотици съобщения помежду им, показващи как получават задачи от човек, свързан с Русия и ги реализират.
Прокурорът по делото Алисън Морган определи българите като добре организирана мрежа, която е разполагала с най-съвременна техника за следене, включително скрити камери в очила и дронове.
Те са обвинени за участие в общо шест шпионски операции. При една е трябвало да засекат мобилните телефони на украински войници, които се обучават в американска база в Щутгарт, така че след това те да бъдат проследени, когато се върнат да се бият срещу Русия в родината си. При друга са наблюдавали дома на журналиста Христо Грозев във Виена и са го следели по време на пътувания в Европа, за да разберат източниците му на информация за разследванията, насочени срещу режима на Владимир Путин.
Смята се, че са получавали задачи от австрийския бизнесмен Ян Марсалек, който стои зад една от най-големите финансови измами в Германия и славещ се с добри връзки с руските тайни служби. Той обаче не е обвиняем по делото.