120 години от Илинденско-Преображенското въстание

Тържествена заря-проверка по случай Илинденско-Преображенското въстание ще има на паметника на незнайния войн. Тази година се навършват 120 години от избухването на въстанието. 

Тържествена заря-проверка е част от програмата за честванията тази година. Церемонията се изпълнява от Националната гвардейска част с участието на Гвардейския представителен духов оркестър. 

На церемонията слова ще произнесат премиерът акад. Николай Денков и президентът Румен Радев.

"Илинденско-Преображенското въстание е българско въстание и е направено от българи", припомни наскоро проф. д-р Мира Маркова - декан на Историческия факултет на Софийския университет.

"Целта на това въстание първоначално е било, според устава на ВМРО, автономия, но с цел сетнешно присъединяване към България".

Освен в София, според програмата, чествания ще има пред паметника "Илинденци" в местността Предел край Разлог. Там Негово високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим ще отслужи заупокойна молитва. Военен ритуал ще има и на паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“ в Благоевград.

В Дупница честванията ще започнат с поднасяне на цветя на паметните морени на Никола Малешевски и Методи Димов. Ще има кръгла маса за въстанието. 

Заради тържествената заря-проверка днес са в сила промени в движението в центъра на София, предупреждават от Столична община. 

От 7 часа тази сутрин до приключване на събитието се забраняват престоят и паркирането на превозни средства на паркингите на площад "Александър Невски", както и на площад "Николай Гяуров", а също и на улица "Оборище" - между булевард "Васил Левски" и улица "Г. С. Раковски". Няма да бъде разрешен престоят на коли от 13 часа и на паркинга на моста пред Национален стадион "Васил Левски".

От 18 часа до приключване на събитието е в сила забрана за влизане на пътни превозни средства в двете посоки по улица "Оборище" - "Раковски" и булевард "Васил Левски“", както и по улица "15-ти ноември" - между булевард "Цар Освободител" и площад " Александър Невски", а също и по улица "Московска" - в участъка между улица "Георги Бенковски" и площад "Желю Желев". 

Илинденско-Преображенско въстание от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.

Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО).

През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).

В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. "Доблестно въстание срещу цяла империя" - възхищава се един австро-унгарски дипломат. Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива, който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.

На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.

Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска.

В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството.