17 години затвор за англичанина, заклал българка в Терзийско

ВКС потвърди потвърди присъдата на режисьора Кенет Смит от Великобритания. Подсъдимият е признат за виновен и осъден за убийство на 49-годишна жена, извършено в условията на домашно насилие и с особена жестокост, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 17 години.

В касационната жалба се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправя се искане да се отмени решението на Апелативен съд – Бургас и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, като при условията на алтернативност се иска да бъде изменено решението, като се приложи закон за по-леко наказуемото престъпление или да се намали размерът на наказанието.

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание, след което решението е публикувано.

Според тричленния състав на ВКС не са допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Не е налице и третото касационно основание – за явна несправедливост на наложеното наказание.

Върховните съдии приемат установените по делото факти като цяло за безпротиворечиви, предвид и направеното от дееца самопризнание, което налага извод, че не е възможна различната им интерпретация. Въззивната инстанция е направила самостоятелен прочит на възприетите факти по делото и детайлно е анализирала всяко едно обстоятелство, включително и оспорваните от защитата. При разглеждане на делото не е допуснато никакво нарушение на процедурата, което да води до извод, че има съществени такива, които да ограничават правото на защита на дееца, които при това да са отстраними с ново разглеждане на делото. Процесуалните права на дееца са гарантирани в пълна степен, като му е осигурена професионална защита и преводач във всички фази на процеса. Събирането и проверката на доказателствата не разкрива никакви съществени пороци, които биха могли да засегнат конституционно гарантирани права на подсъдимия.

Относно оспорването на възприетите факти за начина на умъртвяване на пострадалата, с възражение за нанасяне на само два смъртоносни удара, като останалите пет са били нанесени послесмъртно, касационният състав, като споделя доводите на въззивната инстанция относно неприемането на предложената защитна версия, сочи, че подсъдимият няма медицинско образование, не е бил в състояние да прецени дали е настъпила смъртта или не на пострадалата, поради което изцяло отхвърля неговите обяснения. Дори и според тях не може да се приеме, че е нанасял удари след смъртта на пострадалата, тъй като не е бил способен да прецени дали тя има жизнени функции или не.

Върховните съдии са категорични, че фактите по делото са правилно установени – подсъдимият е вече осъждан за причинена средна телесна повреда на същата пострадала, поради което възраженията му за нарушение на закона, касаещи по същество правната квалификация на деянието му, се приемат за неоснователни. Отчетено е обстоятелството, че преди да нарани смъртоносно пострадалата, подсъдимият я е бутнал по стълби, което е довело до наранявания, които съставляват значителна телесна увреда на пострадалата и очертават едно предварително жестоко отношение към убитата впоследствие. Касационният състав приема за убедително установено, че актовете на насилие на подсъдимия спрямо лицето, с което същият е съжителствал, са системни, тоест три и повече, като взема предвид осъждането на дееца за насилие с телесна повреда над пострадалата, както и многобройните свидетелства за насилие над нея, за унищожаване на нейно имущество. Мотивиран е извод за покриване на критериите, които според приложимия материален закон определят престъплението като извършено в условията на домашно насилие, поради което оспорването на наличието на тази квалификацията е възприето от касационната инстанция като неоснователно.

Тричленният състав на ВКС отхвърля и възражението на подсъдимия, че деянието не е извършено с особена жестокост, като сочи, че освен множеството удари с нож с голямо острие, показващи ожесточение с голяма интензивност, личността на дееца и неговите действия насочва надделяващо към извод за проявявана от него обичайна жестокост към пострадалата. Пострадалата вече е била телесно увредена в резултата на блъскането й по стълбите, тя не е можела да оказва никаква съпротива и в това й беззащитно състояние подсъдимия с още по-голямо ожесточение е причинявал смъртта й. Това според върховните съдии го характеризира като жесток човек, а действията му като особено жестоки. Не е допуснато нарушение на закона, тъй като подсъдимият си е послужил с действия, далеч надвишаващи минимално необходимото за причиняване на смърт и именно тази им оценка (на действията му) – за наличието на особена жестокост при причиняване смъртта, отговаря на духа и буквата на закона.

Относно възражението за наличие на третото касационно основание – за явна несправедливост на наложеното наказание, касационният състав намира, че наказанието е справедливо определено. Деянието е квалифицирано като извършено с особена жестокост и това законодателят е взел предвид при определяне на наказанието. Деецът обаче се отличава с висока степен на обществена опасност и в отношенията си с пострадалата се е проявил като ескалиращо жесток човек, започнал с причинената телесна повреда, за която е осъден, преминал към системно упражняваното насилие, кулминирало в причиняването на телесната повреда преди смъртта на пострадалата и намерило своя логичен за личността му завършек с причиняване на нейната смърт. Касае се за обстоятелства извън квалификацията, които според ВКС следва да се отчитат като отегчаващи отговорността. Двете квалифициращи обстоятелства в своята съвкупност са също отегчаващо отговорността обстоятелство, безчовечното отношение към мъртвото вече тяло на пострадалата също е обстоятелство от тази категория. По така изложените съображения касационната инстанция приема, че не се налага корективна намеса на наказанието.