18 години от кървавия атентат в Кербала, погубил петима наши войници
Днес се навършват 18 години от атентата срещу българската военна база „Индия” в иракския град Кербала, когато загинаха петима български войни, а 27 бяха ранени. Камион-бомба разкъсва телената ограда, дежурните картечари и снайперисти застрелват двамата шофьори, камионът се удря в малък зид и спира, но мощният взрив разрушава казармената сграда, убива и ранява български момчета.
С панихида и военни почести пред Паметника на загиналите в борбата срещу световния тероризъм в Карлово бяха отбелязани 18 години от атаката с камион-бомба на база "Индия". На поклонението присъстваха командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада - бригаден генерал Деян Дешков, представители на държавната и местната власт, на военно-патриотични сдружения и съюзи, ученици, близки и роднини на загиналите военнослужещи. Заупокойна молитва в памет на загиналите отслужи йеромонах Игнатий от Карловската духовна околия.
На днешната дата преди 18 години, след атака на българската база "Индия", петима наши другари дадоха живота си, за да оцелеят останалите и да продължат да изпълняват служебния дълг, каза в словото си командирът на военното формирование. Те дадоха живота си като истински български воини - в името на своята чест и на честта на Родината, подчерта той и припомни, че в още 10 контингента след това в Ирак загинаха още осем български военнослужещи. 13 български офицери, сержанти и войници ни дадоха пример как в съвременни условия трябва да носим униформата и пагоните с чест и достойнство, каза още ген. Дешев.
Това са майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев, офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров, Свилен Киров, Димитър Димитров, Владимир Пашов, Гърди Гърдев, Преслав Стоянов, Валентин Донев, Марин Милев, Цветан Камов и Паун Георгиев, които, по думите на ген. Дешев, ще останат завинаги с нас.
Венци и цветя пред монумента бяха положени от името на министъра на отбраната Стефан Янев, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов, кмета на община Карлово Емил Кабаиванов, командира на Сухопътни войски генерал-майор Михаил Попов.
Докладът за кървавата Коледа за Българската армия бе разсекретен преди 6 години от тогавашния военен министър Ангел Найденов и разкри, че рейнджърите ни са били третирани като пушечно месо заради слаба координация с полското командване, неглижиране на сигналите за опасност и тоталната липса на добра подготовка, включително по английски език, още от България.
Изводът на експертите е един: “Българските войни станаха жертва на недостатъчно задълбочено познаване и на неточна оценка на обстановката, на лъжливата теза, че отиваме в Ирак като освободители, като приятели на иракския народ, като част от мощна и непобедима коалиция".
Според тогавашния началник на служба “Военна информация” на МО генерал-майор Пламен Студенков, разузнаването 12 пъти е сигнализирало, че се очакват нападения срещу нашия лагер. Атентатори-камикадзе многократно използват коли-бомби срещу войски на САЩ в различни горещи точки по света. Месец по-рано със същата тактика са убити 19 италиански карабинери. Четири дни преди трагедията ген. Студенков заявява в българския печат, че всеки ден срещу нашия контингент има заплахи и че в Ирак действат повече от 200 въоръжени групировки.
Седмица по-рано е изпратено писмено предупреждение до българските миротворци. След като терористи извършват атентат в сърцето на регионалната военна свръхсила Турция, очевидно координацията, конспирацията и военният им потенциал са на добро равнище. Каква по-точна информация е била нужна на подполковник Маринов, за да вземе спешни и ефикасни мерки?
През октомври 2003 г. началници и специалисти от Генералния щаб са разпоредили на подп. Маринов да усили инженерните заграждения около лагера, той дава заявка за бетонни съоръжения, но поради ниска производителност на съответните иракски предприятия съоръженията не били изработени. От една страна, Маринов твърди, че загражденията ни били надеждни и отговаряли на “изискванията на НАТО”. От друга страна, поръчва нови.
“Базата ви издишаше”, казват полски офицери. Само КПП-то е добре укрепено. Но както е известно, противникът не звъни от парадния вход. След нападение на 13 ноември 2003 г. срещу италианския контингент тече оживена кореспонденция между ГЩ, старшия национален представител и командира на батальона. От Ирак пристигат успокояващи донесения, че са взети “конкретни и незабавни мерки” за повишаване на безопасността на лагер “Индия”. В края на ноември заместник-командирът на многонационалната дивизия “Център-Юг” инспектира фортификационните съоръжения и инженерното осигуряване на лагера и дава указания за допълнителни мероприятия, които били изпълнени “за 24 часа на 100 процента”.
След 1 август 2003 г. комисии от Министерството на отбраната, ГЩ и Главния щаб на Сухопътните войски неколкократно летят до Кербала и се връщат с бодри отчети. Виновни няма и до днес.
