2 бона глоба за шефа на съдебния конвой в София
Шефът на Регионална дирекция „Охрана“ – София Александър Манчев е глобен с 2000 лева, защото отказа да изпълни съдебно нареждане да организира конвой на задържан до гробищата, за да погребе майка си. Случаят нашумя, след като съдия Мирослава Тодорова от СГС написа отворено писмо до праводсъдния министър Десислава Ахладова за конвойната дейност.
Оказва се обаче, че директорът на РД „Охрана“-София продължава да не разбира защо е бил длъжен да изпълни съдебното нареждане да се конвоира задържан за погребението на майка му.
А до него се стигна, след като български гражданин беше задържан миналата година, тъй като срещу него имаше производство по изпълнение на присъда в Албания, където е бил осъден за кражба. Делото в СГС е разгледано от съдия Тодорова, която получила молба от задържания да му бъде разрешено да присъства на погребението на майка си на 5 декември 2020 г., която починала след боледуване от COVID-19.
Още на 3 декември съдия Тодорова разреши задържаният да бъде изведен от затвора и конвоиран до Централните софийски гробища, като в определението си напомни решението на съда в Страсбург по делото „Вецев“, с което България беше осъдена, защото затворник не е бил пуснат на погребението на брат си поради липса на процесуален ред, напомня правната медия "Лекс.бг".
Определението веднага е било изпратено до затвора в София и до РД „Охрана“. На следващия ден шефът на затвора Десислав Трайков отговаря на съда, че е направил „анализ на определението и настоящата специализирана нормативна уредба“ и така станало видно, че затворът не е компетентен да конвоира задържания. В писмото си той казва, че извършвали конвой на задържаните само до лечебни заведения и специализирани болници.
„Въпреки нашето желание да изпълним определението Ви на основание ЗСВ изпадаме в невъзможност. Подобен отговор следва да получите и от органите на ГДО“, пише Трайков. Часове по-късно съдът действително получава аналогично писмо и от Манчев:
„Съгласно чл. 391, ал. 3, т. 6 от ЗСВ ГД „Охрана” конвоира обвиняеми и подсъдими, за които се иска или е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, или лица, изтърпяващи наказания в местата за лишаване от свобода, до органите на съдебната власт. В случая Централните софийски гробища не се явява орган на съдебната власт и следва да отправите Вашето разпореждане към друг компетентен орган“.
Заради отказа съдия Тодорова наложи на Александър Манчев максималната глоба от 2000 лева за неизпълнение на разпореждане на съдия, която той обжалва. В жалбата си той пише, че не му е била дадена възможност да даде обяснения, не била посочена и разпоредба от Закона за съдебната власт (ЗСВ), въз основа на която било наредено конвоирането, глобата му по чл. 405 от ЗСВ била наложена с определение, а не с разпореждане или постановление и подчертава, че извеждането на затворници се постановява само от прокурор при изключителни причини, а за обвиняеми и подсъдими нямало такава хипотеза. Манчев отново твърди, че колегите му конвоират задържаните само до органи на съдебната власт, какъвто гробищният парк не е и добавя, че практиката в такива случаи била конвоят да се извършва от МВР.
В определението, с което тричленният състав на СГС с председател и докладчик съдия Тодорова потвърждава глобата на Манчев, на първо място се казва, че компетентен да се произнесе по молбата на задържания е тричленният състав, който постановява определения по всички въпроси на делото. След това тя обяснява, че когато съд постанови глоба по чл. 405 от ЗСВ за неизпълнен акт, това не означава, че правното основание за санкцията трябва да е само по ЗСВ.
„През призмата на съдебните правомощия това означава, че неизпълненият съдебен акт трябва да е постановен от компетентен съд, назначен по реда на ЗСВ, на когото делото е възложено… Посочената съдоустройствена основа на съдебната компетентност се предпоставя, поради което не се изисква, за да бъде валиден, съдебният акт да се позовава на нея, както не се налага и да препраща към правилата за конституционната организация на съдебната власт“, обяснява съдът.
След това съдия Тодорова напомня, че ЗСВ създава правилата, по които се осъществява организацията на съдебната дейност, а самото функционално съдържание на съдебните правомощия се урежда в процесуалните закони и именно те предвиждат правните основания за издаването на съдебните актове. В определението си тя пояснява, че делото е било за трансфер на осъден и в правомощията само на съда е да реши дали временно да го освободи от затвора, за да присъства на погребение.
Съдия Тодорова подчертава, че тъкмо в осъдителното решение на съда в Страсбург срещу България за отказ на властите да пуснат обвиняем на погребение, ЕСПЧ е приел, че българският съд е трябвало да прецени дали да бъде разрешено присъствието му (повече за решението на съда в Страсбург виж тук).
За невъзможността на Манчев да даде обяснения, съдът посочва, че той два пъти е изложил тезата си – с писмото и с жалбата срещу глобата.
„Писмото на регионалния директор обаче не се явява извинително основание и не води до извод, че следва да отпадне административнонаказателната му отговорност, защото той не е имал нито правно основание, нито правомощие да откаже изпълнението на съдебния акт“, категоричен е СГС и в определението си отново заявява, че нито държавната администрация, нито дори друг съд може да преразглежда решения въпрос, а още по-малко – да влиза в спор с решаващия съд.
След това градският съд изтъква, че именно заради това е предвидена и глоба за неизпълнение на разпореждане на съдия, а за по-тежки случаи и наказателна отговорност.
„Изтъкнатото базисно правно положение е достатъчно, за да се приеме, че след като е постановен съдебен акт по делото от компетентния да го разгледа съд, за жалбоподателя не е съществувала възможност с оглед конституционния принцип по чл. 4, ал. 1 на правовата държава да влиза в спор по правото с решаващия съд“, се казва още в определението.
В него съдия Тодорова изтъква и още принципи на правовата държава, като пояснява, че го прави заради евентуални бъдещи подобни рискове. Тя обяснява, че след като съдът е посочил, че на задържания трябва да се съдейства, за да бъде защитено основното му право на личен и семеен живот, това несъмнено означава, че позоваването на другите правни актове е основателно само доколкото те не противоречат на конвенционалната защита на основното човешко право. След това СГС казва, че Манчев е изходил от изначално грешната предпоставка, че може да преценява дали съдебният акт, който той трябва само да изпълнява, го овластява да осигури защитата на основното право, като се е фокусирал само върху актове, които познава, каквито са законът и правилникът за работа на ГД „Охрана“.
„След като в разглеждания случай съдът е посочил йерархията на приложимото право и се е позовал на конкретно осъдително решение на ЕСПЧ по идентичен с процесния казус, настояването от страна на жалбоподателя, че основните начала на Република България за същността на правораздавателната дейност и правните норми от актове от по-висок ранг следва да отстъпят пред неговото собствено разбиране за правомощията му по ЗСВ, ЗИНЗС и ППЗИНЗС е противоправна проява на правен нихилизъм“, пише СГС.
В определението изрично е посочено също, че в случая съдът дори не е наредил на РД „Охрана“ да изпълнят принуда, а съдействие за защита на основно човешко право, макар че и в двата случая дирекцията не може да оспорва приложението на закона от съда. Съдия Тодорова заявява, че и в правомощията на дирекцията е конвоирането на хора за нуждите на правосъдието, а в случая съдът е преодолял празнотата в закона за изрично конвоиране на задържани за участие в погребения на близки чрез аналогия, която не води нито до ограничаване на права, нито недопустимо разширява компетентността на ГД „Охрана“. СГС определя отново като несъстоятелна тезата на Манчев, че дирекцията конвоира лица само до органи на съдебната власт, а гробищата не били такъв, като казва, че компетентността остава същата и не се влияе от административните адреси.
„Дори обаче да се абстрахираме от вулгаризацията, която се постига с подобно изместване на централния въпрос, несъмнено е ясно, че този довод от разглежданата жалба на практика показва, че жалбоподателят няма съмнение, че задържаните лица с висящи дела са конвоират именно от ГД „Охрана“, пише съдът.
За да остави и максималния размер на глобата за директора, градският съд посочва, че с неизпълненото съдебно нареждане са настъпили тежки правни последици и за доверието в правосъдието, и за осъдения, който безвъзвратно е бил лишен възможността да присъства на погребението на майка си.
„Неизпълнението на съдебния акт за конвоиране на лишен от свобода на погребение представлява опасна демонстрация на незачитане на принципа на правотата държава (върховенството на правото)“, пише в заключение СГС.
Определението не е окончателно и Манчев може да го обжалва пред Административния съд София-град.
