Само 25% от българите кътат пари за черни дни

Едва 25% от хората в страната спестяват, като сред най-предпочитаните от българите начини за спестяване са депозити в банките и покупка на имоти. Това показва изследване, проведено от Изследователски център “Тренд” по поръчка на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), а целта е да бъде отговорено на въпроса “Как спестяват българите”.

Изследването показва, че няма големи разлики в нагласите за спестяване между половете, каза Димитра Воева, ръководител на изследователския отдел в “Тренд”. Но има много големи разлики по възраст. Най-малко спестяват хората на възраст 18-29 години. Това може да е свързано с по-ниските доходи на хората в началния етап от кариерата им, както и с по-големия оптимизъм на младите по отношение на здравето и доходите им, коментира Димитра Воева. Важен е въпросът и за финансовата грамотност на младите.

Най-много спестяват хората на възраст между 40 и 60 години. Това са хора в активна трудова възраст, които правят по-дългосрочни планове, обмислят финансовото си положение след пенсиониране. При хората над 60 години намалява делът на спестяващите.

По отношение на нивото на образование също има големи разлики в спестяването. Най-много спестяват хората с висше образование. От тях близо половината спестяват. При хората с най-ниска степен на образование спестява по-малко от един на десет души. Това е свързано с нивото на доходите и финансовата грамотност. Хората с висше образование имат по-високи доходи и имат по-голяма възможност да спестяват. По-често те са с по-добра финансова грамотност, което им позволява да взимат решения как да инвестират парите си.

Само за една година с около 170 хил. човека са нараснали хората, които спестяват, каза Стоян Панчев, икономист от ЕКИП. Изследване, проведено през миналата година, показа, че 22% от хората в страната спестяват. Сега делът на спестяващите е нараснал с три процентни пункта до 25%, като в групата на спестяващите са се включили хора, колкото средно голям български град. В резултат около 1,4 млн. човека в страната спестяват част от доходите си.

Най-често хората спестяват в търсене на сигурности и да имат “бели пари за черни дни”, показва изследването. Това че все повече хора спестяват показва, че нарастват притесненията им, коментира Стоян Панчев. Те може да са свързани с предстоящото ни влизане в еврозоната и очакванията за инфлация, с конфликтите по света, с очаквания за негативно развитие на икономиката в страните от ЕС или нещо негативно в личния живот. Например има данни за спад на промишленото производство, което може да накара много хора да се замислят колко е устойчиво работното им място. Всички тези поводи за притеснения карат хората да търсят начин за посрещане на несигурното бъдеще, като спестяват. Напоследък значително поскъпваха имоти, злато, акции на фондовите борси, което може да е породило желание у много хора да се включат на тези пазари, за да се възползват от поскъпването.

Най-малко спестяват младите, защото те приемат риска по различен начин от хората в по-напреднала възраст.

Изследването показва, че през настоящата година не само повече хора спестяват, а и по-често го правят. Хората, които спестяват, може да бъдат разделени на три групи. Хората от първата група спестяват всеки месец, като заделят процент от доходите си. Във втората група влизат тези, които спестяват когато получат някакви средства - например бонус, 13-та заплата, наследство, и спестяват част от тези пари. В третата група влизах хората, които спестяват както редовно, така и инцидентно. Изследването показва, че редовно спестяващите са по-често жени и хора над 60-годишна възраст. Близо една четвърт спестяват и редовно, и при получени допълнителни приходи. С увеличаването на доходите нараства делът на хората, които спестяват редовно.