234 249 души са на режим, а загубите на водата минават 50%
Най-тежко е положението в Плевен, Ловеч, Велико Търново и Габрово
Почти 50% от водата се губи в снабдителните системи в България. В същото време 234 249 души в страната са на режим, показват данните на регионалното министерство към 4 ноември.
Част от водата, която е в графата “загуби”, не се фактурира, защото изобщо не е минала през измерване, а друга част са технически загуби по тръбите. Това отчита годишният доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране за състоянието на водния сектор в страната, публикуван в четвъртък. Данните в него се отнасят до края на 2023 г.
Всъщност загубите на вода най-вероятно минават 50%, защото при изчислението данните за ВиК Дупница са сметнати като 0,00%. Те няма как да са нулеви, но цифрата е написана, защото това дружество вече не съществува - вля се във ВиК “Кюстендилска вода”.
Рекордьор по загуби е водното дружество в Панагюрище, където 64,98% не се отчитат. Има ВиК с още по-големи отчетени загуби - 70,71%, но става дума за малка водоснабдителна система в Сандански, която е бивша заводска мрежа, към която са присъединени и ограничен брой други потребители.
Дружеството, което стои най-добре по този показател, е “Софийска вода” АД, която отчита само 39,37% загуба на вода.
Според справката на регионалното министерство към 4 ноември общо 234 249 души от 77 общини в България са засегнати от воден режим в момента. Тези общини далеч не са само селски, защото в списъка има и 13 града. Има и 281 села. 5 ВиК дружества не са дали данни за въведените водни режими, така че броят на засегнатите най-вероятно е по-голям.
Най-тежко е положението в Плевен, Ловеч, Велико Търново и Габрово. В Плевен и около града с режим на водата живеят над 83 хиляди човека, а в Ловеч - над 28 хиляди. Във Велико Търново и областта ограничения при ползването на вода има за около 15 хиляди души, а в Габрово - за малко над 10 хиляди.
Нарастващият проблем с водата в Плевен, Търговище и Шумен бе причината в четвъртък регионалният министър Виолета Коритарова, екоминистърът Петър Димитров и кметовете на засегнатите места да проведат среща, за да заложат конкретни действия.
Двете министерства отчетоха, че тази година проблемът с безводието е много остър. Затова са набелязани краткосрочни, дългосрочни и средносрочни мерки за справянето с водния режим в засегнатите градове.
По думите на Коритарова всички се обединили, че единствена и безалтернативна дългосрочна мярка за Ловеч и Плевен е изграждането на язовир “Черни Осъм”.
“Това ще трае период не по-кратък от 10 години, затова се налага да бъдат взети под внимание по-краткосрочни мерки, за да има нормално водоподаване в съответните области. За Плевен това ще е изграждането на довеждащ водопровод за водоснабдителна група “Биволаре”, обясни Коритарова.
“Положението е много сериозно. Режимът беше променян многократно, ставайки все по-рестриктивен. Това затруднява работата на лечебните и учебните заведения, което е предпоставка за възникването на епидемия,
защото се нарушават хигиенните навици. В Плевен няма чудо, което да пусне водата веднага, затова надеждата ни е в изграждането на “Черни Осъм”, каза кметът на града Валентин Христов. По думите му са започнали и подмяна на ВиК мрежата, като с приоритет ще бъдат местата без никаква вода.
Шумен и Търговище са другите силно засегнати от безводие градове у нас. Язовир “Тича”, от който се снабдява населението там с питейна вода,
е на критично ниско ниво от 141,1 млн. куб. м, което представлява 45,3% от общия му обем.
Тъй като тези количества не са достатъчни за нормалното водоподаване, министрите обясниха, че вариантът към момента е изграждането на водоснабдителна система “Дунав”. Тя ще се използва не само за питейна вода, но и за напояване в определи части.
