24 май - датата, на която ще се разтърси държавата!

Премиерът Кирил Петков е получил индиректно в петък сутрин сигнал от Слави Трифонов, че още в понеделник “Има такъв народ” излиза от коалицията заради премиерската припряност по проблема “Северна Македония”. Тошко Йорданов е събрал останалите 24 депутати на партията, за да им предаде посланието да се готвят или за ново преформатиране в парламента, или за нови избори.

Очевидно задачата и целта на главния сценарист на Слави е била съдържанието на разговора, провел се в парламента, бързо да стигне от двете страни на “Дондуков”. Неофициално източници, близки до президента, заговориха в петък, че в седмицата около светлия 24 май нещо сериозно ще разклати държавата.

В същия ден, петък, около 18 часа обаче министър-председателят също изненадал Румен Радев със своето видеообръщение, в което поиска от държавния глава да свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, за да се вземе решение по една от най-разделящите четворната управляваща коалиция тема – дали България да вдигне ветото си за начало на преговорите на Северна Македония с ЕС, информира .

Поиска го, въпреки че през януари КСНС изработи позиция, определяща рамките за действие на българското правителство именно по тази тема.

Мълчанието на Румен Радев от петък до неделя подсказва, че отново не е имало координация между президент и премиер.

Очевидно Кирил Петков е действал по спешност след заплахата от Слави Трифонов, поредния натиск на еврокомисаря по разширяването Оливър Вархеи, който бе в българската столица, и премиерската визита при папата в Рим, където ще се засече отново с македонския си колега Димитър Ковачевски.

Озадачена от записа на Петков, вицепрезидентът Илияна Йотова в събота коментира, че има нещо недоизказано в неговата реакция, нещо в петък, което я е провокирало.

Премиерът говори в своето обръщение за “увеличеното напрежение след позицията на ЕП по темата “Северна Македония” и разговорите с правителството и президента с комисаря Оливер Вархеи”. Затова и вероятно уверява, че “българското правителство няма да направи нищо, без да има национално съгласие и в съответствие с коалиционното ни споразумение”. Последното може да се приеме като знак към Слави Трифонов.

Какво очаква Кирил Петков, ако Консултативният съвет все пак се събере? Кой от партньорите в управляващата коалиция подкрепя подобен ход, виж на по-долу.

Министър-председателят разчита на Министерството на външните работи, което е в квотата на “Има такъв народ”, да представи доклад докъде са стигнали преговорите между София и Скопие, а политиците и службите да го чуят и да дадат съгласие за продължаване на разговорите или падане на ветото. Като основна цел на Петков в този случай било да стопира манипулирането на новини от страна на опозицията по темата “Северна Македония”. А държавният глава да смекчи тона си по темата както към Скопие, така и към правителството, което е сериозен обект на критика от Румен Радев.

Премиер и президент се подозират, винят един друг и отричат, че се водят две външни политики.

Радев от седмици предупреждава за усилен външен натиск срещу България да вдигне ветото си срещу приемането на Скопие в Евросъюза. Премиерът пък настоява, че такъв няма.

В последните дни на няколко пъти българският държавен глава разговаря с лидери в Европа, включително и с френския президент. Еманюел Макрон предложи да бъде създадена отделна общност за държавите кандидатки, каквато е Република Северна Македония, чрез която те едновременно да се чувстват част от европейската общност, но да не са съвсем членове на ЕС.

Многократно съм заявявал, че навсякъде аргументирано отстоявам българската позиция и тя среща все по-голямо разбиране. Изключително важно е да има комуникация с всички лидери от ЕС, с нашите стратегически партньори от САЩ, с всички европейски институции, за да се намери ясно, устойчиво и необратимо решение, посочи президентът в края на миналата седмица като обобщение на разговорите си с Макрон, комисаря Вархеи и помощник държавния секретар на САЩ Карен Донфрид, която два дни в София пробва да смекчи българската позиция.

Кирил Петков от първия си ден като български министър-председател си сложи срок ветото ни за влизането на Северна Македония в Евросъюза да падне до 6 месеца, които изтичат през юни, за когато има и насрочено обсъждане в Брюксел за започване на преговорите с Албания и Северна Македония. Според неофициални източници от Еврокомисията там от петък се говори, че този дебат може да бъде отложен за септември.

Тъй като не е отбелязан напредък по спорните теми, няма да има и съвместно заседание на българското и македонското правителства на 22 май в Скопие, както беше договорено по-рано. Чак за септември пък е насрочено 20-ото заседание на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси. Така че дори и да не се отложи планираната вече за 23 юни среща на лидерите на ЕС-Западни Балкани, то на нея надали ще се случи дългоочакваният старт на преговорите със Северна Македония и Албания. Макрон обаче настоявал до края на френското председателство на ЕС, което изтича в края на юни, да има завършен европейски проект за Скопие и Тирана.

Първоначалният план на Петков и македонския му колега Ковачевски предвиждаше работни групи да задвижат решаването на икономически проблеми между двете страни и с положителни послания да заличат историческите спорове. И двамата постигнаха първи, макар и по-скоро символичен, успех през януари при посещението на българския премиер в Скопие.

Тогава пакетът с нашите условия за отпадане на ветото от “5 плюс 1” стана “4 плюс 1”, след като македонците се отказаха от териториални претенции към България с нота пред ООН, а София обяви, че ще използва краткото име Северна Македония. Впоследствие бе пусната и субсидирана от България самолетна линия между двете столици, която скоро вероятно ще бъде закрита заради икономическата си неефективност.

В същото време Румен Радев държи твърдо на досегашните български условия, като фокусът му е върху бърза промяна на конституцията на РСМ, с която българите да бъдат записани като държавотворен народ. Предложението на Ковачевски бе промяната да бъде направена преди самото влизане в ЕС, когато така или иначе конституцията трябва да бъде променена. Като тази позиция се подкрепя и от Кирил Петков.

Ако искаме конституцията преди Северна Македония да тръгне по европейския път, е много трудно. Но ако кажем: Добре, тръгвайте по пътя, вдигаме ветото, но първа глава не може да бъде отворена, без конституцията да е променена, това вече ще е в техния договор с Европейския съюз, който определя пътя на Северна Македония като страна членка, каза Петков на 23 април.

Като припомни, че вероятно преговорите ще отнемат на Скопие поне 10 години, в които проблемите с България могат да бъдат изчистени. Това всъщност е част от първоначалния план на премиера, като вече е постигнато съгласие с останалите държави в ЕС, че българските условия ще станат част от хоризонталните въпроси, които Северна Македония трябва да изчисти в преговорите. А самите преговори могат да бъдат блокирани от София на всеки един етап. Тази компромисна позиция на Петков не се подкрепя от българския президент. И се наложи на няколко пъти в последните месеци премиерът да напомня на държавния глава, че външната политика на България се прави от правителството, не от президента.

Позицията на Радев се ползва и от подкрепата на коалиционните партньори в правителството. Като само “Демократична България” е съгласна с по-мекия и разтеглив подход на Петков.

“Докато не се изпълнява договорът между двете страни, ние няма да дадем съгласие да започнат преговорите”, категорична е лидерката на БСП Корнелия Нинова.

Още по-твърди са от “Има такъв народ” на Слави Трифонов. Като лидерът им отправи специално предупреждение към Петков, отново през любимия си начин - статус във фейсбук. Още през април Трифонов написа, че Петков опитва да заобиколи българското вето. А съпартийците му започнаха да говорят за две външни политики в правителството – една на външната министърка от квотата на ИТН Теодора Генчовска и втора, упражнявана от премиера и външнополитическата му съветничка Весела Чернева.

Самата Генчовска също потвърди, че я заобикалят. В края на седмицата в телевизионно интервю зам.-председателят на ИТН Тошко Йорданов обяви, че Северна Македония може да свали кабинета. Въпреки че реално трябваше да преведе нов фейсбук статус на Трифонов, в който предупреди “Продължаваме промяната”, че не обсъжда решенията си с ИТН и не се допитва до тяхното мнение, когато става дума за антикризисните мерки на кабинета, а не Северна Македония.

Какво ще направи Слави сега с коалицията след понеделник, не е ясно. Първата цел на “Има такъв народ” след петъчния им сигнал за революция, е получен. Кирил Петков реагира светкавично, че промяна в българската позиция няма да има, преди тя да бъде одобрена от коалиционния съвет на четирите управляващи формации, а след това и от Народното събрание. Така премиерът е променил първоначалния си план темата да се обсъжда единствено на лидерски съвет тази седмица. А след това при компромис в коалицията да се премине и през процедура в парламента, за да може правителството да действа през юни и евентуално да вдигне ветото. Втвърдяването на ИТН обаче показвало, че този сценарий е трудно изпълним. И заради това ново повтаряне на твърдите български условия от КСНС пък щяло да даде подкрепа на Петков в следващите разговори както с представители на Европейската комисия (Оливер Вархеи обеща да се върне в София да продължи лобирането си след три седмици), така и в разговорите с македонското правителство.

През уикенда обаче президентът Радев, който единствен има правото да свика КСНС, замълча. И така усили напрежението в коалицията, въпреки увереността на вицепремиера Асен Василев, че правителството няма да падне заради Северна Македония и предсрочни избори в рамките на тази година няма да има.
Какво реши КСНС през януари. Решение в 7 точки, което определя позицията на България по казуса с РСМ, изработи КСНС на заседанието си на 10 януари. В него бе записано, че правителството трябва да изпълнява националната позиция на България, като спазва изискванията, произтичащи от Договора от 2017 г., Рамковата позиция от 2019 г. и Декларацията на 44-ото НС. А даването на съгласие за старта на преговорите на РСМ да не се обвързва със срокове, а с постигане на реални резултати, включително и по отношение на правата на македонските българи.

В точките са още план за напредък във всички области на двустранните отношения, създаването на съвместни работни групи по области, ускоряване изграждането на Коридор №8 и структуриран парламентарен диалог.