25 години от революцията срещу Жан Виденов (СНИМКИ)

Ексклузивно
21:05 - 10 Януари 2022
3993
25 години от революцията срещу Жан Виденов (СНИМКИ)

На 10 януари се навършват 25 години от т.нар. революция в България, по време на която бе щурмувано Народното събрание, в резултат на масовите протести срещу управлението на БСП. Събитията от 10 януари 1997 г. водят до края на управлението на правителството на Жан Виденов.

На този ден преди 25 години десетки хиляди протестиращи граждани обсаждат парламента с искане за неговото разпускане. Сградата на Народното събрание става обект на обществено недоволство, чиято кулминация е в нощта на 10 януари 1997 г., когато хиляди щурмуват парламента, чупят и палят, а депутати се барикадират.

В онзи студен януари България бе на ръба на гражданска война. Хиляди щурмуват парламента, чупят, палят и хвърлят камъни, а депутати се барикадират. Стига се до кървави сблъсъци - десетки са ранени, след като полицията и вътрешни войски се намесват със сила. Сред пострадалите са и политици - депутатът от СДС Филип Димитров се озовава в "Пирогов" с разбита глава.

В бунтовната нощ на 10 януари 1997 г. депутатът от СДС и бивш премиер Филип Димитров се озовава в "Пирогов" с разбита глава

Остават историческите призиви на Иван Костов - тогава лидер на СДС, и новоизбраният президент Петър Стоянов, произнесени в кулоарите на Народното събрание.

„И завършваме отново с призив хората да не дават никакви основания срещу тях да се прилага сила“, каза Иван Костов.

„Аз заявих отново съвсем категорично своята теза, единственият отдушник на народното недоволство сега може да бъде обявяване дата на предсрочни парламентарни избори“, каза Петър Стоянов.

Хората в много градове на страната се надигат и блокират пътища, а студенти правят живи вериги покрай парламента, защото годишната инфлация е 310,8% и обезценява парите им - левът се срива, заплатата става 5 долара, магазините са празни, а хлябът се купува с купони. 19 банки фалират, а с тях се стопяват дълговете на кредитните милионери и спестяванията на стотици хиляди българи. 

В рeзултaт нa прoтecтитe и дълбoкaтa кризa прeз дeкeмври 1996 г. Жaн Видeнoв пoдaвa ocтaвкaтa нa прaвитeлcтвoтo. Кризата от тогава получава негово име и е известна като "Виденовата зима". 

В своеобразен химн на протестите се превръща песента на Бийтълс „Let It Be“, която националните медии пускат вместо програмите си или наред с тях. По време на бденията се палят свещи, на правещите кордон полицаи се подават (червени) карамфили. Тези символи се използват и при протести по-късно през годините.

Зимата е студена, правителството на Виденов е в оставка. Новият президент Петър Стоянов е избран, но още не е встъпил в длъжност, a държавата е във властови вакуум. Георги Първанов току-що е застанал начело на БСП, а д-р Желю Желев все още е държавен глава.

12-часовата блокада на 10 януари 1997 г. променя политическите събития в страната. Протестите продължават през целия месец януари. Барикади се издигат на ключови кръстовища в София и блокират столицата.

 Атаката на Народното събрание започва от протестите срещу тогавашното правителство на БСП с премиер Жан Виденов. 

Страната остава блокирана до 4 февруари, когато БСП връща мандата и е постигнато съгласие за предсрочни парламентарни избори. Пред катедралата „Св. Александър Невски“ се провежда „Митинг на победата“, начело с лидера на опозицията и бъдещ премиер на страната Иван Костов.

Преди изборите току-що встъпилият в длъжност президент Петър Стоянов назначава служебно правителство с премиер Стефан Софиянски, което обявява въвеждането на валутен борд, изпраща до Брюксел молбата на България за членство в НАТО и възстановява сътрудничеството с МВФ. През aприл 1997 г. предсрочните избори ca cпeчeлeни oт Обединените демократични сили (СДС, Демократична партия, БЗНС, БСДП) и Иван Костов става премиер.


Хронологията на събитията е следната:

На 22 декември 1996 г. правителството на БСП с премиер – лидерът на партията Жан Виденов, който 10 години по-късно е осветлен като сътрудник на Държавна сигурност с агентурно име „Дунав“, подава оставка като партиен шеф и министър-председател.

На 23 декември 1996 г. БСП избира нов лидер – Георги Първанов, също сътрудник на ДС с псевдоним „Гоце“) За недоволните български граждани това няма никакво значение, защото те искат свалянето от власт на БСП като партия, а не просто подмяна на нейните лидери. Гражданите настояват за нови избори и наказание за виновниците за катастрофалното управление. Всички коментират виновниците за ограбването на банките – до един излезли от „шинела на Държавна сигурност“ и свързани с БСП. Все още не са известни имената на т.нар. „кредитни милионери“, но е факт, че „парите ги няма“. Инфлацията унищожава спестяванията в левове на българските граждани. Започват стачки в цялата страна. На митинги и шествия лидерите на опозиционният СДС обещават „възмездие“.

На 28 декември 1996 г. на извънредно заседание 37-то Народно събрание приема оставката на правителството на БСП. За тази партия това е единственият начин в момента за оцеляване и спасяване от справедливия народен гняв и същевременно добре пресметнат политически ход, който е и договорен с някои от лидерите на „синята опозиция“.

На 3 януари 1997 г. парламентът, в който мнозинство има БСП, отлага гласуването на предложената от СДС „Декларация за национално спасение“. От парламентарната трибуна лидерът на СДС Иван Костов заявява: „На първо място, намерението е да се постигне национално съгласие за спасението на България. Забележете, не за да остане да управлява един или друг, не за да дойде да управлява трети или четвърти, а декларация от мерки, намерения, които са насочени към спасяването на нашата страна.“

Предложените мерки са – смяна на ръководството на БНБ, съгласие за структурна реформа , т .е. подготовка за приватизация и съгласие за въвеждане на валутен борд – идея към която преди това ръководството на СДС се отнася резервирано.

На 8 януари 1997 г. парламентарната група на Демократичната левица номинира за премиер Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов. Това прелива чашата на търпението в цялата страна.

Междувременно, както става известно 17 години по-късно, лидерът на СДС Иван Костов провежда няколко срещи с Николай Добрев и Георги Първанов без да информира затова ръководството на коалицията. За срещите е избран скритият от външен поглед ресторант на витошкия връх Копитото. Съдържанието на тези разговори остава в тайна от ръководството и парламентарната група на СДС, което е факт нямащ нищо общо с очакванията на гражданите за открита демокрация. Скрито е това съдържание и от медиите.

На 10 януари 1997 г. недоволни граждани, призовани от Конфедерацията на труда „Подкрепа“, от сутринта започват да обсаждат Народното събрание.

Часове по-късно президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтича на 21 януари 1997 г., отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, с което формално нарушава Конституцията, но показа ясна политическа воля. Конфедерацията на труда „Подкрепа“ призова към национална политическа стачка и към гражданско неподчинение. След известно колебание ръководството на СДС отправя същия призив.

Денят е петък и към 12.00 ч. Парламентът е блокиран от протестиращи граждани с искане народните представители да напуснат неговата сграда. Масово се скандира: “Напуснете парламента!“ и „Червени боклуци“. Но депутатите от БСП отказват да напуснат Народното събрание. Част от народните представители на СДС напускат сградата, а друга – остават вътре в нея.

Новоизбраният президент Петър Стоянов се обръща към протестиращите с призив да се разотидат и да избягват крайните действия, като обещава честно управление. Като аргумент произнася и популярното в този период обещание, което най-често преди него дава лидерът на СДС и бъдещ премиер на страната Иван Костов: „НЯМА ДА ВИ ИЗЛЪЖЕМ!“ Но независимо от призивите на политици от ръководството на СДС гражданите атакуват Парламента и се стига до сериозни инциденти между тях и полицията подкрепена и от вътрешните войски. Има ранени.

На 10 януари 1997 г. полицаи пазят с щитовете си вътрешния министър Николай Добрев, придружаван от директора на СДВР Красимир Петров

На 14 януари 1997 г. се провежда важно заседание на Националния координационен съвет на СДС.

На 22 януари 1997 г. Петър Стоянов встъпва в длъжността си на президент.

На 28 януари 1997 г. президентът връчва на БСП мандат за съставяне на правителство.

На 4 февруари 1997 г. БСП връща мандата. Подписано е споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.

На 28 януари 1997 г. новият президент Петър Стоянов връчва на БСП мандат за съставяне на правителство. Седмица по-късно лидерът на Столетницата Георги Първанов и номинираният за премиер Николай Добрев връщат мандата, без да го изпълнят

На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство с премиер кметът на София Стефан Софиянски, разпуска с Указ 37-то Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април.

"На 10 януари Петър Стоянов още не беше положил клетва като президент, но не се колебаеше дали има право да отиде пред парламента. Там гневните граждани се опитваха да разрушат сградата, за да запазят духа й. След първите му думи хората го освиркаха. Но после се вслушаха в призива му. А нощта на плющащите по главите щикове още не беше настъпила.

Протестът от 10 януари е първият, който даде ритник на статуквото. Световната банка учреди на България помощ от 150 милиона долара срещу хиперинфлацията. Младият президент - на 44 години - подаде заедно със служебния премиер заявление за членство в НАТО, а Обединените демократични сили спечелиха извънредните парламентарни избори - с много. През май се закле новото правителство на Иван Костов. Страната се изтръгна на косъм от сивата зона", написа във фейсбук известната журналистка и прессекретар на президента Петър Стоянов - Нери Терзиева по повод събитията от преди 25 години.