29 ноември 1990 г.: Кабинетът Луканов-2 подава оставка на фона на икономическа криза и стачка

На 29 ноември 1990 г. Андрей Луканов подава оставка като министър-председател във второто правителство на България след промените от 10 ноември 1989 г. Причина за това е общата икономическа криза, предизвикана от Мораториума върху плащанията по външния дълг (невъзможност за търговски отношения със западните държави и отказани банкови разплащания), както и обявената на 26 ноември 1990 г. обща политическа стачка на КТ "Подкрепа". На 30 ноември, ден след като Андрей Луканов депозира оставката си, Великото Народно събрание я гласува, което дава начало на преговорите за съставяне на ново правителство. Новият кабинет начело с Димитър Попов полага клетва на 20 декември 1990 г.

За събитията около оставката на Андрей Луканов и националната стачка на КТ "Подкрепа", в която участие взимат и служители от националните средства за масова информация, в бюлетин "Вътрешна информация" на БТА четем:

София, 26 ноември 1990 г. /БТА/ Журналисти, работници и служители от Българската телеграфна агенция настояват за незабавна оставка на правителството на Андрей Луканов. В декларация, подписана от повече от 260 души, се подчертава, че това правителство е виновно за унизителната безизходица, в която бе захвърлено обществото, за пропиляното време и за измамените надежди на българите. То се опита да сложи намордник на средствата за осведомяване и да попречи на обективното информиране. То продължава да държи в парализа и Националната осведомителна агенция, като пренебрегва вече десет месеца настояването на колектива да бъде назначено титулярно ръководство. Подписалите декларацията заявяват, че няма да се подчинят на натиска на правителството, и подкрепят стачката срещу него, осигурявайки на обществото максимално бърза, точна и обективна информация. Подписката в БТА продължава.

КНСБ с обръщение към всички синдикални членове и граждани

София, 26 ноември 1990 г. /БТА/ Изпълнителният комитет на Конфедерацията на независимите синдикати в България оценява събитията през последните дни като начало на спонтанна революция. Времето днес е историческо в буквалния смисъл на думата. Еднопартийното правителство на БСП не може да управлява, без да прибегне до насилие, за да потуши масовите прояви на недоволство и несъгласие. КНСБ не подкрепи призива за общонационална стачка, защото социално-икономическата цена на тази акция може да се окаже непосилна за съсипаното ни стопанство. Но събитията следват своя естествен ход и не могат да бъдат забранени, каквито и усилия да се полагат, за да им се попречи, включително и чрез опитите за информационни завеси.

Великото Народно събрание не съумя до този момент да докаже, че е способно на реални дела. И едва ли в този си състав може да надмогне своята политическа парализа.

Стачки, митинги, демонстрации, шествия, бдения и дори и опити за разцепване на държавата са достатъчно сериозна причина да се признае, че сегашната система се разпада неудържимо. Усилията за нейното съхраняване или ремонтиране са обречени. (...)

В подкрепа на КТ "Подкрепа"

София, 27 ноември 1990 г. /БТА/ Великото Народно събрание не оправда доверието и надеждите и единственият изход е в насрочването и провеждането на нови парламентарни избори не по-късно от 28.02.1991 година, заяви на днешния многохиляден митинг на площад "Св. Александър Невски" представител на градския координационен съвет на СДС в столицата. Да подкрепят общата стачка, обявена от КТ "Подкрепа", и да поискат оставката на премиера Андрей Луканов тук се бяха събрали привърженици и симпатизанти на СДС, участници в стачката. В обявеното решение на градската конференция на СДС бе изразена подкрепа на акцията на конфедерацията и бе отправен призив за масово участие в нея. Отправени бяха и апели до председателя на републиката да не допусне гражданска мобилизация, както и до главния прокурор - да предяви обвинение към министър-председателя за намеса в работата на средствата за масова информация. Ораторите поставиха акцент върху необходимостта от нови парламентарни избори и от Велико Народно събрание, което да отговаря на "реалното съотношение на политическите сили в момента". Като обвини правителството на Луканов за "парламентарната парализа", депутатът от СДС Георги Марков заяви, че смяната на системата може да се осъществи единствено от парламент с мнозинство на СДС. От името на Българската социалдемократическа партия Ангел Ахрянов изрази категорична подкрепа на исканията на стачкуващите в страната трудещи се и подчерта, че тяхната акция трябва да премине мирно и спокойно. Сините кметове призоваха Столичната община да не пречи на стачката на КТ "Подкрепа", заяви от трибуната Йордан Тодоров - кмет на община "Средец", а отец Христофор Събев апелира "да се залеят площадите и да се протестира срещу мръсната система". Най-често издиганият лозунг от участниците в митинга бе "Всеки ден ще е така до оставката".

На страната на истината

София, 28 ноември 1990 г. /БТА/ В декларация на секретариата на съюза на българските журналисти, получена в БТА, се казва: Министър-председателят направи опит за намеса в работата на националните средства за масова информация - радиото, телевизията и телеграфната агенция. Това е първият случай на ограничаване на свободата на словото и правото на достъп до информация през последната година. Той трябва да бъде и последен! Секретариатът на СБЖ решително осъжда подобен недемократичен натиск. В същото време секретариатът се обръща към работещите в националните информационни средства с призив в тези трудни за страната времена да поднасят пълна, правдива и обективна информация. Като синдикална организация СБЖ е и ще бъде винаги на страната на колегите, които се борят за свобода на словото. Правителствата идват и си отиват, нашият политически и обществен живот е труден, но журналистът трябва винаги да е на страната на истината.

Изявление на председателя на Министерския съвет на Република България

София, 29 ноември 1990 г. /БТА/ На 1 ноември т.г. в изказване пред парламента подчертах във връзка с обсъждането на представената от правителството програма за по-нататъшна демократизация на страната и ускоряване на стопанската реформа, че тази програма може да бъде осъществена само ако получи широка подкрепа от парламента и цялото общество. Изтъкнах, че от бързото и последователно прилагане на радикалните икономически мерки, предложени в програмата, зависят стабилизацията на икономиката и на вътрешния пазар, излизането на България от стопанската криза и възможността да й бъде оказана ефективна международна подкрепа. За съжаление правителството не получи очакваната подкрепа. Нещо повече, действията на някои парламентарни и обществени сили напоследък, в т.ч. на ръководствата на основните синдикални организации, създават обстановка, при която по-нататъшното изпълнение на програмата и на приетия от правителството график за първите сто дни на стопанската реформа е невъзможно. При това положение преценявам, че по нататъшното ми оставане на министър-председателския пост е безпредметно и в съответствие с направеното пред парламента изявление се оттеглям от този пост. Това решение вземам и като отчитам договореностите, постигнати на състоялата се днес при президента на републиката среща на политическия консултативен съвет. (...)

Българската общественост добре знае, че в периода след изборите, въпреки спечеленото от БСП мнозинство в парламента, съм отстоявал необходимостта да бъде формирано национално правителство, което единствено би могло да осигури достатъчна парламентарна и обществена подкрепа за дълбоките политически и икономически реформи, които трябва да извършим. Известно е и моето становище за ограничените възможности на едно еднопартийно правителство в условията на рязка обществено-политическа поляризация и нарастващо социално напрежение. (...)

С оттеглянето си от поста министър-председател бих искал да улесня осъществяването на тази договореност и да съдействам, доколкото мога, за успокояване на обществено-политическото напрежение и за създаването на благоприятни предпоставки за работата на новото правителство. (...)

Фатална грешка би било да спрем или дори да забавим стопанските реформи. Това неминуемо води към парализа на икономиката и към намаляване на шансовете за международна подкрепа, без която преходът към пазарна икономика е невъзможен. (...)

Постигнатата договореност на политическите сили осигурява условия за нормална правителствена промяна. Тази промяна е полезна и необходима за България.