38 г. от великата победа на ЦСКА над Ливърпул: Честито, капитан Младенов!

Преди 38 години на този ден се изиграва един от най-славните мачове в историята на българския клубен футбол. На 17 март 1982 г. ЦСКА сразява действащия европейски шампион Ливърпул с 2:0 след продължения в епичен реванш от четвъртфиналите на КЕШ. След поражение 0:1 в първия двубой на „Анфийлд”, водените от треньора Аспарух Никодимов храбри армейци правят пълен обрат с два гола на Стойчо Младенов, оттогава наричан с прозвището Екзекутора на Ливърпул. По повод славната победа Lupa.bg ви предлага откъс от книгата "Червената одисея - 25 истории за ЦСКА в Европа" на Станил Йотов и Цветан Дерменджиев от издателство "Премиум Букс".

***

С два гола Стойчо сваля от престола европейския шампион „Ливърпул“. Каква е тактиката на Аспарух Никодимов срещу Боб Пейсли? Спас Джевизов върнат назад да пази Греъм Сунес. Георги Велинов спасява ЦСКА с невиждан рефлекс. Факлите на победата.

Когато става въпрос за Ливърпул от края на 70-те и началото на 80-те години, впечатление прави контрастът между града и неговия едноименен футболен отбор.

Поначало в онези времена обстановката в Англия е кризисна. Масовата бедност в средната класа, стачките на работниците и вдигането на данъците са последвани от войната срещу Аржентина за Фолклендските острови.

В тази обстановка Ливърпул заема челно място в най-непрестижните класации. Той е градът с най-голяма безработица, най-висока престъпност, най-масова проституция и най-много наркомани. Сблъсъци с полицията, улични обири посред бял ден, хулгански банди – това е всекидневието на мрачния 800-хиляден град, разположен до неприветливите докове на северния бряг на река Мърси.

Но хората там имат щастието да разполагат с футболния отбор на „Ливърпул“ – господар на Европа в онези времета. Три пъти носител на Купата на европейските шампиони (1977, 1978, 1981), съставът на Боб Пейсли се явява и най-силният в света. Този тим умее две неща – да играе красиво и да побеждава.

Затова и в България това тогава е най-популярният и обичан чуждестранен отбор. Всички негови победи във финалите за Купата на европейските шампиони са излъчвани пряко у нас през това време. Пред вестникарските павилиони се водят сражения, когато става въпрос да си купиш „Старт“ със снимката на „Ливърпул“ от рубриката „За вашия албум" на последната страница. Именно от „Старт“ българският запалянко вече е научил за мениджъра на клуба Боб Пейсли, за неговия предшественик Бил Шенкли, за вратаря Брус Гробелар, за Фил Нийл, Алън Кенеди, Марк Лауренсън, Фил Томпсън, Рони Уилън, Греъм Сунес, Сами Лий, Тери Макдермот, Кени Далглиш, Йън Ръш... И, съвсем естествено, почти всички правоверни цесекари викат за червените от „Ливърпул“. Нещо повече – макар и да играе в червено, у нас този отбор още тогава има хиляди почитатели, които иначе симпатизират на синия „Левски“.

Според програмата на УЕФА, първата четвъртфинална среща мижду ЦСКА и „Ливърпул“ от турнира за Купата на европейските шампиони през пролетта на 1982 г. трябва да се играе на „Анфийлд“, а втората – в София. Над ЦСКА още тегне лошият спомен от сблъсъка с този английски отбор година по-рано и двете загуби с 1:5 и 0:1.

Но треньорът Аспарух Никодимов може да е само на 36 години, само че си е научил много добре урока от предишния път. Разузнаването на съперника е проведено чрез Борис Станков, известен бивш футболист на ЦСКА, сега служител в спортно-техническото направление. Станков заминава за Англия, за да подаде оттам най-точната информация за бъдещия съперник. „Въз основа именно на неговия подробен доклад реших каква тактика ще е най-добре да използваме“, спомня си Паро.

Вечерта преди първия мач на „Анфийлд“ Никодимов се оказва разпънат на кръст от английските журналисти. Те познават ЦСКА много добре от предния сезон. Един от въпросите, който най-много ги вълнува, е как българите ще пазят Греъм Сунес. Нали точно той година по-рано е вкарал три от головете? Въпросите валят отвсякъде. Никодимов отговаря: „Вижте, всеки ден не e Великден“.

Всъщност неговият замисъл за Сунес е да го пази Спас Джевизов. „На „Анфийлд“ Спас не игра като централен нападател, а беше позициониран вляво. Работата му беше да спира именно Сунес. Както винаги, Джевизов се справи чудесно, макар и този път в по-необичайна позиция. Два пъти му влезе, както си знае, и му взе страха. Майкъла успя да опази Йън Ръш, а Ради Здравков се бореше мъжката със Сами Лий. Цялата ни защита беше почти безупречна. Единственото, до което „Ливърпул“ успя да стигне, беше голът на Рони Уилън. Но и ние имахме положения, при едно от които Стойчо Младенов по чудо не прати топката във вратата на Брус Гробелар“, разправя прочутият армейски треньор.

Той и играчите му са посрещнати в София със заглавия като „Резултат, който вдъхва оптимизъм“. „Така беше и срещу „Аякс“ навремето! Начертах план за втория мач, според който да спечелим с 1:0 в редовното време и после да довършим англичаните в продълженията“, разкрива още Никодимов.

В навечерието на реванша треньорът на ЦСКА изпада в много сложна ситуация. Ръководството, начело с полковник Никола Миланов – Чопъра, настоява отборът да бъде пратен на лагер в спортната школа. Иначе казано – в казармата. Паро опонира, че няма нужда и настоява футболистите да бъдат настанени в хотела на базата „Червено знаме“. „Въобще нямахме нужда от подобни военни условия. Напротив – в „Червено знаме“ играчите се чувстваха чудесно. Идваха и техни приятели, потупваха ги по рамото, даваха им кураж...“, разказва треньорът.

Той трябва да се пребори и с друго настояване на началниците. Те искат да отложат шампионатния мач на ЦСКА с „Левски“, който е само четири дни преди този с „Ливърпул“. Уж, за да са отпочинали футболистите.

„Не се съобразих с тези намерения и настоях да играем срещу „Левски“ както си е по програма. И да паднем, какво толкова? Нашата цел беше  беше „Ливърпул“ и Европа, докато с „Левски“ си играехме поне два пъти годишно. Освен това бяхме влезли в ритъм и нямаше проблем да играем в събота и после в сряда“, казва още Паро.

Преценката му излиза правилна, и с два гола на Цветан Йончев ЦСКА печели дербито с 2:1. Само че изниква нов проблем. Ради Здравков получава контузия, и не се знае дали ще може да играе. Никодимов обаче получава уверението му, че излиза на терена и ще изкара поне едно полувреме (той играе така цели 65 минути). Подобно е положението със Спас Джевизов, който припада след удар със съперник по време на предишния европейски двубой с „Гленторан“.

Джевизов: „В този мач получих страшен удар в слепоочието. Трябваше обаче да издържа, тъй като смените вече бяха направени. Не виждах нищо, не различавах дори цветовете на двата отбора. След мача се прибрахме с жена ми с автобус. Беше претъпкано, стана ми лошо, наложи се една стара жена да ми отстъпи мястото си, за да седна. Оказа се тежко комоцио, но и през ум не ми мина, че може да не играя срещу „Ливърпул“. Стиснах зъби и още на другия ден отидох на тренировка. И до днес си нося последствия със зрението...“, признава „девятката“ на армейците.

В лагера на „Червено знаме“ Паро води при футболистите и друга велика фигура от ЦСКА – знаменитият бивш волейболист и треньор на националния отбор Васил Симов. „С него гледахме записи от играта на „Ливърпул“. Васил беше много по-опитен треньор от мен, макар и във волейбола. Даваше ми съвети, окуражаваше футболистите. Смело мога да кажа, че и той има принос към победата ни“, споделя още Никодимов.

А „Червено знаме“ е потънало в преспи от мартенския сняг, изсипал се над София. Игрището уж е разчистено, но още има сняг. Въпреки това ръководството на „Ливърпул“ заявява, че отборът им ще тренира на същия този терен, на който се подготвя и ЦСКА. „Гледахме ги от балкона. Аз лично даже и  не ги знаех по имена, но помня как Никодимов каза – онзи там е Сунес, много трябва да внимавате с него и да го пазите“, спомня си друг от героите Никола Велков.

До него на терасата тренировката на англичаните гледа и Методи Томанов: „Паро възнамеряваше да приложи този тактически прийом с персонално покритие, което се оказа отлично решение. Ние му повярвахме, и успяхме. Всъщност още на връщане от Англия в самолета виждах в очите на съотборниците ми тази увереност, че можем да отстраним европейския шампион...“

Велков и Томанов, които са в една стая, обаче нарушават плана за подготовка. На своя глава решават, че рано сутринта ще въртят обиколки около игрището на „Червено знаме“. „Кольо ме събуди в шест и половина сутринта. Предложи да направим десет обиколки, за да свалим поне по един килограм. Не знаехме обаче, че няколко часа по-късно Никодимов също ще ни изведе на тренировка! Претоварих се, и вероятно затова получих схващане на крака в продълженията“, спомня си Томанов.

За беля и Стойчо Младенов не се чувства добре. Получава главоболие, което по собствените му думи се случва съвсем рядко. „Направо не можех да стана от леглото. Масажистът ни Сашо се зае с мен, но дори и в часовете преди мача болките продължаваха. Само че, когато влязохме в съблекалнята, изведнъж всичко изчезна. Някаква сила като с ръка ми отне главоболието. Не знам на какво се дължеше това, вероятно от напрежението. Но все едно някой щракна с пръст, и болката си замина от раз“.

Георги Илиев – Майкъла добавя: „В деня на мача правихме два разбора. Първо беше по звена, а след това и с целия отбор. Аз трябваше да пазя тяхната деветка Йън Ръш. Той беше голмайстор на „Ливърпул“, но срещу мен игра общо четири пъти, и не успя да вкара нито един гол. Същото беше и срещу „Нотингам Форест“ и техният нападател Бъртълс“.

Никодимов добавя, че е променил и механизма на игра в крайната защита. „Изнесох бековете Безински и Томанов по-напред. Въпросът беше да имам преимущество в средата, и същевременно да се връщат назад да покрият зоната си, когато „Ливърпул“ овладее топката. Важно беше да ги пресираме в центъра – това е слабо място на англичаните по принцип. Тактиката ни беше 3-4-1-3, и с подобен вариант две години по-късно Франция стана европейски шампион“.

Докато пътуват към стадиона, футболистите на ЦСКА съвсем се въодушевяват от гледката по улиците. Десетки хиляди запалянковци с шалчета и байраци пъплят към „Васил Левски“. Вътре няма нито едно свободно място, народът се е нагъчкал като в консерва. Стадионът избухва, когато капитанът Георги Димитров – Джеки извежда отбора на игрището.

Но още в началото всички изтръпват, когато Ръш изстрелва много опасен удар към вратата на ЦСКА. Велинов избива, но топката се замотава някъде около голлинията. Англичаните искат гол. Германският рефер Франц Вьорер продължава играта.

Стойчо Младенов: „Краката ми се подкосиха, но добре че Велинов извади тази топка. Идваше ми да изтичам до вратата и да го разцелувам. Но от този момент насетне ние похме контрола върху събитията на терена. А, каквото имаше за спасяване, нашият вратар го спаси“.

Инструкциите на Паро са следните – през първото полувреме ЦСКА да поддържа огъня, а след това да премине по-активно в нападение. Усетила, че сега е моментът, публиката скандира още по-мощно. Хората схващат, че голът се пече.

И по-малко от четвърт час преди края идва голът за ЦСКА!  Пасът отляво е на Методи Томанов, а Стойчо Младенов с глава разстрелва Гробелар – 1:0. „Пламен Марков ме изведе, поех топката и с периферно зрение видях как Стойчо е заел позиция за стрелба в отсрещния край на наказателното поле. Бих много силно, топката направи парабола и това заблуди вратаря на „Ливърпул“, разказва Томанов. Неговото 30-метрово подаване е наистина гениално като изпълнение, а не по-малко гениален е и поразяващият удар на Младенов – с глава, и то в близкия горен ъгъл.  

При този резултат завършва редовното време, ще се играят две продължения. Налага се телевизията да отложи централната емисия на новините в осем часа, когато практически говори държавата. Сега обаче битката на „Васил Левски“ е по-важна.

В първото продължение Рони Уилън за малко не си вкарва автогол след неразумно изчистване. Малко след това, в 101 минута, настъпва свещеният миг. ЦСКА изпълнява корнер, и Цветан Йончев подава към Никола Велков. Той е влязъл след почивката на мястото на контузения Ради Здравков, и се включва отлично в играта. „Бяха ме оставили непокрит, което беше голяма грешка от тяхна страна. Имах време да поема топката и да центрирам“, казва Велков.

След удара му топката полита към наказателното поле. Защитниците Фил Нийл и Фил Томпсън са се вторачили във футболиста с №9 на ЦСКА Спас Джевизов. Очакват, че именно върлинестият централен нападател ще опита да играе с топката.

Стойчо Младенов: „При центрирането на Кольо пред мен бяха Спас Джевизов и Фил Томпсън. Двамата играха тяло в тяло, но топката премина над тях и се озова най-изненадващо при мен. Нямах възможност да я спра, трябваше да бия веднага...“

Топката първо се удря в коляното на левия му крак. После отскача. „Не оставаше друг вариант освен да бия от почти легнало положение с десния. Точно в този момент кракът ми се схвана...“

Секунда по-късно коментаторът Николай Колев – Мичмана изрича в ефира на телевизията знаменитата си фраза: „И два на един! Отлично, браво! Да вярваме, или да не вярваме?!“

Въпреки схващането Стойчо намира сили да бие, точно под гредата. Миг по-късно целият отбор на ЦСКА прегръща падналия голмайстор. „Първият, който налетя да ме целува, беше Краси Безински. След него седем-осем души се стовариха върху мен. Всичките щастливи, а аз отдолу им крещя да се махат заради болката в крака. Незабравимо!“, описва Младенов втория си гол.

Първото продължение завършва, почва второто. Методи Томанов вече изнемогва, трябва да бъде сменен. Кой да влезе? Заменилият го Ружди Керимов разказва: „Очаквах да изляза титуляр, но Паро ме остави резерва. Аз пък се разсърдих. Когато през второто полувреме се наложи да бъде заменен Ради Здравков, Никодимов ми каза: „Влизай!“ Аз обаче се направих, че не съм го чул, бях афектиран. Вместо мен влезе Велков, той пък за късмет подаде за втория гол. Но когато и Томанов трябваше да излезе, вече нямаше къде да мърдам“.

Разбира се, отбор като „Ливърпул“ няма начин да се предаде току-така. Англичаните се хвърлят в бесни атаки, тъй като един гол ще им свърши отлична работа. В 113 минута настъпва критичен момент – удар на резервата Дейвид Джонсън рикошира в гредата, после се връща към вратаря Велинов, който обаче се хвърля избива. Само че топката отива в краката на Сами Лий. Кой ще я избие? Това е Йончев, върнал се да помага на защитата.

Малко след това Рони Уилън бие с глава от малкия пеналт. Но тази вечер е на Георги Велинов, футболист №1 на България за годината. Джони се хвърля и прави такова спасяване, което влудява зрителите. „Чух, как публиката като един човек въздъхна с облекчение“, спомня си вратарят на армейците. А треньорът Никодимов и до днес предполага, че въпросното спасяване вероятно е и най-доброто в цялата кариера на Георги Велинов.

Две минути преди края ирландецът Лоуренсън получава червен картон за груба игра срещу Йончев. Вече е ясно, че ЦСКА ще свали от трона митичния „Ливърпул“. Почти всеки от зрителите на стадиона си е донесъл вестник, за постелка върху седалката. Свит и запален, той става като факла. Изведнъж десетки хиляди огньове лумват по трибуните!

След финалния сигнал думата отново получава Николай Колев – Мичмана: “На ЦСКА сякаш му стана хоби да детронира европейски шампиони. След минути телеграфните агенции ще разнесат по целия континент вестта за голямата и хубава победа на нашите армейски футболисти срещу европейския шампион „Ливърпул“. Един изключителен успех, извоюван с майсторство, воля, себеотрицание... Успех не само за своя клуб, но и за целия български футбол!“

Цветан Йончев: „Никога няма да забравя факлите! Този мач беше най-силният за нашето поколение в ЦСКА. Успяхме да надиграем най-силният отбор в света“. Капитанът Георги Димитров добавя, че „Ливърпул“ е играл в София с най-силния си състав в цялата си история. „Няма как да изкривим истината, те бяха по-големи футболисти от нас. Но невинаги по-добрият побеждава“, обобщава Джеки.

Големият герой на тази вълшебна вечер е Стойчо Младенов с двата гола за победата. По-късно даже неизвестен поет ще му посвети стиховете: „Ех, въздъхна Гробелар, Стойчо е на гола цар...“

Младенов продължава: „На терена беше неописуема радост, после се прибрахме в съблекалнята. Под душа някой ме замери със сапун. Друг дойде и казва: „Излизай, министърът те вика“. Явих се пред Добри Джуров гол, само по хавлия. Силната му ръка стисна моята, и след това той ми каза: „Честито, капитан Младенов!“. Отвърнах, че съм старши-лейтенант. Той каза: „Повтарям – честито, капитан Младенов!“ А след този мач нападателят ще стане известен и като Екзекутора на „Ливърпул“.

След великата победа София полудява. Един от тогавашните тартори на агитката Васил Бурановски, много по-известен като Васо Пожарната, свидетелства за събитията: „Лудостта настана още на стадиона, като запалихме факлите. Всичко гореше! След това се изсипахме на „Графа“. Цяла нощ пяхме и пихме по градинките. Милицията се видя в чудо...“

На другия ден медиите засипват ЦСКА с хвалебствия. Казионният „Народен спорт“ обаче не поставя победата над „Ливърпул“ като челно заглавие, тъй като точно тогава се провежда конгресът на БСФС. Все пак на първа страница долу вляво е публикувана снимка от първия гол на Стойчо Младенов и заглавие: „Армейците развенчаха европейския шампион. Чудесен предконгресен дар!“

„Работническо дело“ също не скъпи похвалите си. „Отдавна не бяхме преживявали такива радостни, такива опияняващи футболни минути! Хората бяха дошли от всички краища на родината с вярата си и очакванията за един голям спортен двубой и не останаха излъгани. Това, което видяхме, спокойно може да бъде обявено за мач на десетилетието на наш клубен състав. И други от големите футболни сили са вкусвали от горчивата чаша на загубите на българския терен, но нито един от предишните успехи не може да бъде сравнен с този“, коментира официозът.

Голямо признание идва и от английския печат.  „Таймс“ например пише: „Огорчението е огромно. Българите са способни на всичко“. Един от техните журналисти, присъствали на мача, обобщава двубоя и представянето на ЦСКА: „Вие, българите, сте можели и да играете и друг футбол. Бих написал – не заставайте срещу ЦСКА, когато иска да спечели“.

Народът също остава признателен за тази велика победа. На „Българска армия“ пристигат хиляди писма и поздравителни телеграми. Но един подарък се помни и до днес, запазен в трофейната колекция на Спас Джевизов. Привърженик на име Коци от врачанското село Охрид изработва две футболни топки, на които е поставил ликовете на целия отбор на ЦСКА.

***

Вижте головете на ЦСКА от паметния двубой във видеото.