73% не са доволни от заплатата си

Новини
12:15 - 14 Август 2020
439
73% не са доволни от заплатата си

73,2% от работещите посочват, че едни от най-честите причини, влияещи върху решението да напуснат доброволно работата си е размерът на възнаграждението.

Това стана ясно при онлайн представянето на резултати от проведените проучвания по проект: "Устойчива заетост и превенция на текучеството на работната сила".

Проучването е направено преди периода на пандемията от коронавирус, съобщава news.bg.

Председателят на БТПП Цветан Симеонов посочи другите причини за текучеството на работната сила: несправедливото определяне на възнаграждението и допълнителни стимули (67,3%), липсата на финансови стимули (63,3%), здравословните проблеми (62,7%), високата степен на стрес на работното място (61,9%), авторитарното ръководство и несправедливото признаване на работника (61,7%) и лошото отношение на работодателя към работника (61,1%). Най-сериозните причини се въртят около възнаграждението, което получават работниците за своя труд.

Никой работодател не си позволява към добрите работници да се отнася зле, особено в нашите условия, коментира Симеонов и допълни, че за да има здравословна среда на предприятията всяко слизане под 4% на безработицата се наемат на работа хора с по-ниска дисциплина и производителност.

Икономическите сектори, които са най-засегнати от текучеството е селското стопанство, строителството, хотелиерство и ресторантьорство, транспорт, складиране и пощи, търговия и други. Възрастта има сериозно влияние върху текучеството - възрастните хора са по-устойчиви на трудностите в предприятието и са по-склонни да правят компромиси с оглед да запазят своята заетост.

Стажът също играе огромна роля, хората свикват средата и им е по-трудно да пристъпят към промяна в своя живот. Семейният статус също е важен и семейните хора са по-устойчиви на работата и по-трудно взимат решения за промяна на работното място. Равнището на образование има значение, като работниците и служителите, за които се изисква по-ниска степен на образование, по-трудно сменят работата си.

Жените са по-ценните работници, защото по-трудно вземат решението за смяна на работата и са устойчиви в лоялността си към дадена фирма. Текучеството на работната ръка е сложен момент, който се среща под различни форми и проявления и най-често практикуваната е доброволната смяна на работното място. Социално-психологическите причини се оказват едни от основните мотиви работници да напуснат местоработата си по една или друга причина.

За заетите стресът на работното място е основателна причина за доброволното напускане на работа. Сравнително малка част от работодателите (32,3%) отбелязват, че са въвели такива мерки в работния процес. Стресът на работното място е една от най-важните причини за текучеството на работната сила, посочена и от служителите на Дирекции "Бюра по труда" (81,7%) и от социалните партньори (90,8%).

Възрастта също е една от причините за смяната на работното място. Служителите, които работят в една и съща фирма в продължение на повече от 5 години са по-малко склонни към смяна на работното място, в сравнение с хората, които имат по-малък трудов стаж във фирмата.

Семейният статус има негативен върху вероятността за напускане - особено ако работата е свързана с промяна на местоработата и местожителството. Близо 1/4 от анкетираните отбелязват, че семейните жени са по-малко склонни към мобилност, в сравнение с мъжете, заради традиционните си домакински роли.

Равнището на образование има положителен ефект върху вероятността за смяна на работата. Близо 18% считат, че лицата с ниска степен на образование по-рядко са склонни да сменят работата си, в сравнение с високо образованите.

Близо 24% от заетите, попаднали в проучването споделят, че обмислят доброволна смяна на местоработата си през следващата година. В най-малка степен заетите в Югоизточния район на планиране проявяват интерес към доброволно напускане. Мотивите за напускане в Югоизточния район са развитие в кариерата, баланс между личен и професионален живот, поведение на управителя и комуникация, характеристика на работата, работна среда, възнаграждения и ползи, лични мотиви.

Според болшинството представители на българския бизнес, текучеството на персонала, в най-голяма степен нараства в "Преработващата промишленост" (52,7% от анкетираните), "Селско, горско и рибно стопанство" (51,3%), Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (50%), Строителство (40,5%), Хотелиерство и ресторантьорство (40%), Транспорт, складиране и пощи (40%), Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети (39,3%).

Влошаването на икономическата ситуация и закриването на работни места във фирмите е водещ мотив за текучество, според браншовите организации и бизнес общности (92.3%), служителите на Бюрата по труда (78,2%) и социални партньори (89,2%).

Работодателите споделят коренно различна позиция по този въпрос. Вътрешно организационните причини като непрофесионално отношение към целите на фирмата (74,3%) и заради несправяне с възложени задачи (72,8%) са достатъчно основателен и водещ мотив за тях при вземане на решение за принудително освобождаване на работници.

Работодателите най-сериозно оценяват ефекта от текучеството върху техния бизнес под формата на загуба на обучени и на висококвалифицирани кадри. Близо 72% от тях изказват такова мнение. 62,3% от работодателите оценяват високо ефекта върху техния бизнес под формата на загуба на инвестиции, направени в подготовката на специалисти с конкретни изисквания от умения и квалификации на работното място.

От гледна точка на заетите лица, високите нива на текучество в най-голяма степен водят до важни и критични ефекти за останалия персонал във фирмата. Близо 70% от тях напускането на даден служител води до увеличаване на натовареността на останалите хора. Това от своя страна води до допълнително напрежение при 52% от персонала, последицата от което е нарастване на стреса, преумора и демотивация.