90 години от рождението му: Синът на Златю Бояджиев използва псевдоним Бояджана и Бояджиян, за да е различен от баща си

„Аз не вървя по утъпканите пътища, а по баирите“. Това казва за творчеството си художникът Георги Бояджиев-Бояджана (1933-2013). Днес се навършват 90 години от рождението му.

Той има 60 самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна и др., като работи в областта на живописта, графиката, стенописа и мозайката.

Георги Бояджиев е роден на 24 юли 1933 г. в Асеновград. Син е на големия български художник Златю Бояджиев. „Аз не съм знаел колко е прочут, той си беше баща ми. Беше много ентусиазиран човек. Всичко взимаше присърце. Висок, строен, вечно усмихнат, добряк, работяга. Обичаше децата и учениците също го обичаха“, казва Георги Бояджиев за баща си.

Художникът избира да използва псевдоним - Бояджана и Бояджиян, като се смята, че сред причините за това е желанието му да покаже, че е различен от баща си. Самият той разказва в интервю, че е получил прякора си в мъжката гимназия, където е учил, след като на чина му се появило женско арменско име с фамилия Бояджан.

Георги Бояджиев е кандидатствал шест пъти в Художествената академия в София. През 1958 г. е приет в специалност „Монументална живопис“ при проф. Гочо Богданов и завършва образованието си през 1964 г.

Първата самостоятелна изложба на Георги Бояджиев-Бояджана е през 1963 г. Още през 1965 г. на есенните изложби в Пловдив показва абстрактна живопис, картини с асфалт и чаркове от часовници. Работите с асфалт се превръщат в знакови за по-ранния етап от творчеството му, в който художникът прави опит и успешно овладява анестетични материали като асфалта, пясъка, металните стружки и различни части от машини.

„Аз съм първият, който се осмели да нарисува абстракция. Сега е лесно. Но беше 1965 година, на есенните изложби в Пловдив показах картини с асфалт и чаркове от часовници. По радиостанция Би Би Си се излъчи материал, че в България за пръв път има такова събитие. Абстракцията е свобода на мисленето, падане на оковите на реалността. Реализмът ограничава“, разказва Бояджана в едно от последните си интервюта.

По думите му за абстрактното изкуство е чел в книгите на своя баща, след което е решил да експериментира. В творбите си Георги Бояджиев борави с геометрията, формата и играта с цветовете.

Живописецът е част от пловдивското Априлско поколение заедно с Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев - Йонито, Енчо Пиронков и Димитър Киров -ДиКиро.

Носител е на отличията „Св. св. Кирил и Методий” ІІ степен, „Мечът на галерия Ромфея”, почетен знак на град Пловдив. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия и други художествени галерии в страната.

Георги Бояджиев умира на 28 август 2013 г.