Ахладова сравни патриотите със земята заради законопроект

Министърът на правосъдието Десислава Ахладова изпрати остро критично становище за законопроекта за защита на физическите лица при неплатежоспособност на депутати от „Обединени патриоти“, пише сайтът "Лекс". 

В края на октомври те внесоха проект на закон, който предвижда, че неплатежоспособността е налице, когато „физическото лице не е в състояние в продължение на най-малко три месеца да изпълни едно или повече свои изискуеми парични задължения на обща стойност не по-малка от пет минимални работни заплати“, като се поставя и таван да дълга от 200 000 лв. Човек може да иска личен фалит дори и да го е нахвърлил, ако задълженията му са от непреодолима сила.

Ако бъде признат за неплатежоспособен, той декларира имуществото си, всичките му задължения стават изискуеми и кредиторите му се присъединяват към производството, в течение на което се удовлетворяват от наличното. След изтичането на 5 години задълженията се „изчистват“, а основата последица, която търпи фалиралият, е, че 5 години му е забранено да заема ръководни и надзорни позиции във фирми и кооперации. 

„Според нас не е намерен оптималният баланс между интересите на длъжниците и на кредиторите, не е предвиден рационален и справедлив компромис при защитата на правата на длъжниците и на кредиторите, което поражда опасения, че предложената уредба ще стимулира недобросъвестните длъжници, които ще поемат задължения без намерение да ги изпълняват и които след изтичане на определения в законопроекта срок ще се освободят от непогасените си задължения“, пише министър Ахладова в становището си по законопроекта

И дава множество примери – високият праг от 200 000 лв., предвиденото спиране на начисляването на лихви и неустойки върху всички задължения, установени в производството, това, че списъкът на кредиторите с одобрени вземания се одобрява от съда само въз основа на декларираните от длъжника обстоятелства.

Освен това Ахладова подчертава, че отговорността за добросъвестността на длъжника е оставена изцяло на съда, докато длъжникът няма никакви задължения с оглед на доказването ѝ. „Това е в противоречие с принципа, че тежестта за доказване в гражданското право е ангажимент за страните в производството и не следвала се обвързва със служебното начало“, обяснява тя.

Друг проблем, който сочи, е, че пет години след влизането в сила на решението за защита то и съпътстващите го документи се заличават от регистъра на обявилите фалит и новите кредитори няма как да узнаят, че договарят с некоректен длъжник – каквито и да са били причините за това.

„Противоречи на принципа на правната сигурност и на договорната автономия предложеното в §1 от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта правило, че производствата, предвидени в него, ще се прилагат и по отношение на заварените случаи. Това е ново обстоятелство за кредиторите, което ако им е било известно към момента на договаряне, може би не би се стигнало до сключване на съответния договор“, заявява още министърът на правосъдието.

Освен това според нея, въпреки че в мотивите към проекта се заявява, че с него се транспонира Директивата за преструктуриране и несъстоятелност, това не е така. „Това твърдение не е коректно, тъй като в законопроекта не са съобразени редица императивни изисквания от тази Директива – например изискването за 3-годишен срок относно производството за опрощаване на задължения на физическите лица предприемачи, началният момент, от който започва да тече този срок, както и възможните дерогации по Директивата“, обяснява Десислава Ахладова.

В становището си тя посочва, че проблемът далече не е само с европейското законодателство, но и че законопроектът не е съобразен и с действащи норми на българското право. „Не е ясно как този законопроект се съотнася например с изискванията на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В чл. 28 от законопроекта е посочено единствено, че публичните вземания няма да се обявяват в регистър, но няма яснота как тези вземания ще се разглеждат в производството по неплатежоспособност на физическите лица, респективно какви ще са отговорностите на длъжника за погасяване на тези задължения“, пише министърът.

И заключава, че проектът, внесен от патриотите, „не кореспондира на основни принципи и правни положения в българското законодателство, а така също не въвежда съществени изисквания на Директивата за преструктуриране и несъстоятелност“.

Ахладова изтъква и друг аргумент той да не бъде разглеждан сега от Народното събрание. В Министерството на правосъдието отдавна има работна група в широк състав и с водещи експерти, която работи за прецизното въвеждане на директивата и трябва да се изчакат нейните предложения, преди да бъдат обсъждани тези на патриотите.