Акад. Румен Ралчев пред Lupa.bg: Тамплиерите и масоните работят за мирен изход на кризата между Русия и НАТО

Академик генерал-майор Румен Ралчев е Велик приор на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим - Велик Приорат България. Той е инициаторът този съвременен, християнски рицарски Орден да има свои последователи и у нас. Събира единомишленици рицари и дами, чийто отличителен белег са белите плащове с червени кръстове, и дълги години работи за утвърждаването на Велик Приорат - България, който преди близо 15 години стана и пълноправен член на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим. Оръжието на съвременните тамплиери е словото, а не меча, казва Румен Ралчев. Ние използваме словото, за да служим на мира и да подадем ръка на хората от различни религии, добавя Великият приор.

Румен Ралчев е и в основата на възраждане на масонството в България след 1989 г. и е сред първите български масони. Достигнал е най-високата – 33-та степен на Стария и приет Шотландски ритуал. Членува и във Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България и е неин Велик майстор.

Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 г. в София. Дипломира се като първенец на випуска във Висшата специална школа на МВР, днес Академия на МВР, по-късно завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, а след това и мениджмънт, маркетинг и контрол в туризма в УНСС. Професор е по философия и езотерика в Peninsula University в САЩ и е академик. Автор е на 16 книги и на повече от 60 научни публикации, свързани предимно с изучаване философията на тайните общества и езотериката.

През 70-години постъпва на работа в Управлението за безопасност и охрана (УБО), като отговаря за личната охрана на висшите партийци и държавници. Става началник на охраната на комунистическия ръководител Тодор Живков и на президентите Петър Младенов и на Желю Желев. Бил е треньор по джуджо, тренирал е борба и самбо. След трансформирането на УБО в Национална служба охрана продължава да работи и там известно време, като напуска системата със званието генерал-майор и навлиза в частния охранителен бизнес. Създава фирмата „Балкан секюрити груп“ и е собственик и учредител на Колежа по охрана и сигурност “Св. Георги Победоносец”, където и преподава. Над 20 години е председател на Националния съюз „Безопасност и охрана“. 

Lupa.bg разговаря с г-н Румен Ралчев по случай неговия 70-ти юбилей. Той бе любезен да приеме екипа на медията в кабинета си, като с усмивка показа част от богатата си колекция от картини, икони, инкрутирани кръстове, саби, мечове и тамплиерски и масонски символи и многобройни награди. 

- Акад. Ралчев, по случай 70-ия ви юбилей вашите братя масони от САЩ ви почетоха със специална плоча в Мемориалния масонски комплекс „Джордж Вашингтон“, а във ваша чест засадиха и магнолия. Зарадва ли ви този жест към вас?

- Това беше една хубава изненада и показва, че никой не е забравен. Приятно е да имаш на другия край на света засадено дърво и мемориална плоча. Но вече като почнат да говорят, че подготвят плочи за теб, не знам какво да си мисля (смее се). Но иначе е вид признание, което трогва.

Масони от САЩ почетоха своя брат Румен Ралчев със специална плоча в Мемориалния масонски комплекс „Джордж Вашингтон“

- Правите ли лична и професионална равносметка покрай вашия рожден ден?

- Нормално е на всеки рожден ден човек да си прави равносметка. От една страна, рожденият ден винаги е радостна дата, а от друга навява по-песимистични чувства, защото животът постепенно минава. Поставили сме си много високи цели – в моята фамилия майка ми почина на 95 години и имаме дълговечност. За мен по-важно е друго – действително на всеки рожден ден човек трябва да се обърне и да провери този житейски опит, който е натрупал, какво в него е положителното и какво е отрицателното. Има ли нещо, което може да допрецизира в своя характер. И второто – какво е отношението на хората – съществува ли уважение, до каква степен, заслужено или незаслужено.

Аз не робувам на идоли, държа се естествено и много ми се иска всички около мен да се държат коректно и честно. Това трудно се постига в обществото, но пък затова човек може да се разграничи от определен тип характери и хора, с които по-кратко или по-дълго време е имал взаимоотношения. Дразненията са много и това, което човек сам може да си направи никой друг не може да му го направи. Затова периодично е хубаво човек да отчита дали има приятели и познати, с които заслужава да се вижда или просто се е заобиколил с клакьори. Аз отделям много време на приятелствата и имам много приятели. Приятелството не е едностранен процес, то е двустранен и то трябва да се изпита във времето в различни ситуации.

- Има ли житейски и професионални решения, с които особено се гордеете, че сте взели и за които пък съжалявате?

- Човек винаги има за какво да съжалява, но времето не може да се върне. Затова казвам, че това е житейският опит и от него трябва да се вземат поуки. Същевременно съм много щастлив от това, че съм взел много важни решения назад във времето да се отдам на т.нар. тайни общества. Пряко участие съм имал в реактивирането на масонството в България през 1992 г., в създаването на Шотландския ритуал през 2001 г., в създаването на Ордена на рицарите тамплиери и т.н. – все движения, което са достижения за цялото общество.

Белият плащ с червени кръстове и мечът са част от символите, с които се отличават рицарите тамплиери. Снимка: Личен архив

- Какъв беше вашият мотив да се обърнете към масонството, от една страна и от друга, да създадете в България Ордена на Рицарите тамплиери на Йерусалим? Подобни тайни общества винаги от векове са обвити в мистерия и това подхранва интереса към тях. Често масоните и тамплиерите се свързват и с различни конспиративни теории, част от които са, че те представляват световен властови център, който задкулисно дърпа конците. Как бихте коментирали?

- Когато човек почете малко повече разбира, че масонството е школа за характери за мъже и една възможност за доизграждане на храма вътре в душата, една школа, в която свикваш да чуваш противните мнения, да ги чуваш, не да ги изтърпяваш, да взимаш рационалното и да се поправяш. Всъщност да бъдеш и самокритичен. Това е от най-добрите начини егото да бъде потиснато и знанията да изплуват напред. Личното ми убеждение е, че християните в Европа и в България са в беда и затова създадох условия за навлизането на тамплиерството у нас. Християните се нуждаят от  сплотеност.

Първата и основна цел на тамплиерството е икуменизмът, борим се за разширен диалог и сплотяване на християните в цял свят. Съществуват 33 000 християнски деноминации – много работа има за всички и никой не трябва да ревнува и всеки може да се включи съвсем спокойно. И втората – невоюването между различните вероизповедания. Тамплиерите са си поставили за цел прехвърляне на мостове към други вероизповедания. Тези две основни цели са още от създаването на Ордена през 1118 г.

На специална церемония Румен Ралчев бе преизбран през 2021 г. отново за Велик приор на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим - Велик Приорат България. Снимка: Личен архив

- Вие сте човек, който се занимава със спорт, бил сте изключително успешен състезател, а след това преминавате в друг тип дейност – националната сигурност и охраната. Какво ви мотивира да влезете в тази сфера?

- Още като ученик започнах да спортувам. Влязох в националния отбор на юношите по борба. Благодарение на това бях избран и станах парашутист и то парашутист-разузнавач. Това вече ми влезе в кръвта. Оттук нататък имах две предложения – едното беше да остана към Разузнавателното управление на Генералния щаб, а другото беше да вляза в Националната служба за охрана, тогава се наричаше Управление за безопасност и охрана (УБО). Аз избрах УБО. Спортът много ми помагаше, явявах се и на спартакиади, спортът калява здравето, калява и волята и това дава възможност да разгърнеш голяма част от своите възможности. Съвсем нормално е, когато човек се занимава с една дейност да направи всичко възможно да бъде пример. В противен случай остава в масовката, там където се ръкопляска, без да мине напред. Така че тази амбиция пожелавам на всички – не оставайте в масовката, а вървете напред – да ви ръкопляскат и на вас.

Румен Ралчев специално поздрави читателите на Lupa.bg с лупа в ръка в стил Шерлок Холмс

- Издигате се до генерал-майор от УБО и НСО и до шеф на охраната на Тодор Живков, на президентите Петър Младенов и Желю Желев. Бихте ли сподели за вашите първи срещи с тях.

- Това беше толкова отдавна, а и отношенията ни бяха служебни. И тримата бяха дисциплинирани, при някои от тях имахме проблеми, не искам да посочвам, но всичко е въпрос на опит и на взаимно търпение. И аз съм се радвал, че те са имали търпение, защото не винаги всяка стъпка се е одобрявала. В даден момент се е налагало да предприемаме постъпки, които за съжаление дразнят, но пък те са свързани със сигурността. Ситуациите са много, а тези действия са непопулярни, но се налагат в даден момент. Но в края на краищата човекът е поставен там, за да осигури безопасността и охраната.

- Как бихте коментирали, че някои от настоящите български държавници, визирам и премиера Кирил Петков, отказват да се преместят в държавната резиденция „Бояна“, а предпочитат да живеят в своите жилища?

- След 1989 г. почти всички държавници са имали подобни желания. Но след като човек бъде избран или поставен на даден пост, той трябва да знае, че медалът има две страни и той частично се лишава от свободата си. Не е приятно да ти дишат непрекъснато във врата, но такива са условията и изискванията, особено тук, балканските условия са доста сурови. От друга страна на данъкоплатеца, на народа излиза по-скъпо, когато някой желае да живее в апартамента си или в къщата си, тъй като са необходими мероприятия по преустройването, които струват много пари и тогава пак ще почнем да говорим, че на НСО не му стигат парите.

Колекцията на Румен Ралчев включва картини на древни рицари тамплиери и фигури на рицари от Ордена на Йерусалим

- Наскоро се обсъждаше какъв да бъде кръгът на охраняемите от НСО лица извън тримата на върха – президент, председател на Народното събрание и премиер - дали този кръг да бъде стеснен. Според вас трябва ли да бъдат охранявани главният прокурор, председателят на Конституционния съд и председателите на върховните съдилища, министрите?

- Аз съм привърженик на това, че всички лица, които са застрашени трябва да бъдат охранявани по определен начин – от коя структура ще бъдат охранявани това вече е друга работа. НСО беше натоварено с много неспецифични дейности, включително едва ли не да бъде частна охрана и да охранява бивши председатели на партии, депутати и т.н., защото били застрашени. Това не влиза в служебните задължения на НСО и се радвам, че поизчистиха донякъде авгиевите обори.

Винаги може да се направи още нещо, но трябва да се има предвид, че при всяко произшествие с високопоставено лице в първата десятка в държавата, не говоря за атентат, ще гръмне светът. И тогава дълги години ще ни дават за отрицателен пример. Така че трябва да се балансира в необходимостта между тези, на които действително се полага охрана и онези, които желаят да имат охрана. Те нека се обърнат към други ведомства или към частните охранителни фирми. В повечето случаи охраната на НСО върви с автомобили и обслужване и затова е цялата работа, тъй като някой друг плаща. Когато човек сам си плаща е друг въпрос.

Началникът на НСО ген. Емил Тонев връчи през 2021 г. специална грамота на ген. Румен Ралчев за вярна служба. Снимка: Личен архив

- Мина доста време от появата на снимките от спалнята на бившия премиер Бойко Борисов. Докъде НСО има право да навлиза в личното пространство на охраняваните лица и трябва ли да проверява щателно гостите на държавника, поканени в дома му от самия него? И какво се случва, ако примерно премиерът нареди на НСО да не проверява хората, дошли на гости в дома му?

- Когато се охранява дома на министър-председател, независимо къде се намира, естествено и нормално е той да бъде посещаван от свои гости. Редът за допуск е описан, в НСО се знае какво точно трябва да се направи. За съжаление много често се получават противоречиви заповеди: „В моя дом така ще се влиза“ и от този момент нататък НСО остава отстрани. НСО носи отговорността, но правата са му отрязани. Затова аз много харесвам Германия, където няма такива балкански нрави и с встъпването си в длъжност канцлерът е абсолютно запознат отгоре до долу какво е задължен да прави. Няма претенции от типа "искам да си живея вкъщи, не искам охрана, аз си имам шофьор, няма да ми проверявате хората."

На практика всички тези неща се прилагат и в НСО. Но тук взима връх субективният фактор - кой какво иска, как го иска и защо го иска и става дълга и широка. Ами ако някой министър-председател се появи с цицина или не дай си Боже е имал по-остро сблъскване в домашна или извън домашна обстановка - какво ще стане? Първо пресата ще гръмне, светът също и второ какво ще се каже – НСО хем е виновно, хем не е виновно. Виновно е, защото не се е справило докрай със задачата си и аз препоръчвам на колегите да се борят докрай за онова, което е разпоредено от закона. Има закон и правилник към него и никой не трябва да стои над тези неща.

Румен Ралчев е и Велик майстор на Великата ложа на старите, свободни и приети зидари на България. Снимка: Личен архив

- В свое интервю споменахте, че в сегашния парламент има 70 масони и четирима тамплиери. Един от принципите на масонството, който е известен на широката общественост е, че масон не може да откаже среща на брат от ложата, независимо от техния статут в обществото, от политически или други различия. В този смисъл присъствието на толкова много масони в Народното събрание и в различните партии помага ли за постигане на политически консенсус?

- Винаги съм препоръчвал на братята масони и тамплиери да се срещат и да водят разговори. Политиката се прави в кулоарите, не се прави в самата зала. Защото те стават по-широкоспектърни като информация и като възможности за влияние. Това, което вие казвате е вярно – че среща масон на масона не отказва, но по масонски въпроси, а не по бизнес въпроси. Не става така – някой масон е станал министър и друг идва и чука на вратата с аргумента, че среща не може да му бъде отказана. Става дума само за масонски въпроси – и на Великия майстор е забранено да отказва среща на който и да било масон. И това е едно голямо достижение, защото масоните са равни помежду си. Единствено за администриране на цялата тази дейност периодически се избират Велик майстор и други велики сановници, които да управляват процеса на развитие на дадената ложа.

- Добре ли е в политическия елит да има повече масони и тамплиери, ако приемем, че това са морални хора, които непрекъснато се самоусъвършенстват?

- Бих казал, че е добре представители на всички граждански организации да навлизат в парламента, защото те са свикнали на живот, който дава възможност да се срещат с много хора, да изслушват мнения и да бъдат аналитични. Второ, не могат да бъдат заслепени със собственото си его: „Колко съм велик, ето до вчера бях едно брашно, днес съм бял хляб“. И трето, малко или много самата организация и фактът, че масонът или тамплиерът се среща с хора, тъй като не може да се изолира, го кара да бъде последователен в решенията си. Не може да прави резки завои и чупки по отношение на своето политическо представяне в обществото.

Всичко това е добре дошло за обществото, защото това са хора с дълъг стаж, защото и при масонството, и при ротарианството, и при тамплиерството има стажуване в началото, докато свикнеш с философията и взаимоотношенията и тогава идва онзи момент на съзряване, защото човек се изгражда цял живот, че не може да злоупотребява с това, че се познава с този или с онзи. Това е един интересен феномен, но винаги се вади от контекста и се казва: „ама те се срещат“. Но и хората от етажната собственост се срещат. Като ходиш на лов също се срещаш с някого. Ако спортуваш също се срещаш с определен кръг. Приятелите се срещат. Точно обратното – един масон трябва да се среща с хората. Това, че той се е издигнал в политиката е добре дошло, защото колкото по-широки контакти има тогава той усеща пулса на това, което се върши – одобрение или неодобрение. А не да се заблуждава.

Ако той се остави в един тесен кръг клакьори ще има едно ръкопляскане „Колко си велик и как го измисли, точно така и давай напред.“ А е добре, когато се среща с хора, с които е на едно ниво и там няма значение колко пари имаш и каква ти е длъжността извън масонството. Там се казва право в очите: „Братко, моето мнение по този въпрос е еди-какво си.“ Не го обиждат, не го нагрубяват, а всеки казва свободно своето мнение. И тогава може да чуеш свободно мнението на хората и да разбереш действително ли си на прав път или си тръгнал по някоя пътечка, която на теб ти се вижда като магистрала.

- Преди време се обявихте против промените в Закона за съдебната власт, според който магистратите са задължени да декларират своята принадлежност към тайни общества и други граждански организации. Защо?

- 43-то Народно събрание прие един половинчат закон за всички от сферата на Министерство на правосъдието и на съдебната власт да дават сведения за това дали членуват или не членуват в някаква организация. Така го осакатиха този закон, че той просто не работи, но бе гласуван, за да не се счупи хатърът на един човек, който имаше голямо желание да влезе в масонството, пък не беше приет по определени причини.

- Ще разкриете ли името му?

- Не, няма как. Той беше голям привърженик на това едва ли не всички държавни чиновници, независимо къде са, да описват къде членуват. Това не можа да стане, остана само за юридически ангажираните лица. Но в края на краищата просто се обявява, но не носи никакви последствия и не трябва да носи последствия по простата причина, че тези организации не са тайни, те са регистрирани по законите на страната. Те са международни организации и в повечето случаи в тях членуват стотици хиляди, а в масонството и 4-5 милиона по света. И те правят добрини – работят в полза на обществото. Не изскубват от обществото, а дават на обществото. Препоръчвам, които са на противното мнение действително да прочетат малко по-задълбочени философски книги, свързани с тези ордени, а не да четат Дан Браун. Дан Браун също е бил масон и на тази база той знае много от нещата и той ги е развил като писател, което е нормално.

- А той нарушил ли е по някакъв начин масонската клетва да не издава ритуали на братята?

- Той не е издал нещо особено, но е бил член на доста ордени. Но знаейки къде какви мощи съществуват, ги преплита в някаква криминална случка, която да бъде представена на 500 страници и да създава голям интерес у читателите и това е едно голямо негово достижение. Но да се взима от художествена литература и да се произнасяш от последна инстанция това е меко казано смешно. Може да четеш художествена литература за инженери, това не те прави инженер. Има сериозни книги в интернет, нашият Велик приорат е издал също доста книги по въпроса – нека почетат и се усъвършенстват. Когато научиш нещо ново, това е вътрешно усъвършенстване. Дали го възприемаш или не, това е твоя работа, но важното е, че го знаеш. Нека не се бъркат масонски престилки с бели плащове, с шапки и т.н. Това са атрибути на различни видове ордени и когато някой се изкаже некомпетентно става ясно, че нищо не знае.

- Как преминава Великият Приорат България на Ордена на рицарите тамплиери на Храма на Йерусалим през тези сложни пандемични времена? На какви инициативи заложихте през този период?

- Като граждански организации Орденът на рицарите тамплиери през 2020 г. получи своите удари. Първите няколко месеца действително провеждахме телефонни разговори и после постепенно започнахме видео срещи, които се утвърдиха. Те се утвърдиха и на световно ниво и на практика използвахме само лятото да се виждаме на открито. Доста е затормозена работата на всички видове граждански общества. Но продължаваме да работим усилено и успешно и израз на тази наша мисия е, че през миналата година бе създаден Велик Приорат - Македония, на който сме ментори. Активно работихме през двете години на ковида и това показва, че няма стъписване.

Ритуал по приемането на нови членове в Ордена на рицарите тамплиери в България. Снимка: Личен архив

- България донесе светлина на Македония – така може да се възприеме фактът, че Велик приорат - България помогна за създаването на тамплиерски орден в Република Северна Македония. И македонците приеха вашата протегната ръка.

- За политика в гражданските организации не се говори. Това е още един положителен канал за комуникация, защото чрез тях може да се направят много неща. Вкарването на светлина и признаване на Великата ложа на България през 1917 г. е от французите, а по време на Първата световна война реално французите са наши противници. Така че в България са дошли наши противници и са донесли светлината и признанието на Великата ложа на България.

Винаги трябва да се създават достатъчно мощни канали за контакти, защото светът не е черно-бял. Има много цветове и никой не може да каже тези са лоши, тези са добри. Винаги има нюанси и в контекста на сегашната ситуация с острата конфронтация между НАТО и Русия не бива да правят резки изказвания. Тайната дипломация не стига до вестниците, тя продължава, включително и по масонска линия. Защото руската Велика ложа е много мощна, мощна е и Великата ложа в САЩ и контактите не престават. Преди няколко дни направихме среща на целия Орден на тамплиерите и Великите приори поставихме въпроса. Имаме Велик Приорат - НАТО и първо искахме да получим малко повече информация и второ да създадем условия за диалог. Другото е ясно – запалва се фитилът и войната тръгва. Така че всички граждански организации малко или много са се ангажирали в този процес и аз се надявам, че всичко ще завърши по мирен начин.

- Това означава ли, че в Украйна няма да се стигне до гореща война и до реални военни действия между Русия от една страна и Украйна и страни-членки на НАТО, от друга?

- Не искам да играя ролята на врачка. Всеки един инцидент, който може да се случи на границата между Русия и Украйна може да запали една война. Колко ще е дълга тя – най-вероятно ще бъде много кратка. Тук основната ми мисъл е, че когато се включат граждански организации и партии и всички гледат в една посока за мирно разрешаване на този проблем много по-голям е шансът това нещо да стане, отколкото ако всички гракнем, да си скъсаме ризите и да извикаме: „Напред, ще победим!“

- На нож!

- Да, на нож. Но това не се получава, още повече за една малка България, чието състояние на войската не е най-цветущото. Ще дойдат да ни пазят с два самолета или с шест самолета... При положение, че имахме над 450 изтребители и също толкова военно-транспортни самолети сега докъде го докарахме. Но това е друга тема.

Румен Ралчев заедно с красивата си съпруга - режисьорката Маргарита Ралчева

- Какво е съвременното измерение на думата „рицар“, г-н Ралчев?

- Преди близо 900 г. - през 1179-та писателят Рамон Лул в “Книга за рицарския орден” списа седемте рицарски добродетели - вяра, надежда, любов, справедливост, мъдрост, мъжество и въздържаност, които навлязоха постепенно в обществото и вече се използват от всички, включително и в дипломацията. Ние сме призвани тези добродетели да навлизат в обществото не само като изрази, а като реалност. Една от стъпките, които Велик Приорат - България прави, е издаването на книгата „Конвергенция между Ордена на тамплиерите и обществото“. Първоначално това е опит за конвергенция в България. Тази книга е написана от мен и от акад. Кольо Ранчев и е във връзка с моята 70-годишнина и предстои да бъде представена. Но там даваме още един възможен път за помощ на обществото и за ролята на гражданските общества. По същия начин може да стане и конвергенцията между масоните и обществото. Помагайки си и работейки с обществото, ние във всички случаи очакваме положителен резултат.

Българското общество постига една голяма победа, защото демократичността даде възможност в Българи да влязат тези движения. Втората голяма победа е, че вече не всички възприемат масонството и тамплиерството като мръсни думи. Това са световни организации със столетна традиция и фактът, че те са толкова дълговечни, показва, че в тях има много рационално зърно по отношение на моралните категории. Ние се борим за морални категории и да имаме една ясна и точна преценка за хората. В клетвата на тамплиерите влиза да уважаваме дамите. Ние сме кавалери това е абсолютно задължително за тамплиера. Ако аз видя тамплиер, който злоупотребява с това и нарушава клетвата, той ще бъде изключен. Така ние показваме на обществото, че към дамите трябва да има кавалерско отношение.

- Вие колекционирате саби и мечове. Какво символизират днес те?

- В миналото това са били оръжията, благодарение, на които човек е оцелял. Сега е един символ на опазване на вярата, на мъжеството, символ на това, че светът трябва да вижда откъде е произлязъл, но оръжията трябва да висят на стената.

Снимки: АГНЕС МЕТОДИЕВА