Седмицата: (ЛЪЖЕ)Възкресение по (НЕ)Рождество
Еееех, спомени! И изминалата седмица не пожали политпартийността да си навре бъдещето в миналото под формата на уж модерното си вече WC, но просто в дворния си кенеф тип „фекална яма“. Поне така засмърдя, пардон – зазвуча, в и около внезапното яростно-ококорено изпълнение на ПП лидера Асен Василев по време на подранилото, незаконно според него, заседание на парламентарната бюджетна комисия: „Коооййй разпореди това безобразиеее?!“ (повторено 4 пъти и половина, преди да му цъкнат микрофона по средата на 5-ия път). Туй досущ като онуй по интонация с чалга орнаментика: „Коооййй ще ми даде париии?“ 34 години по-рано. Когато в Кърджали пламенна редова защитничка на прясно преименуваното БКП в БСП насред речта си зададе тоз‘ въпрос.
К‘во толкова, просто звучно сравнение през спомените! Ама ако от тогава – от 1991-а, не беше станал същият този „паричен“ рефрен директно исторически. Превръщайки се във вечен целокупен „джобен“ символ именно на политпартийността ни. Който особено ококорено се вади, когато суша налегне нечий партийно-персонален джоб. И скоростно се намира не просто вода от девет кладенеца, а каквито има налични течности от 99 клозета, та да се забърка особено миризлива кал. С цел местене на кранчето от „чуждия“ към „своя“ джоб. Което обаче тъкмо политпартийно означав, че „няма твое, няма мое – всичко е бюджет“ – по-точно „нашият, общият държавен бюджет“.
Ей го и сега, възродиха се калните борби по жълтите павета. Партийно ориентирано „Продължаваме промяната“ взе пример от „Възраждане“ „как се прави“. Но ако лидерът Коце перманентно-целогодишно си „възражда“ протестно касичката и откъм „копейки“ (може и в лева, и в евро дори!), и откъм електорални единици, то ПП-тата си пускат „възродителния процес“ според колко на кухо им е закънтяла тяхната касичка. И хоп – наложи се спешно да си я изкарат направо на жълтите павета „свинщината“ – за камуфлаж в розов цвят.
Наложи се неотложна операция „Възкресение“ баш преди Коледа. Точно в края на годината „като за последно в лева“ преди началото на новата първа еврогодина. Наложи се ПП-Великденът да е далеч преди Рождество. Първо да се възкресят партийно-политически, после ще се „родят“ - уредят, и с „възкръснал електорат“, пък оттам и с „джобове“.
„Свинщината“ политпартийно обаче не е така проста като да се заколи прасе по Коледа. Според политологията ето какво е положението и с пържолите, и с карантията в ситуацията след „възобновените протести и замразената бюджетна процедура“: „На площада са видими симпатизанти както на десни формации, така и на „Възраждане”, както и привърженици на президента“. Но „Не се вижда потенциал за устойчив антиправителствен фронт“, „Протестът не принадлежи на партиите - не е структурата на друго управляващо мнозинство”.
Демек: (ЛЪЖЕ)Възкресение по (НЕ)Рождество. Щото дори и политически да си умрял, няма как да възкръснеш властово, ако още по-преди партийно не си се родил. Е, ако въпреки всичко се смяташ за политпартийно съществуващ – значи все пак роден поне според партийната си регистрация, то тогава трябва да се преродиш. Няма значение дали по Великден или по Коледа, понеже поне според християнството такова чудо „прераждане“ няма. А и да има, тази концепция, според която душата от живо същество преминава през смъртта и се проявява в ново тяло, понякога се изобразява като хвъркане на пеперуди откъм главата на тленните останки. Пък то в нашенските политпартийни „глави“ и приживе само бръмбари…
