АМЕРИКАНСКИ АНАЛИЗ: Русия ще анексира Беларус до 10 години

В близките десет години Русия ще анексира Беларус – изводът се съдържа в доклад на американския Институт за изследване на войната. Авторът на документа Джордж Барос предполага, че Кремъл се опитва да създаде съюзна държава начело с федерално правителство, доминирано от Русия, и така да получи власт над повечето, ако не и над всички аспекти на беларуското управление.

Политическият наблюдател на беларуското „Радио Свобода“ Юрий Дракохруст смята, че промените, станали в Беларус след събитията от 2020 г., както и в резултат на войната на Русия срещу Украйна, свидетелстват за възможността анексията да се превърне в тяхно логично продължение. „Политическото отслабване на Лукашенко, вкарването на Беларус във войната, разполагането на ядрено оръжие и взетото решение за изпращане в Беларус на ракети „Орешник“, преориентацията на беларуските търговски потоци към Русия – всичко това е доказателство, че влиянието на Русия в Беларус се увеличава“, казва експертът.

Руският политолог Александър Морозов е на мнението, че Кремъл все още може да предпочете да използва Беларус като плацдарм:

"Какво пречи на Путин да извърши нападение срещу Украйна от територията на Беларус? Нищо, това вече се е случвало. Можем да си представим същата ситуация и по отношение на други страни от региона: използвайки територията на Беларус, Путин може да се опита да изостри отношенията с Литва, например. Макар че включването на Беларус в състава на Руската федерация би било аргументирано идеологически, практически на Кремъл му е достатъчно да се опре на концепцията за съюзната държава".

Юрий Дракохруст изтъква, че в очите на руснаците насилственото завладяване на Беларус няма да изглежда добре. „Ако Киев е майката на руските градове, Беларус не е така вкоренена у руснаците даже в културен план – в общоимперски смисъл за тях тя е „наша“, но без за това да се полагат особени усилия.“

В доклада на Джордж Барос се казва, че в днешната военно-политическа ситуация анексията на Беларус може да помогне на Кремъл да компенсира издръжката на проточилата се война против Украйна, да ускори възстановяването на Русия след нейния край и да помогне за подготовката за бъдещи войни.

Александър Морозов е съгласен, че ако по време на хибридната политика преди войната Беларус е била по-изгодна за Кремъл, войната е променила ситуацията. „Това поражда големи опасения, мисля, че и у самия Лукашенко – тъй като той успешно пробутваше на елита и на обществото мисълта, че е единствен гарант на това, че Беларус няма да бъде анексирана от Русия. Но днес потребностите на путиновата политика и това как Кремъл формулира концепцията за национална сигурност все повече вкарват Беларус в състава на Русия.“

По думите на политолога, ако войната срещу Украйна приключи „по разделителната линия“ без последваща демилитаризация на региона, по-нататък Путин ще започне да заплашва страните от НАТО, а Алиансът на свой ред ще започне да укрепва източния си фланг. При този сценарий Русия ще има нужда от Беларус като инструмент за военни заплахи към Европа.

Според Юрий Дракохруст, в доклада на Джордж Барос липсва историческата перспектива, която може да стане положителен знак. „Беларуската независимост не се разширява, но много заплахи, възникнали от 1990-те години насам, и сценариите от 2020 и 2022 година не се изпълниха. Докладът съдържа аргумента, че в Русия се обсъжда преходът на Беларус към руската рубла, но за това се говореше още преди идването на Лукашенко на власт преди 25 години.“ Дракохруст подчертава, че това и до ден-днешен не се е случило.

Паралелно в доклада на Института за изследване на войната се споменават убежденията на Путин в контекста на „руския свят“ като мотив за анексията на Беларус. „Средствата, които Путин използва за възстановяване на контрола над Беларус и Украйна, са различни, но се коренят в една и съща идеологическа концепция. Путин нееднократно е казвал, че руснаците, беларусите и украинците съставляват една „триединна нация“, която е била изкуствено и насилствено разделена заради политически пропуски по време и след разпада на Съветския съюз. Путин твърди, че Руската федерация трябва да обедини тази „руска нация“.

Юрий Дракохруст смята, че нито беларуският народ, нито елитът, нито Александър Лукашенко искат да видят Беларус в състава на Русия. Специално позицията на президента се дължи на неговото феодално мислене. „Не е заради това, че Лукашенко е обсебен от национални чувства, а защото възприема Беларус като свой феод, който е облагородил, настанил е на ключовите позиции свои хора, управлява ги и получава от тях доходи.“ Освен това политическият анализатор е на мнението, че беларуският елит не иска да се смесва с руския.

Александър Морозов посочва, че перспективата за освобождаване от „бремето на съюзната държава“ у беларуското общество ще възникне в момент на слабост на Кремъл. „Такъв сценарий е възможен, защото ако войната продължи още две-три години, това ще доведе до значително изтощение на Русия. Тогава Беларус ще получи възможността за самостоятелен политически избор и това ще бъде нов исторически процес.“

Източник: Дойче веле