Англичаните сменят хартиените паунди с пластмасови

Хартиените пари отдавна вече не са чисто хартиени. От доста години банкнотите се печатат върху полимер и те постепенно изместват старата хартия.

Първата полимерна банкнота се е появила преди 28 години. Тя започва да се налага основно заради това, че ако средният живот на хартиената е около 2,5 години, на полимерната е 5 години. Тези банкноти са по-устойчиви на износване, мокрене, механични повреди. Замяната на материалите, от които са направени парите, обаче става бавно и трае поне 10-15 години.

Миналата седмица Английската централна банка обяви, че хората, държащи у себе си 14,5 млрд. паунда в стари хартиени банкноти, имат 100 дни да ги похарчат или депозират парите, преди те да останат без стойност.

По данни на банката все още 477 млн. от последните останали банкноти, отпечатани на хартия, са в джобовете на гражданите, но те ще спрат да бъдат законно платежно средство след 30 септември. След тази дата обмяната им ще става само на касите на Английската централна банка или в пощите.

Първата държава, в която се появяват пластмасовите пари, е Австралия, това е станало през 1988 година. След нея ги въведе Папуа - Нова Гвинея. В момента пластмасовите банкноти остават популярни основно в Азия. 20 държави, сред които Хонконг, Израел, Мексико и Нигерия, са заменили напълно хартията с пластмаса. Други 10, сред които Бразилия, Китай, Полша. Северна Ирландия и други все още отпечатват върху полимер само юбилейните си банкноти.

На 28 декември 2018 г. БНБ пусна в обращение нова серия банкноти от 100 лева.

“Това е висококачествена банкнота, памучна като еврото и долара, но с лаково покритие, което на практика представлява основното предимство на полимерните банкноти - не попива влага, мазнини.

Ако върху новата 100-левова банкнота попаднат капки вода, тя няма да ги попие”, обясни тогава подуправителят на управление “Емисионно” Калин Христов.

Почти веднага след като влезе в оборот, българската столевка стана банкнотата на 2019 г. Признанието дойде заради високи постижения в дизайна, техническата сложност и защитата на банкнотата. Новата столевка има допълнителен знак за незрящи, холограмна лента с оптични ефекти, мастило с оптичен ефект, вградена осигурителна нишка и воден знак с висока резолюция.

Независимо на какво са отпечатани националните банкноти, всички държави, и особено Европа, гледат към безналичните плащания. Логичен е въпросът идва ли краят на парите в брой.

“Този въпрос се задава много често през последните години и причина е нарастващата дигитализация, увеличаването на електронните разплащания. Действително това е факт, то се вижда и в България, и в Европа, че разплащаме все повече картово и електронно. От друга страна обаче, парите в брой продължават да бъдат феномен и даже нараства масата на парите в обращение и у нас, и в Европа”, заяви в неделя по Би Ти Ви подуправителката на БНБ Нина Стоянова.

Тя цитира изследване на Европейската централна банка, която определя като парадокс това, че едновременно нарастват електронните плащания и парите в обращение. Според изследването около 20% от парите в брой всъщност се използват за разплащания в Европа, като преди около 15 години този процент е бил 30. Обяснението според Стоянова е във функциите, които парите в брой имат.

“На първо място те са нещо, което ние притежаваме, държим в ръцете си, в портмонето си. Те са при нас за разлика от парите по сметка, които държат кредитните институции. Също така парите в брой са универсално средство за плащане. Те могат да бъдат използвани от всички без необходимост от някакви допълнителни технически средства”, смята Стоянова.

Тя припомни също, че парите в брой продължават да имат и социална функция за тези части от обществото, които все още не са включени към банковите услуги и не разполагат с банкова сметка. И не на последно място по време на кризи, каквато беше пандемията или сега войната в Украйна, парите в брой са средство за спестяване и това дава по-голямо спокойствие у населението, че разполага със средства в случай на някаква криза. Затова краткият отговор е, че парите в брой, или кешът остават като един важен инструмент поне в средносрочен план, а може би и по-нататък”, прогнозира Стоянова.

Затова държавите от ЕС продължават да произвеждат банкноти, като технологиите стават все по-съвършени. 11 печатници в Европа с високо ниво на сигурност произвеждат банкнотите. Чрез обща система за управление на качеството се прилага единен стандарт за всички евробанкноти, за да се гарантира, че купюрите са напълно еднакви, независимо къде са отпечатани. Евробанкнотите продължават да се печатат на хартия от чист памук, която ги прави специфично твърди и шумящи, както и устойчиви на износване. А някои защитни елементи, като например водни знаци и вградени нишки, вече са част от самата хартия.

Издръжката на паричното обращение е една от основните задачи на БНБ. За нейното изпълнение централната банка харчи до 30% от годишния си бюджет. Средногодишно БНБ отделя 30-35% от него за това, като разходите за отпечатване на нови банкноти са около половината от тази сума. Това какви номинали и какъв брой от всеки зависи от много фактори- както от ръста на икономиката, т.е. на стоките и услугите, чийто оборот обслужват парите, така и от инфлацията и степента на дигитализация. Зависи и от броя на повредените и извадени от оборот пари.