Аномалия: Мияч на прозорци печели колкото счетоводител
Заплата колкото на оперативен счетоводител в счетоводна кантора обещава на мияч на витрини специализирана фирма във Велико Търново. Предлаганите възнаграждения в обяви за работа варират между 1100 и 1500 лв. нето, като за мияча на витрини даже ще има бонуси, фирмено обучение, служебни автомобил и телефон.
За складов работник таванът е дори 1700 лв., толкова дават и за шофьори на камиони, категории С и Е. Нищо че преди пандемията работодателите бяха склонни и на 3000 лв., само и само да задържат дефицитните кадри, които предпочетоха работа в чужбина. Мръднали са нагоре в обявите дори заплатите на продавач-консултантите, изчисли „Борба“.
Парадоксите в заплащането и пазара на труда във Велико Търново и страната като цяло не са от вчера, по-скоро са ни наследство от социализма, когато на бачкаторите се плащаше повече, отколкото на тружениците на интелектуалния фронт.
След три десетилетия пазарна икономика нищо не се е променило. Проблемът не е, че се предлагат високи заплати за недотам привлекателни професии, изискващи физически усилия и работа при лоши атмосферни условия. И без това за тях няма много мераклии при толкова хора, предпочели да си изкарват хляба в Европа.
Пък и инфлацията е достатъчно висока и заплатите трябва да покриват нуждите на трудещите се. Лошото е, че продължава подценяването на тези специалисти, които са вложили много средства и време в обучението си. Вярно, че хаосът в планирането на кадри през последните десетилетия нарои много висшисти, записали се да учат заради самата диплома, а не да усвояват професия.
Образователният ценз обаче трябва да бъде оценен по достойнство при заплащането, както е в европейските страни, на които искаме да приличаме. Иначе ще продължава изтичането на квалифицирани кадри и после ще се чудим защо например няма достатъчно инженери или лекари. Та нали в някои фирми или учреждения чистачката получава повече пари от тях.
Аномалии има и в самите сфери на интелектуалния труд. Пенсионирането на много учители и оголването откъм кадри на образователната ни система принуди държавата да вдигне заплатите на учителите, което пък постави в унизително положение преподавателите в университетите.
Нищо, че става дума за уважавани професори и доценти с много публикации и монографии, автори на изобретения, донесли слава и престиж на България по света.
